Галерия

1

В навечерието на гласуването на средносрочната оздравителна програма, от която пряко зависи бъдещето на гръцката икономика, председателят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос разкритикува сериозно правителството в интервюто си за гръцкото издание Катимерини. Той отбеляза, че забавянето на реформите и неуспехи в прилагането на Меморандума, са причина за спада в доверието в страната и за създалата се несигурността. Банкер номер едно на Гърция призова политическите и социални сили да се мобилизират, за да допринесат за насърчаване на необходимите реформи. Провопулос е доста критичен и към крайния вариант на Средносрочния оздравителен план, който пренася тежестта на реформите главно върху данъкоплатците с увеличаването на данъците, вместо да съкрати разходите в бюджета.

Меморандумът се провали или не се приложи правилно?

Като начало договорът за помощ предотврати фалита, който бе неизбежен през април 2010. От друга страна не се приложиха важни условия, което определено отслаби крайния резултат. Как можем да кажем, че нещо се е провалило, като то не се е приложило частично. Без да игнорирам или омаловажавам направеното до момента, искам да ви припомня, че ролята на държавата не се ограничи толкова, колкото трябваше, приватизациите не са започнали, ненужни и  прескъпи държавни институции продължават да съществуват и много законодателни инициативи не се прилага и остават само на хартия.

Забавянията и пропуските в изпълнението на програмата нанесе удар върху доверието към страната ни, което обостри несигурността и подсили недоверието на пазарите и нашите партньори (кредиторите на Гърция). Времето ни изтича. Затова трябва да действаме незабавно и с много бързо темпо. Приемането на програмата за фискална корекция е само първата стъпка, но тя не стига. Както казах и в началото още от началото на април имаме нужда от сериозно преструктуриране на реформите, което ще покрие дупките от изоставането в оздравителния план до момента и ще даде нови стимули. Сега трябва да докажем с действия, че Гърция не иска да се самоунищожи. Да избягаме от риториката и да започнем реформаторските действия.

Мнозина твърдят, че прилагането на програмата с изключително тежки фискални корекции в условията на рецесия, само ще засили проблема. Съгласни ли сте с това твърдение?

Кризата , която преживяваме днес е отражение на разпада на един икономически модел, който не може да продължи да се поддържа повече. Този модел се основава на изкуствен просперитет, чрез кредитиране и е широко приет от обществото. Цената, която плащаме днес е цената на действията и бездействието в много случаи на миналото. Фискалната консолидация не е основната причина за рецесията, въпреки че допринася. Във всички случаи обаче представлява главно условие, за възстановяване на доверието в страната и възвръщането към здравословен икономически ръст. Както ни показва международния опит, не може да съществува икономически ръст, докато съществуват големи публични дефицити и дългове, в съчетание и с ниска конкурентост.

Задължени сме да се движим бързо и решително в посока различна от старите ни порядки, които ни докараха високите дефицити, вековния дълг и държавността – всичко, което ни докара до ръба на пропастта. Разбира се, за да се случи това трябва да дадем гръб всички – политически и социални сили.

Но как стигнахме, за да говорим за неустойчив външен дълг?

За много години вярвахме в илюзията, че публичният сектор може да е двигателят на социалното подпомагане. По този начин през годините постоянно се прехвърляха средства към нега, като се харчеха и много често имаха нисък или всъщност нулев обществено полезен ефект. Ще ви дам два основни примера. Единият е, че ако в периода 2000-2010 година не бе извършено нито едно назначение в държавния сектор и не се бяха вдигнали разходите за заплати, днес нивото на външния дълг щеше да е с 31 базисни пункта по-ниско. В същото време, ако делът на данъчните приходи  към БВП не се беше свил, а бе останал на нивото от 2000 година, то дългът щеше днес да е с още 26 базисни пункта по-нисък. С други думи, ако бяхме прилага разумна и напълно постижима фискалната политика през този период, дългът днес можеше да бъде по-малко от 100% от БВП.

Средносрочната оздравителна програма предполага, че дефицитът ще бъде намален като половината от мерките са в приходната част, а другата от разходната. Съгласни ли сте с това?

Още от 2008 година Банката на Гърция подчерта, че намаляването на бюджета трябва да се опре две трети на намаляване на бюджетните разходи и една трета от разширяване на данъчната основа. Икономическата политика в момента се до голяма степен се държи на данъчните мерки с увеличение на стойностите. Освен това, според мен Средносрочната оздравителна програма не дава особено значение на ограничаването на разходите. Постоянното данъчна тежест върху данъкоплатците вече е достигнал своя лимит. Ако се предприемат значителни стъпки за намаляване на данъчните измами и укриването на данъци, ще има допълнителни възможности за намаляване на данъчните ставки и условия за икономически растеж. Тук искам да повторя нещо, което съм казвал и друг път: овладяването на данъчната некоректност и изключително важна, за да се засили чувството на справедливост в обществото и да се достигне една степен на разбирателство около оздравителната програма.

Смятате ли, че в крайна сметка може да ограничи ефекта на рецесията и да се повишат перспективите за растеж в страната, което е и основният проблем?

За да стане това, трябва да имаме една обща политика, която без да заплашва изпълнението на целите по фискалната консолидация, може да даде перспективи за растеж. През октомври 2010 Банката на Гърция представи подробен план за действие за създаването на по-благоприятна среда, в която могат да действат гръцките предприятия. И понеже вътрешните средства, които мога да участват в развитието на местния пазара са изключително ограничени, то е необходимо да се насърчи вноса на преки чуждестранни инвестиции. Днес има две основни възможности за укрепване на растежа, които следва да бъдат използвани на всяка цена: приватизация, която ще помогне за намаляване на дълга, както и да се засили притокът на преки чуждестранни инвестиции, като се използват на средствата от Европейския съюз.

