Галерия

1

Четири основни сценария за изход от европейската финансова криза очерта Мария Жоао Родригес, преподавател в Свободния университет в Брюксел. Тя бе поканена в Атина на специална дискусия, която имаше за цел да отговори на въпроса “Каква ще е съдбата на еврозоната и Европейския съюз през 2020?”.

Първият вариант според Родригес е Брюксел и страните в съюза да продължат да прилагат поредица от фискални мерки и някои частични реформи както досега. Този модел със сигурност се смята за неустойчив за развитието на еврозоната и не се очаква да доведе до положителни резултати. Въпреки това, остава възможен, ако не се прояви по-силна политическа воля за промяна.

Вторият сценарий предвижда една или повече от страните в еврозоната да не издържат тежестта на фискалните мерки и сами да пожелаят да напуснат валутния съюз. Този модел се оказва особено опасен, защото еврозоната ще загуби позициите си пред финансовите пазари и дори най-силните страни в нея ще са заплашени от поскъпване на кредитирането.

Третият вариант, който представи Родригес е създаване на по-малък съюз в еврозоната от страните с най-висока кредитна оценка (ААА). Този вариант не предполага разпада на еврозоната, но ще създаде Европа на две скорости. Силните страни в съюза ще прибегнат до по-тясна политическа, банкова и социална интеграция, за която вече има сериозна основа. По-слабите стани от европейската периферия ще продължат да ползват еврото като валута, но няма да могат да влязат в тесния кръг на интеграция и ползи, който носи той докато не достигнат определени резултати. Самата идея на обединението на Европа ще бъде поставена на изпитание в третия сценарий независимо, че на този етап той изглежда напълно възможен.

Последният вариант, който теоретиците разглеждат е промяна на политическата воля в страните на Европа и стимулиране на общата интеграция както в еврозоната, така и Европейския съюз. Това означава пълно обединяване на бюджетните, банковите и икономическите политики на страните, за да се създаде една централизирана стратегия за изход от кризата. В този вариант страните от еврозоната ще създадат един масивен икономически и политически блок, който да убеди финансовите пазари и европейските скептици, че съюзът ще издържи и ще премине в нов етап от съществуването си.

“Всеки един от представените сценарии има предимства и недостатъци за различните членки на еврозоната”, подчерта Родригес без да дава предпочитание към някои от изложените варианти. Малко по-късно в дискусията добави: “По-дълбоката интеграция на европейското цяло няма да може да се осъществи докато германците не бъдат убедени, че повече ще спечелят, отколкото ще загубят от процеса”.

Председателят на гръцката фондация за европейска и чуждестранна политика Лукас Цукалис, по чиято покана професор Родригес посети Атина заяви, че европейската дългова криза е провал на държавите – гръцката, португалската и не само, но и провал на обединението. Той е категоричен, че ако не се направи сериозен обрат във водената досега политика както на национално, така и на европейско ниво, Европа няма да издържи изпитанието. “Гърция бе катализаторът, който превърна световната криза в европейска”, категоричен е той и критикува сериозно липсата политическа воля в местното управление да направи нужните промени.

“Гръцките политици все още приемат въвеждането на реформите като нещо наложено от кредиторите, а не като необходима промяна за възстановяване”, казва Куркулас. Той смята, че и Германия има своя принос в задълбочаването на проблема, като настоява на една програма, която по-всичко личи, че в днешният си вариант е реално неприложима. Комбинацията от погрешни мерки и липса на инициативност в правилна посока от гръцка страна създават условия за пълна катастрофа.

Междувременно JP Morgan предвижда 15% възможност мерките за фискална консолидация да не бъдат приети от гръцкия парламент този месец. Разклащането на правителствената стабилност и сериозният отпор, който политическите сили дават на промените в трудовото законодателство са в основата на съмненията дали Гърция ще успее да въведе мерките нужни за изплащане на помощния транш от 31,5 милиарда евро. Международните финансисти преценяват, че ако Демократичната левица на Фотис Кувелис бойкотира гласуването, ПАСОК и Нова Демокрация имат възможност да загубят максимум 10 депутати, за да могат да прокарат пакета на мерки.

По темата за удължаване на периода на помощната програма за Гърция, JP Morgan изчисляват, че страната ще има нужда от 25 милиарда допълнително, за да може да се задържи на повърхността. За второ окастряне на дълга е все още много рано да се говори, смятат анализаторите и оценяват, че европейските страни не са готови да обсъждат участието на официалния сектор (OSI) в преструктурирането на неустойчивия гръцки външен дълг.