снимка: www.tovima.gr
Към проверка на Националната разузнавателна служба ще пристъпи в следващите 24 часа многочленен екип от Агенцията за осигуряване на поверителността на съобщенията, за да определи дали са налице незаконно подслушване. Миналата проверка беше през януари 2012.
Както разкрива вестник Вима, такава извънредна проверка е била направена в съответни отдел на Антитерористичната служба миналия юни, без обаче никакви подозрителни разкрития. Но компетентните проверяващи отбелязват, че въпреки официалните доклади, има 3 дупки в системата за контрол, които могат да подпомогнат незаконните подслушвания от държавните власти, без да бъдат разкрити. Какво се случва с докладите за незаконното телефонно подслушване на политически и други лица?
Големите „бръмбари”
От 2007-2008 Националната разузнавателна служба и Антитероистичната служба имат на разположение по 2 системи за проследяване, чрез които могат да се извършват подслушвания на 700-800 телефонни разговори чрез свързване с компаниите за мобилна телефония.
За проследяване на телефони се издават или съдебни разрешения при криминални случаи, или бързи прокурорски нареждания при случаи на терор, организирана престъпност, шпионаж, наречени „заради националната сигурност”.
Според доклада на Агенцията за осигуряване на поверителността на съобщенията през 2012 са издадени 2055 разрешения от съдии и 2634 прокурорски разпореждания за незабавно вдигане на тайната на телефонните разговори. Проверката на Агенцията се отнася само до това дали записите на компютрите- главно в log files – на системите за подслушвания съответстват на онези, които са поискани със съдебни разрешения или прокурорски нареждания. Сравнява се само броят на исканията и записите.
Трите дупки
Както съобщава обаче офицер, запознат със задкулисието на тези служби, „проверяващите от Агенцията за осигуряване на поверителността на съобщенията гледат само числата на телефонните подслушвания, където всичко изглежда наред. Тоест никой не проверява на един втори етап защо и с каква цел започва едно телефонно подслушване. Първата „дупка” е , че с позоваване на националната сигурност може да се поиска подслушване на телефон заради обслужване на нечии интереси. Освен това, данните от подслушванията не влизат обикновено в съдебните дела, така че замесените лица или адвокатите им да ги чуят и да открият незаконно подслушване. Имат винаги неофициален характер. Втората „дупка” се свързва с трика за анонимните информатори, които дават информация за заподозрени. Така започва подслушване без никаква съществена причина. Третата „дупка” е свързаната с така наречените преносими системи на Националната разузнавателна служба и на полицията,чиито контрол е относително труден”.
Показателно е, че през последните месеци прокуратурата в Атина разследва трика с анонимните информатори, а Службата за вътрешни случаи на полицията разследва обвинения според които полицаи раздават ръкописни бележки на бизнесмени със съдържанието на разговорите на конкурентите им.
Как слушаха златнозорците
Според запознатите показателно е това, което се случи при разследването на Златна зора, където властите, разбира се, имаха добри намерения, за разкриване на незаконната й дейност.
Няколко денонощия след убийството на Павлос Фисас имаше редица изказвания, че ще бъдат представени разследвания на кадри на неонацистите, предшестващи убийството. Правителствени представители заявиха след обвиненията на СИРИЗА, че разузнавателната служба е подслушвала само златнозорци.
Не се появи обаче никакво проследяване, предшестващо убийството на Фисас, не защото не е имало такова, а защото вероятно е преценено, че не е имало законова база. Бяха представени разговори на членове на Златна зора след убийството, без очевидно да са били издадени съдебни решения за подслушване. Това посдлушване- което, както стана ясно, не е имало връзка с убийството, е започнало преди, без да има причина. За отбелязване е и фактът, че в делото срещу Златна зора не са включени искания или нареждания с номера 555 и 556, на базата на които са започнали телефонните подслушвания на организацията. Има само резултатите от подслушването, но не и искания за него.