Галерия

2

1

Интервю на Мария Спасова

    С доктор Алекс Патакос се срещам в елегантното фоайе на хотел Inn of the Anasazi в самия исторически център на Санта Фе. Колеги от местната преса ми го препоръчаха като най-видния представител на американците от гръцки произход в града. Да се ограничи обаче славата на доктор Патакос само със столицата на Ню Мексико няма да е нито справедливо, нито вярно. Програмата на един от най-видните представители на теорията на позитивното мислене и автор на преведената на 16 езика "Затворници на собствените си мисли" е твърде напрегната. Срещата ни става възможна в кратък промеждутък между лекция във Ванкувър, Канада и множеството приготовления за старта на най-новия му проект - OPA Day. Съвсем естествено първите въпроси са свързани със "Затворници на собствените си мисли".

    - Как се заехте точно с тази теория, проучване и концепция?
 
    - През целия си живот търся смисъла на нещата. В семейството ми имаше голямо противопоставяне. Баща ми беше много доминираща личност в живота ми и аз винаги реагирах. Винаги е имало борба между нас докато растях, защото се борех с името си, с културата си, с желанията на баща ми. Той ми казваше: „Ако искаш да бъдеш добър американец, трябва да имаш някаква професия и трябва да направиш това и това”, а аз се опитвах сам да избера посоката си. Когато бях тийнейджър постоянно се борех с него. От друга страна винаги съм се интересувал от душевното здраве. Винаги ме е притеснявало, когато хората са депресирани или тъжни, защото не разбирах защо се чувстват така. Аз никога не съм се чувствал така. Проблемите се преодоляват. Когато стигнеш до задънена ситуация, просто обръщаш нова страница.
    Затова се насочих към системата на психичното здраве и станах терапевт. В ранните си години работех в приют за душевноболни в армията, работех и в приют за душевно болни извън армията. След това станах журналист за кратко и се заех с политика. Винаги съм се интересувал от въпроси като защо хората вземат подобни решения, кое ги превръща в душевно болни пациенти.
    Докато бях в гимназията прочетох първата книга на Виктор Франкл, наречена „Човекът в търсене на смисъла”. По-късно, докато работех в системата на психичното здраве, я прочетох отново. Не бях съгласен с някои от териите на Фройд, свързани с човешкото поведение. Изучавах повече психология и винаги съм бил в по-голям резонанс с Франкл. Започнах да развивам този си интерес все повече и повече. И винаги търсех смисъла на живота. Установих контакт с Франкл. Първо с писма, а след това чрез електронна поща. По-късно отидох до Виена и се срещнах с него. И това наистина е нещо градивно. Исках да взема неговата идея за смисъла. Когато накараш хората да установят смислена връзка с другите, тогава се получава духовно съединение. Знаете това, ако имате истински приятел или партньор в живота. Не става дума само да имаме договор, подписано брачно споразумение или трудов договор. Ако връзката между хората е смислена това означава духовна свързаност, да си вярвате един на друг, да се уважавате и т.н.
    И колкото повече навлизах в работата на Франкл, толкова повече разбирах това. Какъв е смисълът на политиката? Защо хората не искат да гласуват? Защото не се чувстват свързани. Защо хората са разочаровани от семейния си живот или имат здравословни проблеми? Става дума за другите, целта и отношението. И тези три елемента съставят наръчника за смисъла на живота.

    - Един от основните принципи във Вашата книга е свободата да избираме своето отношение към живота и към ситуациите, в които ни поставя той. Няма ли опасност обаче да започнем да гледаме твърде оптимистично на ситуация, която никак не е оптимистична? Да си създадем сами илюзии като мислим прекалено позитивно за  труден момент от живота?

