Галерия

1

В навечерието на гласуването на средносрочната оздравителна програма, от която пряко зависи бъдещето на гръцката икономика, председателят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос разкритикува сериозно правителството в интервюто си за гръцкото издание Катимерини. Той отбеляза, че забавянето на реформите и неуспехи в прилагането на Меморандума, са причина за спада в доверието в страната и за създалата се несигурността. Банкер номер едно на Гърция призова политическите и социални сили да се мобилизират, за да допринесат за насърчаване на необходимите реформи. Провопулос е доста критичен и към крайния вариант на Средносрочния оздравителен план, който пренася тежестта на реформите главно върху данъкоплатците с увеличаването на данъците, вместо да съкрати разходите в бюджета.

Меморандумът се провали или не се приложи правилно?

Като начало договорът за помощ предотврати фалита, който бе неизбежен през април 2010. От друга страна не се приложиха важни условия, което определено отслаби крайния резултат. Как можем да кажем, че нещо се е провалило, като то не се е приложило частично. Без да игнорирам или омаловажавам направеното до момента, искам да ви припомня, че ролята на държавата не се ограничи толкова, колкото трябваше, приватизациите не са започнали, ненужни и  прескъпи държавни институции продължават да съществуват и много законодателни инициативи не се прилага и остават само на хартия.

Забавянията и пропуските в изпълнението на програмата нанесе удар върху доверието към страната ни, което обостри несигурността и подсили недоверието на пазарите и нашите партньори (кредиторите на Гърция). Времето ни изтича. Затова трябва да действаме незабавно и с много бързо темпо. Приемането на програмата за фискална корекция е само първата стъпка, но тя не стига. Както казах и в началото още от началото на април имаме нужда от сериозно преструктуриране на реформите, което ще покрие дупките от изоставането в оздравителния план до момента и ще даде нови стимули. Сега трябва да докажем с действия, че Гърция не иска да се самоунищожи. Да избягаме от риториката и да започнем реформаторските действия.

Мнозина твърдят, че прилагането на програмата с изключително тежки фискални корекции в условията на рецесия, само ще засили проблема. Съгласни ли сте с това твърдение?

Кризата , която преживяваме днес е отражение на разпада на един икономически модел, който не може да продължи да се поддържа повече. Този модел се основава на изкуствен просперитет, чрез кредитиране и е широко приет от обществото. Цената, която плащаме днес е цената на действията и бездействието в много случаи на миналото. Фискалната консолидация не е основната причина за рецесията, въпреки че допринася. Във всички случаи обаче представлява главно условие, за възстановяване на доверието в страната и възвръщането към здравословен икономически ръст. Както ни показва международния опит, не може да съществува икономически ръст, докато съществуват големи публични дефицити и дългове, в съчетание и с ниска конкурентост.

Задължени сме да се движим бързо и решително в посока различна от старите ни порядки, които ни докараха високите дефицити, вековния дълг и държавността – всичко, което ни докара до ръба на пропастта. Разбира се, за да се случи това трябва да дадем гръб всички – политически и социални сили.

Но как стигнахме, за да говорим за неустойчив външен дълг?

За много години вярвахме в илюзията, че публичният сектор може да е двигателят на социалното подпомагане. По този начин през годините постоянно се прехвърляха средства към нега, като се харчеха и много често имаха нисък или всъщност нулев обществено полезен ефект. Ще ви дам два основни примера. Единият е, че ако в периода 2000-2010 година не бе извършено нито едно назначение в държавния сектор и не се бяха вдигнали разходите за заплати, днес нивото на външния дълг щеше да е с 31 базисни пункта по-ниско. В същото време, ако делът на данъчните приходи  към БВП не се беше свил, а бе останал на нивото от 2000 година, то дългът щеше днес да е с още 26 базисни пункта по-нисък. С други думи, ако бяхме прилага разумна и напълно постижима фискалната политика през този период, дългът днес можеше да бъде по-малко от 100% от БВП.

Средносрочната оздравителна програма предполага, че дефицитът ще бъде намален като половината от мерките са в приходната част, а другата от разходната. Съгласни ли сте с това?

Още от 2008 година Банката на Гърция подчерта, че намаляването на бюджета трябва да се опре две трети на намаляване на бюджетните разходи и една трета от разширяване на данъчната основа. Икономическата политика в момента се до голяма степен се държи на данъчните мерки с увеличение на стойностите. Освен това, според мен Средносрочната оздравителна програма не дава особено значение на ограничаването на разходите. Постоянното данъчна тежест върху данъкоплатците вече е достигнал своя лимит. Ако се предприемат значителни стъпки за намаляване на данъчните измами и укриването на данъци, ще има допълнителни възможности за намаляване на данъчните ставки и условия за икономически растеж. Тук искам да повторя нещо, което съм казвал и друг път: овладяването на данъчната некоректност и изключително важна, за да се засили чувството на справедливост в обществото и да се достигне една степен на разбирателство около оздравителната програма.

Смятате ли, че в крайна сметка може да ограничи ефекта на рецесията и да се повишат перспективите за растеж в страната, което е и основният проблем?