Дафни Валенте е известна на гръцката публика от 1985 година със смелите си иноваторски творения в областта на модата. Тя е човекът, който успява да продаде класическите гръцки плисета в най-известните магазини по света. Колекциите й „Ортодокс”, „Atlantis”, „Булки”, „Градината на чувствата”, „ Baroque and Roll”, „Къщата на куклата” и други, представят Гърция с огромен успех по цялото земно кълбо. След като завършва моден дизайн във F.I.T в Ню Йорк и St. Martin’s School в Лондон, Валенте се връща в родината си, за да поеме пътя на творец на местните модни подиуми. През 2005 година тя става президент на Съюза на гръцките модни дизайнери и активно се занимава с организирането на Седмицата на гръцката мода Athens Collections in Style. През последните години проектира главно бижутерия.
По повод 25-та годишнина от началото на творческия си път в света на модата, дизайнерката представя изложба със заглавие „Лекотата на битието”. Въпреки, че тя няма ретроспективен характер, представя някои произведения, които са типични за работата й. В изложбата участват и едни от най-известните фотографи, които са хванали в обектива си „Лекотата на битието”. Сред тях са между другото Тасос Вретос, Василис Вретос, Зета Анцакли, Якос Атанасопулос, Никос Вардакастанис, Ктерина Вафя, Лидия Вениери, Марина Вернику, Мара Десипри, Акис Параскевопулос, Стефанос Пасхос, Рула Реви, Павлос Самиос, Juliane Biallas, Bill Georgussis.
Главен мотив в юбилейната изложба е движението. Именно то е символ на заглавната лекота на битието. Изразява преходността на нещата, ефимерното. Но както самата авторка подчертава, „в позитивия смисъл”. Докато се разхождаме из галерията тя ме запознава с изложените бижута и аксесоари: „Движението е характерно за цялото ми творчество. Не ми харесват дрехите, които са статични и прави. Роклите ми „танцуват”, когато жената се движи. В бижутата ми също винаги има движение. Вдъхновението ми за новата серия бижута, изработени от сребро, злато и платина е панделка, която я вее вятърът. Това движение на панделката може да се види навсякъде. Затова и реших да нарека изложбата „Лекотата на битието”. Но идеята ми за преходното няма нищо общо с идеята за преходно от книгата на Милан Кундера или пък филма. Затова и в заглавието липсва думата „Непосилна”. Преходното и преминаването на нещата не задължително е нещо негативно. Това например, че ние в момента говорим, но разговорът ни ще свърши и ще изчезне в битието, хората не могат да го понесат. Но нещата преминават и нека да преминават. И ние сме тук само временно... Живеем в трудни времена и това психиката ни да се отпуска е нещо много позитивно. Разбира се, можем да разгледаме и негативната страна на лекотата на битието. Ние в Гърция в момента плащаме за това. В продължение на много години живяхме с лекота... Но това е един друг „раздел” ...”
Докато се разхождаме още из залата Дафни Валенте казва: „Вдъхновението за мен е игра. Каквото и да правя, независимо дали е дреха или бижу, аз го създавам чрез игра с материала. То се ражда от играта. Правя развалям, правя развалям, докато най-накрая нещото се ражда. От самото начало ми харесваше работата с бижута тип mobile. Знаете, това са играчките, които висят над леглата на децата. Стенните украси, които виждате са вдъхновени от тези играчки и от 4-те мои любими художници, Караваджио, Леонардо да Винчи, Лорънс Алма- Тадема и Густав Климт. Те имат двойна роля, предназначени са да бъдат и дамски колиета. Екземплярите са уникални и не се повтарят.”
Кое ви вдъхновява?
Имам колекции базирани на книга и филми, но особено много ме вдъхновява движението. Всичко, което се движи. Морето. Корените ми, гръцкото. Имам колекции вдъхновени от маслината и от Венера Милоска. От 1987 година работя с традиционното гръцко плисе. Но вдъхновението ми няма връзка с модата. Дори мога да кажа, че съм правила антимода. Никога не съм следвала това, което правят другите, не съм вървяла в крачка с тях. В периода, когато бяха на мода костюмите например, аз правех дантелени блузи. Защо всички да носят едно и също нещо? Това беше малко труден и самотен път, но в крайна сметка както виждам клиентките ми носят дрехите ми дълги години. Върху тях не можеш да дадеш някаква хронология. Те имат постоянна стойност.
