Галерия

1

GRReporter следи от първия момент продължаващите за 35-ти ден протести в България. До момента ви запозна с мненията на журналисти като Иван Бедров, Иво Инджев и Иво Беров, поета Деян Енев и писателя Владимир Левчев. Днес представяме социалния антрополог Васил Гарнизов, който също се превърна в едно от лицата на протеста, тъй като освен специалист в областта си, се оказа и много добър фотограф.

Характерното за протестите от последния месец е, че те бяха организирани и популяризирани чрез социалните мрежи, и най-вече чрез Facebook. Случайно или не, интервюто с Васил Гарнизов е първото, което осъществихме чрез това място за социални контакти.

През последните дни поляризацията в общественото пространство нарасна неимоверно много. Противопоставянето е много рязко, публикуват се различни компромати. Какви са целта и изходът от тази конфронтация?

Конфликтът ескалира, защото двете страни отстояват позицията си: позицията на протестиращите няма да се смекчи, те искат оставка на правителството и избори; от своя страна правителството не е склонно на избори преди май 2014. В следствие и улицата, и протестиращите се втвърдяват. Изходът не е много ясен към момента. Най-вероятно протестите ще се втвърдят и радикализират в навечерието на парламентарната ваканция, а правителството ще се опитва всячески да излезе безпрепятствено в парламентарна ваканция, за да няма срещу кого да се изправят протестиращите. Всъщност решавaщи са четвъртъка и петъка на тази седмица - през уикенда ще знаем повече.

снимка: Ладислав Цветков

Как коментирате начина, по който българските медии отразяват протестите?

Няма единен стил на отразяване на протестите от страна на медиите. Част от тях - БНТ, БНР и донякъде БТВ и Нова ТВ, Дневник, Капитал, Медиапуул, Офнюз - се придържат към професионални стандарти за обективно отразяване. Но има цял един кръг от електронни медии, печатни медии и интернет сайтове, които са под контрола на правителството и те са крайно тенденциозни по отношение на протестите. Например един вестник използва моя снимка със заглавието "Хиляди протестират срещу президента", докато всъщност протестът беше срещу правителството.

Новината на деня е прекъсването на гладната стачка на Едвин Сугарев, но за сметка на това тя бе продължена от децата му. Какъв е според вас смисълът от този вид протест?

Това е дълбок морален акт и радикален жест на съпротива. В този смисъл гладната стачка е действие, което е паралелно на уличните протести през последните 34 дни. Тези протести са умерени, мирни, артистични, понякога театрални, дори карнавални. По-голямата част от протестиращите в #ДАНСwithme вярват, че в човешката история мирните революции по-често успяват от радикалните революционни действия.

Въпреки протестите правителството продължава със скандалните назначения, включително на криминално проявени хора. Защо управляващите го правят и откъде черпят тази решителност, след като протестите започнаха именно от едно такова назначение, което се принудиха да оттеглят?

Трудно е да надникне външният наблюдател в мотивите на правителството и неговите назначения. Вероятно имат нужда да разположат свои кадри на ключови позиции преди изборите през следващата година, както и да натрупат средства за провеждането на тези избори.

Явно стратегията на управляващите е да се снижат, докато протестите утихнат. Каква е стратегията на протестиращите?

Тактиката на управляващите е тактика на изтощаване на противника: протестирайте си, не ни пречите. Разчита се на лятното време, отпуските, ваканциите, умората, липсата на надежда - за да спадне енергията на протеста. Обаче едно ядро от протестиращите е твърдо решено да не отстъпва, дори и протестите да станат по-малобройни.Тактиката на управляващите е тактика на изтощаване на противника: протестирайте си, не ни пречите. Разчита се на лятното време, отпуските, ваканциите, умората, липсата на надежда - за да спадне енергията на протеста. Обаче едно ядро от протестиращите е твърдо решено да не отстъпва, дори и протестите да станат по-малобройни. Протестиращите са убедени в своята правота, готови са да я отстояват дори като малцинство, а който се присъедини към тях - добре дошъл. Освен това, те виждат като свои съюзници общественото мнение и правителствата на европейски страни, както и президентската институция тук в страната.

До ваканцията на депутатите има още време, до края на тази седмица предстоят действия, които могат да променят ситуацията.

Как коментирате реакцията на четиримата посланици на държави-партньори на България в ЕС и НАТО да подкрепят протестиращите и президента? Смятате ли, че съществува опасност страната да се окаже със “замразено” членство в някоя от тези организации?

Изявленията на четиримата посланици са както израз на определени европейски ценности, така и проява на ръба на добрия дипломатически тон. Това означава, че сегашната тройна коалиция не се ползва с доверие сред ключови държави-членки: заради тежко отклоняване от стандартите на публична и политическа дейност, както и заради овластяването на "Атака" - партия, която демонстративно скъса с европейската етика, естетика и цивилизация.

Как обществото може да се отърве от явлението “Атака”?

Обществото не може "да се отърве" от Атака, но обществото може да намали политическата тежест на тази партия, а това може да се случи само след оставка и предсрочни избори. Обсъждат се други политически варианти: широка коалиция без Атака, за което Борисов дава знак, но което едва ли може да се случи в рамките на този парламент.

Виждаме, че опитите за дискредитиране на реформаторския блок започнаха още преди обединението да се е създало. Какви са опасностите за него? Може ли той да бъде алтернативата при вероятни предсрочни избори?

Естествено е, че сегашното парламентарно статукво няма интерес от консолидиране на реформаторското пространство, но и реформаторският блок не е сбирка на детска градина - те трябва да знаят, че символната битка през медиите ще е безмилостна. Що се отнася до шансовете им при предсрочни избори - засега те изглеждат високи, с уговорката, че оформянето на блока е в самото си начало, което прави прогнозирането високо рисково.

Президентът подкрепи протестите, но след това срещу него започнаха критики от две страни. В някои медии се появиха компромати срещу него, а други го корят, че не прави нищо съществено, за да покрепи протестите практически. Как коментирате това?

Истинската атака срещу президента е от страна на правителството и проправителствените медии. На улицата все още не са се появили плакати срещу Плевнелиев, обратното, след негови изказвания се появяват плакати "Благодаря, г-н президент". Тези протести са доста информирани и протестиращите знаят, че в момента той няма големи правомощия.

Какво трябва да се случи? Нови избори? А ако те възпроизведат същите партии какъв ще бъде изходът от тази патова ситуация?

Според правителството - трябва да се удържи статуквото; според протестиращите - оставка, промяна в избирателния кодекс и нови избори. Според мен, трябва да се започнат разговори за преосноваване на публичния ред, но за това няма воля измежду ключовите публични фигури и активни групи в страната.

Как виждате в далечен план обществения договор в България?

Необходим, но труден! За да се случи, трябва да има вътрешно упорство на протестиращите и външен натиск; необходимо е още, големи групи хора да започнат да се възприемат като губещи от сегашния институционален ред: малкият и средният бизнес, активните хора, държавната администрация, включително и медиите.