Като цяло, икономическото развитие трябва направи завой от потреблението към спестяването и към инвестициите, от държавния апарат към свободната конкуренция, към износа и предприемаческата воля. Предполага също така и възстановяване на изгубената конкурентоспособност. Според оценките на Банката на Гърция, конкурентоспособността на страната е намаляла с почти 20% в периода 2000-2010. Тази разлика днес действа като допълнителна пречка пред опитите да си възвърнем конкурентността. Трябва да запомните, че проблемите на страната са два: огромните дисбаланси както в държавния сектор, така и във външната структура под формата на големи и устойчиви дефицити.

Някои смятат, че така или иначе преструктурирането на външния дълг е неизбежно, по-добре е да стане сега, за да избегнем рецесията, която ще се задълбочи с новите мерки, отколкото  по-късно. Какви ще са последиците от едно подобно действие?

Още през изминалия октомври бях казал, че подобна стъпка не е нито желана, нито наложителна. Всички, които поддържат идеята, че фалитът е неизбежен не взимат предвид положителния ефект, който би имало ускоряването на оздравителната програма и дори надминаването на поставените цели. Подобно развитие ще промени драстично отрицателния климат, ще подобри финансирането на страната и ще привлече нови средства. Освен подобряването на средата, динамиката на дълга също ще се промени. Говоря за активите на гръцкото правителство, което надвишават 300 милиарда евро и трябва да бъдат сравнени с обема на външния дълг, който достига 340 милиарда евро. Ако една част от тези активи се пуснат в действие, както самото правителство се обвърза преди известно време, то дългът ще започне много бързо и чувствително да се намалява.

Преструктурирането на външния дълг обаче не е желано, защото последствията от него ще са трагични, както цялостно за обществото, така и за икономиката на страната. Освен това, подобно действие би създало непреодолими пречки в отношенията ни с Европейския съюз и ще застраши европейската принадлежност на страната.  Затова е от изключителна важност да не се достига до преструктуриране на външния дълг, за да се запази европейската перспектива на Гърция.

Банките биват обвинявани, че въпреки държавните гаранции, които получават не пускат ликвидни средства в реалната икономика и изострят кризата. Така ли е?

Първо, трябва да изясним, че проблемите с ликвидността в икономиката не дойдоха от банковия сектор. За разлика от проблемите, които се видяха в чужбина, в Гърция всичко започна от финансовото състояние на страната, а не на банките. От началото на 2010 до момента банките се сблъскват с постоянно намаление на депозитите и са отлъчени от капиталовите пазари, поради намаляването на кредитната оценка на държавата. Без извънредно финансиране от евросистемата и публичните гаранции, банките биха били принудени да затегнат своите изисквания към клиентите си, да преустановят рефинансирането на кредити, както и да ограничат до минимум мерките за улесняване на потребителите и да отхвърля молби за нови клиенти, дори и те да са платежоспособни. Рецесията щеше да е много по-дълбока, отколкото сега.

Скоро взехте решение за по-строги закони около капиталовата адекватност на банките. Ако поради създалата се ситуация, финансовите институции не могат да изпълня условията и да акумулират нужният капитал, заплашени ли са?

Банките не са заплашени. Ако се установи нуждата за допълнително набиране на капитал, но банката няма достъп до капиталовите пазари, може да се обърне към Фонда за финансова стабилност, който бе основан точно поради тази причина. Това разбира се, не може да бъде извинение за търсене и допълнителни решения на пазара. Сегашната реалност на пазара е установена и посланието за бъдещето е ясно. Затова е нужно банките да се приспособят към средата според бизнес модела, по който действат. Промените в банковия сектор ще дадат своя принос за процеса на развитие и подкрепа на финансовата стабилност в страната.

Упражняваната до сега политика предизвика сериозни обществени реакции и голяма част от гръцкия народ днес не иска и да чуе за Меморандума.

Според гражданите най-голяма отговорност за днешната криза носи обществено-политическата система, която съществува в последните години. Освен това, няма съмнение, че проблемите на тази система са основната пречка за прилагане на политики, които биха предотвратили до голяма степен днешното състояние. От друга страна, трябва да отбележим, че голяма част от същото това общество прие и дори подхранваше патологиите на системата, като отвоюваше привилегии за себе си от една постоянно разрастваща се държавна структура.

Към тази стара структура, вече връщане няма и който си мисли, че като „си тръгне Меморандума”, ще нещата ще се върнат по старому, правят голяма грешка.Бих добавил, че Меморандумът често се разглежда, като виновник от кризата, вместо като неизбежен инструмент за справянето с нея. Не бе обяснено добре освен това, че Меморандумът всъщност ограничи симптомите на кризата, които без него щяха да са много по-сериозни.

Можем да кажем, че всъщност гражданите не са информирани правилно. Това ли е причината за обществените реакции, които наблюдаваме в последно време?

 Определено можем да кажем, че се наблюдава сериозен дефицит в нивото на информираност, особено като вземем предвид, че до този момент не е проведен откровен и аналитичен разговор за състоянието на икономиката. Създадоха се илюзии какво може да се случи и се даде впечатление, че има начин за бягство от неприятната реалност. Такива пътища обаче няма и поддържането на илюзията само подкопава опита за мобилизация на обществото в усилията за промяна. В тази мобилизация ние всички трябва да поемем отговорността, която ни принадлежи.