Кои са любимите ви цветове?
Много ми харесва черното. Когато правех колекции, черните дрехи ги продавах в двойно количество в сравнение с другите. Като цяло обаче харесвам по-спокойните тонове, земните цветове, бежовите. От време на време се обръщам и към други комбинации. Последната колекция, която направих беше базирана изключително върху силни цветове. И видях колко се хареса. Хората обичат цветовете.... Като личност аз съм спокоен тип човек, но някой път ми харесва да правя нещо по-силно.
Следвала сте в Ню Йорк и Лондон. Какво ви дадоха тези училища?
В Ню Йорк се научих на техника. Основите за патрон, история на модата... Но работата ни не беше толкова креативна. Лондон пък ме научи именно на креативност. Имах късмет,че направих толкова добър избор. От St. Martin’s School произлизат най-големите имена в света на модата. Дадоха ми голям тласък да творя. Имах нужда от това, защото бях малко дистанцирана в началото. После дипломната ми работа се продаде в едно от най-добрите заведения в Лондон. Това беше много голям успех за мен.
Лесно ли беше да покорите модните подиуми в Гърция?
Да се завърнеш в Гърция с нещо ново беше трудно. Трябваше да мина през много трудности за да ме разберат. Тук съществуваше и продължава да съществува ксеномания. Каквото и да предложат чуждите дизайнери на гъркинята, тя ще го сложи. Но с гръцките дизайнери не е така. Помня един случай когато веднъж една клиентка в магазина ми мереше сако. Докато се чудеше дали да го купи, подшушна на мъжа си: „Това сега ако беше на Пол Готие щях да го купя...” Този комплекс продължава да съществува. Гръцките дизайнери трябва да се борят много за да се наложат.
Гъркинята следва ли в днешни дни модата?
Гъркинята следва модата, да. В зависимост от социалния статут, тя избира съответните дрехи. Аз обаче бих предпочела да виждам жените тук да имат стил. А не само да следят модата. Защото да следиш модата е лесно. Но малко са тези, които решават, че им харесва например да носят един цвят. Да наложат един свой стил. Това на гъркините им липсва. Но, разбира се, те следват модата. Бих искала също така да имат по-голяма смелост. Сега сякаш жените са се ограничили до един конкретен вид гардероб, дирижиран от някои марки. Би ми се искало хората тук да експериментират малко повече.
В модата са открити вече много неща. Няма я „треската” за нещо ново...
Това е така. Но в Англия например разликата в обличането е много голяма. Човек може да види много щури облекла. Това ми харесва. Винаги ми е харесвало. Затова и ви казвам, че бих искала тук хората да се търсят повече в облеклото.
И все пак, в ежедневието си жената в Гърция не е ли креативна? Не търси ли, не експериментира ли с облеклото си?
Вижте, така както се развиват нещата напоследък у нас, последното нещо от което се интересува гъркинята е как да съчетае модата. Модата започва малко да губи силата си. Разбирате какво искам да кажа. Що се отнася до креатовността, да има я. Аз обаче бих искала да видя малко повече култура и личен стил да произлизат от тази креативност. Не ме интересува толкова, че някой ще си купи една хубава дреха и ще я съчетае с друга дреха, колкото да има един личен елемент, личен печат. Но това е само едно мое лично мнение.
Да поговорим малко за кризата и за модата. Това е един феномен, който се наблюдава в световен мащаб. В Гърция може би се усеща по-силно. Мислите ли, че ще настанат по-добри дни за модата?
Нямам сигурен отговор на този въпрос. Пожелевам го. Говоря с хора и се срещам с голям песимизъм. Всички очакват кризата да се задържи и да дойдат по-лоши дни. Когато нямаш пари, нямаш и настроение да се облечеш хубаво. Логично е едно от първите неща, от които се отказваш по време на криза да е модата. Не можеш да се откажеш от храната или училището на децата ти например. Няма място за нов чифт обувки или рокля. Затова аз предлагам умни решения на проблема. С един шал, роклята получава един нов полъх. С един аксесоар, променяш нещата. И си спокоен, защото не си направил голяма инвестиция, а стилът се е променил.
