Галерия

1

Гърция да обяви несъстоятелност час по-скоро препоръчват от Commerzbank. Финансистите от германската банка настояват, че доброволното намаляване на стойността на гръцките държавни облигации притежавани от частни лица и фондове (Private Sector Involvement - PSI) няма да е достатъчно, за да се вкара гръцкия дълг в устойчиви норми. Оглавяващият Commerzbank, Мартин Блесинг подчертава, че окастрянето на активите на банките, които имат част от гръцкия външен дълг няма да реши проблема.

„По мое мнение, тази програма не може да се приложи доброволно”, казва шефът на втората най-голяма банка в Германия. Банкерите са на мнение, че страни с изключително високи външни дългове имат два начина, за да излязат от неудобната ситуация – или сами да си погасят дълговете с като стегнат на колана, или да обявят частичен фалит, като определят нивото на окастрянето. Доброволното участие на кредиторите в спасяването на гръцкия външен дълг ще разклати доверието в държавните облигации на други страни, подчертават от финансовата институция. „Страните-членки имат избор между два варианта, или да платят дълговете си, както е предвидено или да фалират", настоява банкерът. Блесинг не отрича, че евентуален фалит ще засегне сериозно европейския банков сектор. Според него, банките в зоната трябва да изчерпят всички възможности да се рекапитализират сами, преди да се допрат до държавните помощни фондове.

В същото време, слуховете за 50-процентово намаляване на гръцкия външен дълг  стават все по-настоятелни. Източници от сърцето на Европа, които все още държат на своята анонимност предават, че  вървят преговори с банковия сектор и неговите представители са склонни да приемат по-голямо окастряне. Ако крайното намаление на дълга достигне 50% от общата сума означава, че Гърция ще бъде освободена от 67,5 милиарда евро. След рекапитализацията на банките и други разходи, крайната сума от цялата операция ще представлява приблизително 20% от общия дълг, което прави спорно цялото действие.

Гръцките индустриалци са сериозно обезпокоени от възможността да се окастри допълнително външния дълг. „Намаление от 50% или повече, както се предлагат определени кръгове ще има много малък ефект върху нетния запис на гръцкия дълг от споразумението от 21 юли тази година, но ще донесе драматични последствия за националната икономика и личната собственост на гръцките граждани” се казва в анализ на Гръцкия индустриален съюз.

„Ситуацията е много сериозна. Имаме голяма отговорност, всички го знаят. Имаме отговорност пред Европа, пред еврозоната и пред световната икономика”, заяви пред журналисти в Брюксел германският финансов министър Волфганк Шойбле. Той призова европейските лидери да намерят стабилно решение за дълговата криза в Европа, която се разраства с неочаквано бързи темпове. Проблемът, който започна като криза на външния дълг на малката Гърция, която прибавя само 2% към БВП на еврозоната, разголи липсата на политическа воля на стария континент и направи международните инвеститори особено неспокойни за развитието на европейския проблем. Шойбле е категоричен, че Франция и Германия трябва да са взели решение как ще разрешат трудната задача до следващата среща на G20, която ще се проведе в Кан на втори и трети ноември тази година.

Засега всички погледи са вперени в срещата на върха на европейските лидери, която ще бъде разделена на две части. Първата среща ще се проведе на тази неделя, а втората в средата на следващата седмица. След тях трябва да се изясни крайния вариант и функциите на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Франция настоява да бъде превърнат в гаранционен фонд или в нов вид европейска банка, която да предоставя ликвидност при нужда, а Германия настоява той да остане само помощен механизъм за закъсалите страни. Франция е сериозно изложена на опасност, ако гръцкият външен дълг се намали допълнително, защото нейните банки са се „налапали” гръцки държавни облигации. Германия от своя страна не изпитва подобни проблеми и политическото й управление настоява за допълнителното окастряне на гръцките задължения.