Галерия

1

Липсата на ликвидност на пазара накара големите гръцки фирми, вписани на Атинската борса да търсят усилено финансиране от чужбина. Пример за това е Националната банка на Гърция, която е отворила финансови коридори зад граница и си е осигурила финансиране над пет милиарда евро. В този поход голяма помощ предлагат дъщерните дружества на финансовата институция, които подпомагат компанията-майка. По-големите гръцки банки могат да разчитат на разширенията си извън страната, които им служат като добра гаранция за отпускане на средства от британския, френския, германския, канадския, американския и дори холандския пазар. Това важи и за гръцкото представителство на Кока-Кола, която има сериозно разпростиране на руския пазар. Стабилността на компанията може да е повлияна от гръцката икономическа криза, но в основата си тя остава надеждна компания в очите на инвеститорите и може да си набави лесно финансиране с около 4% лихва от почти всички развити фондови пазари.

Подобна е ситуацията с Motor Oil, която има отворени линии за финансиране с лондонското Сити, но поддържа добри връзки с нюйоркската борса и финансовите пазари в арабските държави. Индустриалният консорциум Титан има също много добри позиции на външните пазари и според информацията публикувана в гръцката преса има таван от един милиард евро кредит от чуждестранни финансови институции. Последният корпоративен облигационен заем беше отпуснат със завидна лекота срещу лива от 4,5%, като в същия период гръцките банки можеха да заемат средства с 5% лихва в най-добрия случай. ОПАП, която държи монопола на хазартните игри в Гърция продължава да бъде печеливша, но основна спънка за набирането на средства от финансовите пазари остава голямото участие на държавата в собствеността на дружеството. Въпреки това голямото предимство на компанията остава високата ликвидност, която поддържа поради характера на дейността си и контактите й с чуждестранни инвеститори. На същата стратегия разчита и националната електрическа компания ДЕИ. При нея инвеститорите “пипат” по-внимателно и очакват развитието на приватизацията.

По-малките фирми на борсата също търсят излаз на чуждестранните пазари. Те са ориантирани главно към немски, френски и великобритански банки, които да подкрепят финансовите им нужди. Компаниите, които имат най-голям успех в тези начинания са от секторите на опаковането, офис мебелите, металните конструкции и храните. Важна роля във връзката между гръцките фирми и германските инвеститори изиграха търговските камари в страната, които иницираха поредица от срещи, за да наберат нужното финансиране за местните предприятия. Финансирането, което дават чуждестранните инвеститори е глътка въздух за гръцките предприятия. Особено ако се вземе предвид, че гръцките банки почти в 90 на сто от случаите не могат да дадат корпоративен заем на нуждаещите се, а когато дават той е с лихва между 10%-12%. Процесът на рекапитализацията на гръцките банки се очаква да увеличи ликвидността им, но това не означава, че ще намалят лихвите по кредитирането. Това е още една причина успешните гръцки предприятия да търсят външни инвеститори.