    - Книгата ми е вдъхновена от моя ментор – психиатърът Виктор Франкл, който е преживял холокоста. Той е преживял нещо, което никой от нас не би искал да му се случи. И той използва тази идея за свободата да избираме отношението си, за да не тръгне по пътя на лъжите и да не омаловажи нещата, които е преживял. Той е бил в Аушвиц и непрекъснато се е питал дали ще бъде жив в следващия момент. Неговото отношение не е било „Не е ли чудесно, че пак ще ме измъчват. Аз имам положително отношение, което показва, че днешният ден е добър за мен”.  Това, което той прави е да се възползва от избора си на отношение и да предпочете следното: „Мога да се справя, ще преживея ужасните неща, с които се сблъсквам, за да мога да видя семейството си отново. Ще изляза”.
    И това, което открихме е, че изборът на отношение не означава нищо повече от това да откриеш и приемеш, че позитивното отношение ти е присъщо; то е вътре в теб и те кара да продължаваш напред. Ако погледнем към семейството ми, голяма част от членовете му са били убити от нацистите, били са се срещу турците. Имам предвид стотици години назад, тъй като съм проследил корените на семейството ми до 1090 г. Всичко е било заради тяхното отношение. Те вероятно биха се отказали, но цялата тази идея, например „Свобода или смърт” на Никос Казандзакис, е идея за отношението, защото казваш „ще се боря за свободата, ще бъде свободен сега, в този момент.”
    И да, икономиката е зле. Да, току що си загубих работата. Но какво става, ако имаш негативно отношение? Превръщаш се в жертва. И това е толкова вярно и в много други култури. Те са много обременени от отношението си. Отношението към живота заключва хората в ментален затвор. Пречи им да откриват възможностите си. Изборът на отношение в никакъв случай не означава да казваме „Искам да гледам на всичко през розови очила” или „ Да, икономическата криза е толкова прекрасна, харесва ми и не мога повече да чакам, така че ми намалете пенсията с 50%” .
    Ако можеш да промениш отношението си вътре, това поне може да ти помогне и да те вдъхнови да не се примиряваш, да си потърсиш нова работа или да измслиш нов начин да защитаваш семейството си, така че да не се притесняваш за храната, например. Но ако се откажеш и това е, което Франкл разбира в Аушвиц: когато хората изгубят идеята, свободата да избират отношението си към живота, умират.
    Работили сме много с хора, които са се завърнали от Афганистан и Ирак. И ако те имат лошо отношение, когато се върнат и си казват: „Войната е ужасна или изгубих работата си. Нищо не ми остана от живота”. В рамките на шест месеца повечето от тях дори умират, стават алкохолици, наркомани. Така че позитивното отношение „аз мога” е свързано със собствения вътрешен дух на човека. То запазва духа жив. Това не оначава, че човек трябва да гледа на всяко нещо в захлас и да казва „Супер!”. Жена, върху която е упражнявано домашно насилие не се предполага, че трябва да казва: „О, да! Това беше толкова хубаво! Бий ме отново!” Но нейното позитивно отношение ще й даде възможност да предприеме някои стъпки, за да излезе от тази връзка или да се обади в полицията или да защити децата си.
    Така, че контекстът е важен. Това не е нещо общоприето. Но много от нас забравят, че имаме свободата да избираме своето отношение. Наскоро работих с пациенти, преживели катастрофа. И се убедих, че изборът на отношение може да помогне физически. Защото, когато човек има положително отношение и си казва: „Поне оцелях. Поне няма някой загинал”, това му позволява да продължава напред и запазва дори здравето си. В един от случаите то предпазва една млада жена да не изпадне в шок. И лекарите в спешното отделение, и останалите лекари казаха, че нейното позитивно отношение й е попречило да изпадне в шок и че иначе е можела да припадне и дори да умре. Така че отношението се отнася и до здравето.

    - За неправилен избор на отношение ли става дума, когато говорите в книгата си, че много често човек работи срещу себе си?

