Галерия

1

След драматичните развития около гръцкия въпрос с икономическата криза и оцеляването на страната за доброто на цялата еврозона, нямаше как да не се допитаме до общественото мнение, на къде ще отидат нещата. Запитахме нашите читатели „Какво според вас е бъдещето на гръцкия външен дълг?”. Докато течеше анкетата, събитията започнаха да изпреварват очакванията.

Изводът от нея се оказа не особено оптимистичен, а развитията от последните дни само потвърдиха опасенията, че мрачни времена очакват гръцкия народ. Това е заключението, до което достигнахме базирано на мнението на читателите, които участваха в анкетата на  GRReporter за бъдещето на гръцкия външен дълг.

Преобладаващото мнение варира между средно песимистично и катастрофално, като най-популярните отговори, които отразяват очакванията на хората са два.

Единият е че Гърция криво-ляво ще се справи с наложените реформи, няма да изпълни напълно поставените целите, но Европа и Международния валутен фонд ще си затворят очите в името на по-голямото добро. Под сянката на политическата нестабилност в Гърция 37% от гласувалите българи смятат, че все още има някаква вероятност това да се случи, а трима на всеки десет гласували в английския сайт на GRReporter споделят това мнение. По-големи надежди хранят гръцките ни читатели. Половината от гласувалите в гръцката версия на сайта се надяват, че въпреки всички бъркотии забъркани от местните политици и от „вековните” синдикати, страната няма да ядоса до крайност европейците и финансирането ще продължи, независимо от половинчатото изпълнение на Меморандума за финансова помощ.

За момента този е вариант изглежда и най-реалистичен.  Въпреки от номерата, които Гърция извъртя на своите кредитори, тройката все още не е вдигнала ръце и идеята за допълнителен помощен пакет от около нови 100 милиарда евро за периода 2012-2014 все още е на преговорната маса.

Другият сценарии за развитието на дълговата криза, който се радва на голяма популярност е внезапното спиране на плащанията по дълга и изход от еврозоната. Като резултат от този вариант конкурентността на стоките от Гърция ще се вдигне, поради обезценяването на валутата, но външният дълг ще се „изстреля в космоса”, а страната ще загуби достъп до свободното кредитиране от капиталовите пазари за десетки години напред, подобно на Аржентина. 40% от читателите в българския сайт подкрепят това развитие и смятат, че рано или късно Гърция ще се върне към драхмата. Трима на всеки десет анкетирани от гръцкия и английския сайт също споделят това мнение.

Някои икономисти оценяват, че това ще даде нужния тласък, който днес липсва на гръцката икономика, за да се реорганизира и да започне реалния оздравителен процес. Други смятат, че пораженията от подобно действие за страната и за еврозоната като цяло биха били много по-големи, отколкото отпускането на втори помощен пакет. Той ще покрие нуждите на страната докато дефицитът се занули и приходите станат повече от разходите в бюджета (произвеждане на първични бюджетни излишъци).

„Гърция моли за доброволно разсрочване на дълга, плащанията се улесняват, но губи доверието на пазарите” е третият вариант, който малко читатели оцениха като възможен. 14% от българите, 23% от англоговорящите и само 8% от гръцките читатели отчетоха като възможен този сценарии. Главната причина, поради която Гърция не е помолила официално за разсрочка на изплащанията по облигациите в падеж е че подобно действие би се разчело от агенциите за кредитен рейтинг като кредитно събитие. Въпреки доброволният характер на процеса, в който ще участват инвеститори по своя воля и сами ще преценят дали искат да си вземат парите по-късно, пазарите ще сметнат разсрочването, като несъстоятелност на страната и всички усилия до момента за избягване на фалита ще бъдат загубени.

Малко гласове събра и най-оптимистичния вариант, според който Гърция трябваше да приложи дословно Меморандума за финансова помощ, да проведе стриктни реформи и масова приватизация и така да започне да намалява външния дълг. Днес той наближава 160% от БВП, а тенденциите са че той ще продължи да се нараства лавинообразно, защото на бюджета всяка година му липсват поне 10 милиарда евро приходи, а плащанията по-дълга не намаляват. В българския, английския и гръцкия сайт на GRReporter, най-големите оптимисти от гласувалите са съответно 14%, 23% и 8%. Очевидно гръцките ни читатели имат най-реалистичен поглед върху развитието на местната икономика, защото са дали най-малко гласове за възможността Гърция да изпълни оздравителната програма на време. Нашето предположение е че осемте процента от гърците дали глас за този сценарии са хора, на които не им се иска да повярват, че правителството на ПАСОК пропусна златната възможност да реформира страната, докато Европа и МВФ финансират процеса.

Благодарим ви за участието в нашето запитване. От днес можете да гласувате в новата анкета с тема : „Какво очаквате от новия финансов министър на Гърция Евангелос Венизелос?”