Казват, че модата винаги е съществувала. И ще съществува независимо от това дали има криза или няма...
Така е. Защото всеки един от нас иска да принадлежи някъде. Модата взима своето начало от йерархията. Вижте и едно дете в училище. То иска да носи блузата, която носят и другите. Или панталоните. По време на някакво светско събитие жените се гледат една друга и се оценяват: Ето тази жена носи обувки от еди коя си марка, значи е наша. Или пък часовниците на мъжете... Слагаме другия на съответното социално ниво, в зависимост от дрехите, които носи. В едно общество на нудисти не е така. Но при нас всеки се облича по начина, по който се облича групата, към която иска да принадлежи. Модата има голяма сила. Съответно модата продължава да съществува и в период на криза. Тя е съществувала и по време на война. Само, че е била много по-скоромна, много по- строга. Тогава няма екстремни неща, нещата са много по-класически и прости. Ако искате моето мнение, тогава дори модата отива към правилната си посока, в която дрехата е нещо, което ни предпазва. Тогава точно се вижда, че се обличаме за един ежедневен живот. Трите канони на модата са: йерархия, сексуалност, предпазване от студ или жега. Сега, в периода на криза може би ще се обърнем повече към основата, която е просто да се обличаме за ежедневен живот. А не да купуваме дрехи за прием, които слагаме само по веднъж.
В такъв случай, може би модата сега ще стане по-„здравословна”?
Консуматорството, което съществуваше през последните години се наложи сега да бъде прекратено. И да, модата ще стане по-здравословна. Има много неща, от които не се нуждаем. Ще ви кажа и нещо друго. Това някой да демонстрира, че има пари вече е станало синоним на лош вкус. Предишните години бяхме се превърнали в чудовища от гледна точка на приеми и различни събития, в които нещата бяха много прекалени. Нека сега се успокоим малко. Нямаме нужда от всичко това. Стигнали сме до едно ниво, на което преценяваме кое ни е нужно и кое не.
Какви са плановете ви за бъдещето? Бижута или облекло...?
На този етап от живота си вече нямам куража да правя колекции дрехи. Това ме измори много. В един момент това да направя модно ревю, за мен се превърна в кошмар. Миналото лято виждах на сън, че имам ревю, а колекцията не е готова,или съм забравила да изпратя покани, или пък никой не е дошъл. Разбрах, че нямам повече сила за такива неща. Много ме измориха и нещата свързани с пробите. Една дреха за да я облечеш върху тялото има нужда от много проби. В този период от живота си не искам да се занимавам повече с дрехи. Може утре, разбира се, да съм на друго мнение. Но засега се насочвам към бижутата. Планирам да ги продавам в арт магазини, и сайт, който ще направя. Искам да правя и изложби. Това много ми харесва.
Ще продължавате ли да бъдете председател на Съюза на гръцките модни дизайнери?
Не. Целият управителен съвет си подаде оставката. И аз не кандидатствах отново, защото се изморих. Бях поела целия организационен пакет на Седмицата на модата. Отделно към това беше и представянето на моята колекция. Беше много трудно. Съюзът се разпадна, защото членовете му нямаха желение да се занимават с организационните дейности. Никой не си подаде кандидатурата отново. Всички имат проблеми сега. Фирмите за дрехи имат трудности. Надявам се когато кризата премине, нещата да се оправят. Това е много важно за младите. Надявам се да имат възможност да продължат пътя си и гръцката мода да се развива, защото направихме много важни стъпки, които бяха прекъснати главно поради кризата. Седмицата на модата, която провеждахме се крепеше върху спонсори. В момента, в който спонсорите оттеглиха участието си, нещата спряха.
Изложбата ще трае до 04.12
Входът е безплатен
Адрес:
ул. Гр. Авксентиу 1 и Касавети 18, Кифися
Тел. 210 80 19 975
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