    - Да не работиш сам срещу себе си е друг принцип на положителното мислене. Първото нещо е да осъзнаваме защо правим неща, които не са в наш интерес. Ще дам един пример. Да искаш твърде много да получиш повишение в работата или както тийнейджърите – да получат добро образование - толкова много се стараят, че само се препъват. И когато някой иска да получи повишение в работата, този човек е толкова въодушевен, толкова сигурен, че ще го получи. Всъщност той иска повишението толкова много, че прекарва цялото си време при шефа и началниците, и при колегите и се опитва да се представи добре. А шефът го смята за неприятен, тъй като постоянно се опитва да се  покаже, да се изтъкне. И не разбира, че работи срещу себе си по този начин. Той рябва да се успокои, да се отдръпне малко встрани, да има чувство за хумор и да не бъде толкова обсебен. Това се нарича ясна представа за нещата, да знаеш как въздействаш на другите хора.
    Каква връзка има това с избора на отношение? В много от случаите когато човек разбере, че не получава нещо, което наистина иска, той започва да полага много големи усилия. И изборът на отношение почти пропада, защото в някои случаи, ако човек полага големи усилия, това вероятно означава, че дълбоко в себе си той смята, че не заслужава това и се опитва да го свръх компенсира. Ако отношението на човек е: „Чувствам се добре с това, което имам, защото харесвам работата си. Ще бъде чудесно, ако този път получа повишението. Заслужавам го и ще го получа”. Това отношение е по-вероятно да му помогне. Ако все пак не получите повишението след като се опитвали много пъти, тогава отношението трябва да бъде следното: „А какво ще стане, ако не получа тази работа? Всичко ще бъде наред. Ще си намеря друга. Може да си намеря друга работа за по-малко пари, но която ще ми харесва повече. А може и да си намеря много по-хубава работа за много повече пари”.
    Много пъти хората полагат големи усилия да получат нещо и работят срещу себе си, защото заради отношението си не са способни да видят, че има и други възможности. Например много хора в Гърция се сблъскват с намаляване на пенсиите и заплатите и не виждат друга възможност. И техният начин на живот е като муха, която се блъска на перваза на прозореца. Понякога виждате муха на перваза на прозореца, която се опитва да излети навън. Тя вижда светлината от другата страна на прозореца и се опитва да излезе. Тя може да излезе. Може вратата да се отвори и тя да излети, но тя не прави това, а продължава да се блъска в перваза и накрая умира.
    Споменах това на една конференция в Калифорния и казах: „Не умирайте на перваза като мухата, гледаща навън”. Много хора действат на принципа на тази аналогия. Те си казват: „ Това е единствената ми работа. Това е единственото, което имам. Аз имам само тази пенсия,” и не виждат другите възможности. Това увеличава стреса в живота им. Създава им повече трудности, води до повече болести. Затова хората имат нужда да им бъдат показвани възможностите. Изборът на отношение дава свобода. Затова е и идеята да не бъдем затворници на собствените си мисли така, че да можем да кажем: „ Мога да върша и други неща. Мога да започна нов бизнес. Мога да работя нещо със съседите си”.  
    Има много хора, особено в селата, които много повече ценят и малкото, което имат. Говорили сме с хора, предимно от по-старото поколение, и те казват: „Виждали сме и по-лошо. Сблъсквали сме се с нацистите, с турците. Ще се справим.” Аз лично вярвам, че Златната ера на Гърция тепърва настъпва. Мисля, че Гърция напредва, тя е един вид лидер в това домино на преодоляване на кризата, за разлика от Испания и Португалия. А имаме и САЩ. Ние не сме толкова изостанали в тази криза. Харчим все повече пари... Единствената разлика е, че Гърция не може да печата повече пари. Гърция е с върани ръце, тя е в  Европейския съюз, както знаете. А в САЩ се държим така сякаш никой друг не може да похарчи повече пари - създаваме инфлация.

    - Наблягате много на работата в екип. Окуражавате хората да работят заедно в семейството, с колегите на работа, за да постигнат това позитивно мислене. Защо работата в екип е толкова важна?

