Галерия

1

Кремена Куцуку

„От 1 декември започва третата фаза на имунизирането срещу новия грип.  Ваксина могат да си поставят всички граждани, след като представят лична карта и здравна книжка.” Тази информация се е насадила трайно в главата ми. Мненията са противоречиви и все още се лутам в мислите си дали да се имунизирам или не.

Звъня на 1135 – националната телефонна линия, където човек може да се осведоми за здравните центрове, в които се извършва ваксината. Търпеливо чакам някой да ми отговори. Свободно. Линията ме изхвърля. Отново избирам. Без отговор. Последен опит и мисля да тръгна към кварталния здравен център на ИКА. Най-накрая чувам гласа на оператора отсреща. Питам къде мога да си поставя ваксина в Маруси. Отговарят ми, че по принцип може във всяка държавна болница и някои здравни центрове на Осигурителния институт. Оказва се, че ИКА - Маруси не присъства в списъка на центровете, които ваксинират граждани. Операторът уточнява обаче, че е възможно да се извършва такава процедура, защото от много филиали, които не са обявили официално, че го правят, всъщност са организирани и кампанията тече нормално. Освен в ИКА – Маруси научавам, че мога да отида и в болница Сисманоглио, но за да си поставя ваксина там, трябва да си запиша предварително час. Защо час? Защото така действат някои болници, отговаря служителката.

Решавам да отида в ИКА. Намирам за по-практично да отида на място, а не с уговорена среща. Мисля на път за здравния център да попитам и други познати какво смятат да правят. Сещам се за съседите си – изключително мила възрастна двойка - семейство Завос. Г-н Динос Завос е пенсиониран капитан на кораб. Питам го дали ще се ваксинира. „Разбира се”, казва, „аз вече се ваксинирах”. Обосновава решението си с чувство за хумор: „Ако аз се ваксинирам, а Аргиро (бел. авт. - съпругата му) не, все един от двамата ще оживее. Не ме притеснява ваксината, даже тази, която ми сложиха е от онези, които отказаха в Канада – на GlaxoSmithCline”. След това ми разказва как през 1957 г, на 24-годишна заболял от «азиатския грип». Заразил се в болница в Италия, в която бил постъпил по други причини. Лекувал се около 10-ина дни и оздравял. «Може да са ми останали антитела оттогава, симптомите са същите». Г-жа Аргиро обаче се колебае. Откакто мъжът й я посъветвал да се ваксинира, не й е спокойно. Разбираме се, че като се прибера от ИКА, ще й  позвъня, за да й кажа дали има много чакащи.

Минавам и през кварталното магазинче за хранителни стоки. Питам собственика - Тасос, на 40 години. Той е категоричен. Няма да се ваксинира. Защото е здрав, не страда от заболявания, които да го карат да се притеснява. В магазина е и една възрастна жена, на около 70, която чува разговора ни и също се включва в «дискусията». И тя няма да се ваксинира. Така й казал личният лекар. Има сърцебиене, но не било опасно за нея, дори и да заболее от новия грип.

Тръгвам към ИКА. Като че ли малко по-объркана. Питам на информацията, казват ми, че за центъра, в който се поставят ваксините има друг вход. Намирам мярката за правилна и се насочвам натам. До мен върви върастен мъж, който също се интересува  от имунизацията. Достигаме входа и четем табела «Грипно отделение». Поглеждаме се по съседски и се чудим поотделно какво точно значи това. Виждам хора с маски. След малко установявам и не мога да повярвам, че в отделеното помещение за «грипа» всъщност ходят хора, които се изследват за грипа, други, които са болни от грипа и трети, които искат да се ваксинират срещу грипа. Поне са различни кабинетите, отляво се поставят ваксини, а отдясно се преглеждат болните. Всички обаче си чакат в обща чакалня. Обръщам се назад и виждам как възрастният господин вече е поел към къщи. Тръгвам си и аз.

Чудя се какво да кажа и на г-жа Аргиро, която и без друго беше с резерви към ваксината. Минавам през супермаркета, където Тасос ми предлага дезинфекциращ гел за почистване на ръце и с усмивка на лице ми «напомня» за мерките, които всички ние взимаме в името на профилактиката.