Галерия

1

Намаляването на приходите на Гръцката православна църква, което бе причинено от кризата отведе архиепископ Йеронимос до Катар. Там църковният глава проведе редица контакти с цел изнамирането на партньорства и инвестиции за оползотворяването на църковното имущество.

Според неназовани църковни източници една от темите, които архиепископът е обсъдил със събеседниците си в Катар на проучвателно ниво са били инвестициите. За момента главата на гръцката Църква не желае да направи официални изявления по повод пътуването си до арабското емирство, понеже иска първо да информира членовете на постоянния църковен синод, който ще заседава следващия вторник. Източници от бизнес средите обаче твърдят, че катарците са изявили интерес за извличане на мрамор от имоти, които принадлежат на Църквата.

Един от „свещените” проекти на Църквата, с които възнамерява да увеличи своите приходи са инвестициите в областта на възобновяемите енергийни източници и по-конкретно фотоволтаичните паркове. Причината за това се крие във факта, че тя е собственик на големи територии в цяла Гърция, които се смятат за напълно подходящи за поставянето на подобни инсталации.

Програмата ще бъде приложена пилотно с инсталирането на фотоволтаичен парк в имот, който принадлежи на манастира в Пендели до Атина. В същото време централната икономическа служба на гръцката Църква провежда изследване с цел да се установи на кои имоти могат да се създадат фотоволтаични паркове.  Подобно изследване тече и относно добива на мрамор. Това би могло да стане и в Пендели, но „със съвременни подземни методи, а не по старите начини, които вредяха на околната среда и местността”, твърдят източници от икономическата служба на Църквата пред вестник Та неа.

Усилията на архиепископа и църковната върхушка да намерят доходи във времето на кризата не спират тук. Икономическият екип търси и други начини за увеличение на приходите, като целта е, както казва често архиепископът Йеронимос „да се увеличи благотворителното дело на Църквата, както и да се осигури подкрепа за развитието на Гърция”.

„Искаме в тежките времена, в които живеем Църквата да може да помогне на колкото се може повече хора, които страдат, да може да се отзове на техните нужди” заявява главният управител на икономическата служба архимандрит Андонос Аврамиотис.

Една от основните й цели е да се увеличат приходите от църковните имоти, които се дават под наем. Към днешна дата Централното управление на Църквата е собственик на 486 имоти, сред които офиси, апартаменти и търговски обекти в Атина, Пирея и Солун. В същото време обаче около 127 имоти са без наематели. Седемдесет и три от тях се намират в Атина и 54 в Солун.

Следвайки примера на много собственици на имоти, които понижиха цените на наемите заради кризата, Църквата се опитва да привлече наемателите по същия начин. От своя страна икономическата служба се стреми да обнови електрическите инсталации и външния облик на сградите, но „по икономичен начин, защото кризата не позволява да правим големи разходи”. Подобен ремонт се очаква да се извърши в един църковен имот, който се намира на централно място в гръцката столица, зад хотел Хилтън.

Като най-проблемни за финансовата служба на Църквата се очертават големите имоти, които в момента нямат наематели и остават неоползотворени. Показателна за този случай е сградата на улица Митрополеос в центъра на Атина, в която до 2006 се помещаваше министерството на образованието. За нея държавата плащаше на Църквата наем в размер 791.592 евро. Сега 10-етажната сграда с обща площ седем хиляди квадратни метра стои празна, въпреки че се намира в сърцето на гръцката столица и след поне три неуспешни конкурси. Според източници от икономическата служба на Църквата обаче интересът към нея е голям, както от страна на местни, така и от чужди инвеститори. Сред направените предложения има такива за преобразяването на сградата в хотел, сграда с офиси или за комбинирани нужди.

Заслужава да се отбележи, че докато и последният безработен грък, който е собственик на малък апартамент е задължен да плати извънреден данък за него, гръцкото финансово министерство не обложи с подобен данък огромното църковно имущество. Свещениците също са чести жертви на нападки от страна на гражданите, които се дразнят от факта, че църковните деятели попадат в категорията на държавните служители и получават заплати от държавния бюджет, а не от църковните каси.