    - Не става дума толкова за работа в екип, колкото за смисъла на другите в нашия живот. Защото ако работиш и създаваш истински смислени връзки с другите, е много по-вероятно да намериш решения. Освен това така се споделя риска, споделя се бремето. Но ако си казваш, че светът се стоварил на раменете ти, тогава ти си древният грък Сизиф. Ти се опитваш да избутваш топката нагоре по хълма всеки път, когато тя се търкули долу. А това е постоянно, безкрайно, безрадостно стремление към нещо, което никога няма да имаш. Много по-вероятно е да го получиш, когато създаваш връзки. Тези връзки могат да бъдат под формата на работа в екип в бизнеса, в компанията. И това е причината за създаването на обединенията, защото те намират сила в числеността.
    Но споделянето е нещо повече от численост. Става дума за споделяне на ценности, споделяне на риск, споделяне на трудности, споделяне на възможности. И ако хората можеха да видят това – и затова са другите – тогава ще намерят смисъла. Ако отидете на сватба в едно критско село ще видите, че сватбите не са само за булката и младоженеце, те дори не са и само за техните семейства. Не са и само за селото. Сватбата е за всеки, който се отбие. Връзката е голяма сила. Тя е и спокойствие.
    Другото е работата в екип, но работата в екип е модерен жаргон. „Хайде да работим по-добре в екип!” Но в този случай хората не са свързани помежду си, защото си съперничат. Те не си вярват. Истинската връзка действително е автентична връзка. Не е нужно да караме Hammer, не е нужно да имаме големи търговски центрове.  Какво ако не направя милиони долари? Важното е да имам живот за милиони.

    - Срещате се с много хора. Преподавате в университетс, консултирате хората, пътувате, произнасяте речи... Защо хората са така склонни да стават затворници на собствените си мисли в началото на 21 век?

    - Можем да се върнем в средата на 20 век. Ако се върнем точно след Втората Световна война Виктор Франкл описва, че обществото има три основни проблеми или състояния, с които трябва да се справим, ако искаме да живеем в едно по-добро общество, в по-добър свят. Аз наричам това психологическо допускане на злото в 21 век. Това са стриктни условия. Това са симптомите на пулса на обществото. Първото е пристрастяването. Свидетели сме на невероятни пристрастявания. Пристрастяване към наркотици и алкохол, пристрастяване към пазаруване, пристрастяване към интернет. Днес сме много повече пристрастени, отколкото през 40-те години на миналия век или от когато и да било. Сексуална пристрастеност. Второто е агресията. Помислете за агресията. Екзалтация и т.н. Агресия по тоношение на другите, война, насилие, престъпления... Има много деструктиван агресия. И следва депресията. Франкл и след него аз в моите публикации виждаме тази симптоматика на модерния ден в модерното общество.
    Трябва да се справим с това, защото тези три условия създават чувство за липса на смисъл у много хора. Много хора преминават през поколенията. Младите хора се чудят: „Осигурена ли ми е безопасност? Какъв ще бъде животът ми в бъдеще?” Старите хора се пенсионират: „Как ще се справя с всичко това?” Затова изпадат в депресия или пристрастено поведение или агресивно поведение в някои случаи. Ярост по пътищата, ярост на паркинга... Някой затваря компанията си и се предполага, че хората ще бъдат уволнени, а те разбират за това от заглавията във вестниците.
    Това са трите вида обществени условия, които трябва много да наблюдаваме. Те се проявяват по различен начин. В Гърция наистина е тъжно, защото това, което се случва с анархистите, създава усещане за безсмисленост. Става дума за журналиста, който беше убит наскоро в Атина. Става дума за организацията, която пое отговорността... Това са нихилисти. Те не ценят смисъла на живота. И това не се харесва на много американци. Това създава един вид условия на агресия, депресия и пристратесност в обществото. А това, което се случва е, че ние преминаваме към едни по-сложни форми на съществуване, съжителстване. Има голяма разлика между местната общност и сложното модерно общество.
    В местната общност хората се познават, вярват си и обичат общността си. Те никога не биха обрали някого, никога не биха наранили. Защото това не е достойно. Модерното общество е  сложно, няма лична връзка между хората и затова трябва да внимаваме с интернет, хората живеят в тази крайна реалност, имат аватар, който представя егото им. Когате преминаваме през тези фази на социална еволюция, ние се отадалечаваме от селото. И отдалечавайки се от него, вече не сме отговорни. Затова трябва да намерим някаква балансираща точка. Не можеш да имаш истинска свобода, ако всеки може да прави каквото си иска. Така се предизвикват основните състояния на агресия, депресия и пристрастяване.
    Колкото повече можем да се фокусраме и помагаме на хората да намерят своята цел в работата, във всекидневието, толкова повече можем да им помогнем да променят и изместят своето отношение. Много по-веоятно е да раздвижим мисленето им, така че да могат да имат по-щастлив, по-здрав и смислен живот. Това е мисия. То може да стане днес, утре, но ключът тук е да се уважват корените на модерната западна цивилизация, които наистина са вкопани в душата и почвата на Гърция. И хората трябва да уважават това, да го разберат и да вземат най-доборото. Тук не става дума за корупцията в Гърция.

