Галерия

1

Ако правителството не намали ДДС на някои от основните групи стоки, дефлацията в цените на супермаркетите ще продължи да се увеличава и през тази година. За 2012 рецесионното свиване на цените е достигнало 2% в супермаркетите. За следващите 12 месеца тя може да достигне до 3%. Това са предвижданията на Жером Лубере, който е изпълнителен директор на веригата супермаркети Маринопулос и коментира икономическата ситуация в Гърция на международния форум с тема преодоляването на икономическата стагнация.

“В Гърция съм вече 12 годни, но в последната година видях, че направиха повече промени, отколкото в първите 11 години, през които съм в страната”, коментира бизнесменът реформите, които гръцкото правителство инициира в рамките на икономическото преструктуриране. Той подчерта, че първите стъпки, които държавното управление въведе на продуктовия пазар са в положителна посока. Той даде пример с премахването на рестрикциите при продажбата на бебешкото мляко, което от миналата година може да се продава не само в аптеките, но и в супермаркетите. Това е довело до намаляване на цената на бебешкото мляко с 12%.

Лубере настоява, че ДДС трябва да бъде намален, за да може да се разтовари до известна степен тежестта върху потребителите. От друга страна той е на мнение, че гърцките компании трябва да се съсредоточат върху разширяването на присъствието си в съседните страни, което ще увеличи производството и може да създаде 10 хиляди нови работни места в краткосрочен план.

Супремаркетите Маринопулос се опитват да стимулират потреблението с различни инициативи, между които въвеждането на 10% отстъпка за 330 хиляди служители на компанията в магазините на веригата. От миналата година действа социална програма за подпомагане на най-слабите слоеве на населението. Засега компанията дава помощ със стоки от първа необходимост на шест хиляди домакинства, което подпомага обществения й профил в период на криза.

Предприятията в Гърция продължават да се борят с трудната финансова ситуация, въпреки невъзможността на държавата да погасява задълженията си към тях. “Държавата продължава да дължи милиарди евро на корпорациите, с които си сътрудничат с публичния сектор”, заяви президентът на Асоциацията на фармацевтичните компании в Гърция Констадинос Фрузис. Той подчерта, че проблемите на гръцкия пазар са много, между които поредицата от рестрикции пред реалния бизнес и иновациите, тежката бюрокрация и най-вече закъсняването на изплащането на задълженията на публичния сектор към фирмите-доставчици.

“Съберете задълженията на болниците в една организация. Не може те да са разпръснати на десетки места и да няма прозрачност в тяхното разпределение и погасяване”, настоя бизнесменът. Той определи електронното издаване на рецепти като едно от най-важните завещания, които сегашното правителство може да остави за бъдеще и поощри довършването на електронизацията на общественото здравеопазване. Тя ще даде прозрачност на процедурите и яснота при движението на средствата, както ще увеличи и ефективността на предлаганите услуги. Фрузис отбеляза, че разходите в здравния сектор остават един от най-високите в бюджета и поредицата от пречки на пазара не позволява цените на лекарствените препарати да паднат. “Секторът на фармацевтиката е един от най-важните лостове на икономическото развитие и той може да доведе до непосредствено нарастване на БВП в следващите години”, подчерта Фрузис.

 Представителят на McKinsey & Company Теодорис Пепанидис обяви, че в сравнение с предикризисния период, Гърция е загубила 30 милиарда евро преките частни инвестиции. Сривът се дължи главно на свиването на потреблението, спада на търсенето на пазара на недвижими имоти и замразяването на строителната дейност. БВП на страната през 2012 е 194 милиарда евро. Според плана на Международния валутен фонд БВП на Гърция трябва да достигне 210 милиарда евро през 2017. В следващите години се очаква публичното потребление да падне. Загубите от продължителната рецесия няма да могат да бъдат възстановени от повишението на усвоените европейски средства от ЕСПА и от скока в експорта.

“Гърция няма друг избор, освен икономическият ръст да дойде от привличане на преки частни инвестиции”, подчерта Пепанидис и обясни, че единственият шанс това да стане е чрез активиране на реалната икономика.

 Той поясни, че нарича това “микро-икономически активизъм”. Първо държавата избира секторите, върху които да наблегне и да даде конкретни стимули за развиване на бизнес. Правителството трябва да направи анализ на трудностите във всички отделен сектор и план за тяхното преодоляване. Следва изследване на предимствата и недостатъците на конкретните отрасли. След като всички рискове и неизвестни бъдат премерени и нормативната рамка трябва да бъде реформирана според нуждите на икономическото развитие.

Производство на търговски стоки, услуги, природни ресурси, търговия и образование са най-силните сектори, преценяват от McKinsey. Тези сектори имат установена база в стопанството на страната и могат да дадат най-бързи резултати в повишаването на БВП. “Ако не направим тази страна привлекателна за инвестиции, икономиката ще остане слаба”. Той подчерта, че публичният сектор трябва да престане да се държи като генерален директор, а като домакин, за да може Гърция отново да стане привлекателна за преките чуждестранни инвестиции.