Галерия

2

1

Изградената досега политическа система не е способна да се справи с необходимите на Гърция реформи, затова е по-добре коалиционното правителство на Лукас Пападимос да остане до тогава на власт, докато въведат в действие всички съгласувани с Европейския съюз политики от срещата на върха от 26 октомври 2011. Това е мнението на Миранда Ксафа, Senior Strategist в IJPartners, която представи предвижданията на предвижданията за развитието на световната икономика през следващата година. Тя се позова на данните от доклада на Международния валутен съюз издаден през септември тази година и подчерта, че очакванията са променени главно поради задълбочилата се европейска криза в средата на октомври. Първоначалните изчисления на фонда са били, че еврозоната ще отбележи слаб растеж от 1,1% през 2012, но сега изглежда, че това е твърде оптимистичен вариант.

По-конкретно за Гърция Ксафа подчерта, че държавното управление до момента е пропуснало да въведе нужните структурни реформи, които ще намалят разходите в бюджета и ще предразположат Европа и пазарите да повярват на средиземноморците, че могат да се справят с вътрешните си проблеми.

За общото решение на дълговата криза в Европа Миранда Ксафа твърди, че печатането на пари от страна на Европейската централна банка няма да предизвика инфлация в еврозоната. Тя обяснява, че ефектът на увеличаването на парите се получава, когато централните банки увеличават общата сума на средствата, които се превеждат както в кеш, така и в банкови резерви. Увеличеният обем позволява да се повиши и отпускането на кредити и стимулира консумацията и съответно започва да влияе на нивото на цените.

„За да се случи този процес ние трябва да разполагаме с кредитиране, но в момента имаме рецесия и то изключително тежка, която засяга главно бюджетите на банки, домакинства и предприятия. В тези условия този процес на инфлация няма да се развие”, обясни бившия член на Международния валутен съюз. Тя дори подметна с учудване как Германия пропуска да види очевидното в тази зависимост и продължава да възпира печатането на пари от Европейската централна банка. Ксафа даде пример с фискалните политики на САЩ, Великобритания и Япония всички, от които прибягват от време на време до печатането на нови средства, но при тях не се наблюдава неконтролируема инфлация. Напротив, в Япония например има дори дефлация.

В общата обстановка на задълбочаваща се криза, Ксафа твърди, че Германия може да омекне в позицията си за печатане на пари, ако страните от периферията на еврозоната са коректни в изпълнението на заложените пред тях реформи. Друг вариант е да се консолидира фискалната политика на страните в зоната в една единна институция, което също ще помогне на Германия по-леко да вземе решението за печатане на евро или за пускането на еврооблигации. Според финансиста това ще е последния вариант, до който Германия ще допре, след като държавите с проблемни дългове са изпълнили задълженията си по преструктуриране на икономическите си модели и произвеждат първични бюджетни излишъци.

„Имаме нужда от кредитор от типа последна надежда. В напредналите икономики това са централните банки, в развиващите се икономики това е Международния валутен фонд”, поясни Анастасиос Вамвакидис от Bank America Merrill Lynch (BAML), UK. Той заяви, че този тип кредитор „последна надежда” в еврозоната още не е установен, защото Международният валутен фонд е отпуснал колкото може средства, Европейската централна банка не иска да понесе цялата отговорност, Европейският фонд за финансова стабилност все още няма необходимия капитал, така че липсата на конкретно решение на дълговата криза до момента е изключително голям проблем.

В обясненията, защо реформите досега не са дали резултат, Миранда Ксафа заяви, че проблемът на Гърция с ниската конкурентост или пълната липса на такава е свързана не с нивото на заплатите в частния сектор, които започват да се намаляват поголовно, а главно с високата цена на административните разходи в държавния сектор. „В Гърция продължават да се поддържат живи 52 държавни предприятия, които работят на загуба от години. докато това не се промени винаги ще имаме ниска конкурентност дори и заплатите в частния сектор да се сринат напълно”. Въпреки това, тя не отрече, че ритъмът на повишението на гръцките заплати е два-три пъти по-високо от това на германските заплати в периода до 2009, въпреки че то не е оправдано със съответното повишение в производителността на страната.