    - Вашата най-нова бизнес инициатива също е свързана с Гърция. Разкажете ни нещо повече за нея.

    - Бизнесът, името на модела, продуктът, логото се нарича ОПА ден. Знаете, в Гърция всички казват „опа-опа”… Това не е дума, която има точен превод, а е дума, която означава много различни неща. Тя е вдъхновяваща. Тя изправя хората на крака. Това е хубава дума. Тя кара хората да танцуват. Ние я използваме като акроним. На английски О обозначава думата others (другите). Тоест да се фокусираме вурху другите, а не върху себе си, да се грижим за другите. Това могат да бъдат членовете на семейството, общността, страната, колегите. За другите. П означава purpose (цел). Тя е свързана с идеята за смисъла. Да имаш цел в живота си, да имаш за цел да се грижиш за семейството си, да се грижиш за клиентите на работното си място, да се грижиш за децата, ако си учител, да се грижиш за квартала, за общността. А е за attitude (отношение). Т.е. да има позитивно отношение от типа „аз мога”, с помощта на което да преминаваш през стресовите ситуации в живота. ОРА е думата, но и концепцията.
Първо ще създаем онлайн селище, подобно на facebook, което ще се нарича OPA Village. Хората ще могат да се присъединяват безплатно. Ще има видео и аудио материали, блог, място, където ще могат да общуват помежду си. Ще има секция наречена All Things Greek (Всички гръцки неща), ще има философия. Нашата цел са хората с не-гръцки произход. Това са хора, които не разбират, че Гърция има голям принос за техния език, тяхната архитектура, в изкуството, медицината, науката. И ние искаме да изведем това на повърхността, защото много хора използват фрази, които идват от гръцки, а те дори не знаят за какво става дума. Това е едната страна на инициативата.
Другата е да създадем положителна представа за гръцката култура, тъй като в момента чуваме доста негативни неща. Ние често пътуваме до Гърция и знаем, че нещата не са толкова зле. Страната се бори. Ние искаме да подпомогнем туризма, искаме да подпомогнем бизнеса. Затова сме готови да създадем един нов празник. Всеки 15 септември ще бъде ОРА ден. Ще го обявим за първи път тази година в град Ретимно на остров Крит. След това ще тръгне по света. Искаме 15.09 всяка година да бъде ОРА ден. Ще започнем да го рекламираме в медиите, за да стигне до Торонто, Чикаго, Санта Фе, Мелбърн, Сидни, Лондон. На 15.09.2011 гръцките реторанти ще празнуват деня ОРА. И вместо зелена бира, която е свързана с празника на Свети Патрик, ние ще имаме синя бира. Днес получих писмо от една гръцка пивоварна. Ще създадем един празник.
Но той ще се различава от гръцките фестивали по света. Аз съм гръцки християнин, израснал съм в гръцко православно семейство и знам, че гръцките фестивали основно събират средства за църквата. А ние искаме това да няма нищо общо с религията. Прости ме, Отче! Искаме това да бъде нещо, което хората да могат да празнуват. Може и в университетите да празнуват 15 септември. Избрахме точно този ден, защото ООН го обяви за Световен ден на демокрацията. Но ООН не казва от къде е започнала демокрацията – в Гърция. Ние искаме този ден да бъде празник на демокрацията, науката, изкуството....но и ден за забавление. Да няма нищо религиозно. Всеки човек, всяка култура, дори азиатците могат да го празнуват.

