Дафни Валенте е известна на гръцката публика от 1985 година със смелите си иноваторски творения в областта на модата. Тя е човекът, който успява да продаде класическите гръцки плисета в най-известните магазини по света. Колекциите й „Ортодокс”, „Atlantis”, „Булки”, „Градината на чувствата”, „ Baroque and Roll”, „Къщата на куклата” и други, представят Гърция с огромен успех по цялото земно кълбо. След като завършва моден дизайн във F.I.T в Ню Йорк и St. Martin’s School в Лондон, Валенте се връща в родината си, за да поеме пътя на творец на местните модни подиуми. През 2005 година тя става президент на Съюза на гръцките модни дизайнери и активно се занимава с организирането на Седмицата на гръцката мода Athens Collections in Style. През последните години проектира главно бижутерия.
По повод 25-та годишнина от началото на творческия си път в света на модата, дизайнерката представя изложба със заглавие „Лекотата на битието”. Въпреки, че тя няма ретроспективен характер, представя някои произведения, които са типични за работата й. В изложбата участват и едни от най-известните фотографи, които са хванали в обектива си „Лекотата на битието”. Сред тях са между другото Тасос Вретос, Василис Вретос, Зета Анцакли, Якос Атанасопулос, Никос Вардакастанис, Ктерина Вафя, Лидия Вениери, Марина Вернику, Мара Десипри, Акис Параскевопулос, Стефанос Пасхос, Рула Реви, Павлос Самиос, Juliane Biallas, Bill Georgussis.
Главен мотив в юбилейната изложба е движението. Именно то е символ на заглавната лекота на битието. Изразява преходността на нещата, ефимерното. Но както самата авторка подчертава, „в позитивия смисъл”. Докато се разхождаме из галерията тя ме запознава с изложените бижута и аксесоари: „Движението е характерно за цялото ми творчество. Не ми харесват дрехите, които са статични и прави. Роклите ми „танцуват”, когато жената се движи. В бижутата ми също винаги има движение. Вдъхновението ми за новата серия бижута, изработени от сребро, злато и платина е панделка, която я вее вятърът. Това движение на панделката може да се види навсякъде. Затова и реших да нарека изложбата „Лекотата на битието”. Но идеята ми за преходното няма нищо общо с идеята за преходно от книгата на Милан Кундера или пък филма. Затова и в заглавието липсва думата „Непосилна”. Преходното и преминаването на нещата не задължително е нещо негативно. Това например, че ние в момента говорим, но разговорът ни ще свърши и ще изчезне в битието, хората не могат да го понесат. Но нещата преминават и нека да преминават. И ние сме тук само временно... Живеем в трудни времена и това психиката ни да се отпуска е нещо много позитивно. Разбира се, можем да разгледаме и негативната страна на лекотата на битието. Ние в Гърция в момента плащаме за това. В продължение на много години живяхме с лекота... Но това е един друг „раздел” ...”
Докато се разхождаме още из залата Дафни Валенте казва: „Вдъхновението за мен е игра. Каквото и да правя, независимо дали е дреха или бижу, аз го създавам чрез игра с материала. То се ражда от играта. Правя развалям, правя развалям, докато най-накрая нещото се ражда. От самото начало ми харесваше работата с бижута тип mobile. Знаете, това са играчките, които висят над леглата на децата. Стенните украси, които виждате са вдъхновени от тези играчки и от 4-те мои любими художници, Караваджио, Леонардо да Винчи, Лорънс Алма- Тадема и Густав Климт. Те имат двойна роля, предназначени са да бъдат и дамски колиета. Екземплярите са уникални и не се повтарят.”
Кое ви вдъхновява?
Имам колекции базирани на книга и филми, но особено много ме вдъхновява движението. Всичко, което се движи. Морето. Корените ми, гръцкото. Имам колекции вдъхновени от маслината и от Венера Милоска. От 1987 година работя с традиционното гръцко плисе. Но вдъхновението ми няма връзка с модата. Дори мога да кажа, че съм правила антимода. Никога не съм следвала това, което правят другите, не съм вървяла в крачка с тях. В периода, когато бяха на мода костюмите например, аз правех дантелени блузи. Защо всички да носят едно и също нещо? Това беше малко труден и самотен път, но в крайна сметка както виждам клиентките ми носят дрехите ми дълги години. Върху тях не можеш да дадеш някаква хронология. Те имат постоянна стойност.
Кои са любимите ви цветове?
Много ми харесва черното. Когато правех колекции, черните дрехи ги продавах в двойно количество в сравнение с другите. Като цяло обаче харесвам по-спокойните тонове, земните цветове, бежовите. От време на време се обръщам и към други комбинации. Последната колекция, която направих беше базирана изключително върху силни цветове. И видях колко се хареса. Хората обичат цветовете.... Като личност аз съм спокоен тип човек, но някой път ми харесва да правя нещо по-силно.
Следвала сте в Ню Йорк и Лондон. Какво ви дадоха тези училища?
В Ню Йорк се научих на техника. Основите за патрон, история на модата... Но работата ни не беше толкова креативна. Лондон пък ме научи именно на креативност. Имах късмет,че направих толкова добър избор. От St. Martin’s School произлизат най-големите имена в света на модата. Дадоха ми голям тласък да творя. Имах нужда от това, защото бях малко дистанцирана в началото. После дипломната ми работа се продаде в едно от най-добрите заведения в Лондон. Това беше много голям успех за мен.
Лесно ли беше да покорите модните подиуми в Гърция?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