    - Как се отзовахте в Америка?

    - Аз съм второ поколение американец. Баща ми беше гръцки гражданин. Семействто ми е от Крит. Много гордо критско семейство, което имигрира тук в началото на 20-те години на миналия век. Но на края на живота си се прибраха в Гърция и са погребани в Крит. Баща ми и неговия брат бяха гръцки американци, но те бяха и гръцки граждани и се връщаха обратно много пъти. Аз съм най-голямото дете и баща ми искаше да стана успял американец. Докато растях и на моята възраст беше много трудно да имаш фамилно име Патакос. Беше смешно. Не е като днес. Днес човек може да се гордее много повече със своя етнос.  Когато бях много млад беше много трудно да имаш семейство, което говори с акцент, диалект. Защото приятелите ти идват на гости и някой от тях се казва Били Джоунс например – хубаво амриканско име. Америка вече се променя заради различните култури. Повечето американци са възприемани като WASP (White Anglo-Saxon Protestants).
     За тях беше нещо свсем непознато да имаш гръцко православно семейство – все едно да си от зоната на здрача. Семейството ти е с много силен акцент, шумно и буйно. И много от хората казват „Това ли е семейството ти? Вие сте като диваци.” А аз бях малко дете. Спомням си, че хората не произнасяха името ми правилно. Вместо Патакос те казваха Патейкос, Паджакос, Покахонас, Патейтос. Подиграваха ми се докато бях на училище. Сега не биха сторили това. Първо, ще ги осъдя. Този тип имена, тъй като не произлизат от англо-саксонската част на света, а аз растях извън Ню Йорк, в Ню Джърси, са много непознати. Те не бяха приемани. Но разбрах също, че не съм имал проблемите на баща ми и бабите и дядовците ми, тъй като не съм се сблъсквал с такава дискриминация. Аз бях някакъв образ, с който те се забавляваха. Спомням си, че казвах на баща ми, че ми се иска името ми да е различно. Искаше ми се да се казвам Патерсън вместо Патакос. Някои членове на семейството ми си смениха имената, когато имигрираха тук. Те се прекръстиха на Питърс – съкратено от името на баща им. Моят кръстник се казваше Деспополос и той го промени на Деспо, за да бъде с английско звучене. Днес не е необходимо да правиш това.

    - Защо избрахте Санта Фе?
    -  Баща ми беше инженер преди много, много години и работи в Ню Мексико. Аз се върнах след армията, учих тук, следвах в университет в Албакърки. Първо бях в университета в Албакърки, след това в Илиноис. И винаги е било така. Не Албакърки, а районът на Санта Фе винаги е бил място изпълнено със спокйствие, одухотвореност, здраве и доброта. И много ми напомня на Крит.

    - Книгата ви "Затворници на собствените си мисли" преведена ли е на гръцки език?
    - Не е преведена на гръцки. Тя е публикувана на 20 езика, но не и на гръцки. Причината отчасти е свързана с фамилното ми име, защото имам връзка със Стилианос Патакос – последният жив член на хунтата. Има хора, които все още таят неприязън към хунтата. Много от хората продължават напред, но има и такива, които остават съсредоточени в омразата си към хунтата и не могат да продължат напред. Гордея се със чичо си, той е част от моето семейство.