Галерия

1

В първия работен ден от тази седмица (вторник) кипърските банки в страната и в чужбина останаха затворени. Опашки от техни клиенти се редят пред банкоматите, за да изтеглят спестяванията си. Междувременно кипърското Народно събрание продължава да се бави с ратифицирането на договора за финансова помощ от Европа, с който ще се узакони орязването на банковите депозити като част от фискалните мерки за оздравяване на кипърската икономика.

В средата на деня правителството обяви плана, който смята да даде за гласуване. Според него депозитите до 20 хиляди евро в кипърските банки няма да бъдат наложени с извънредната такса. Депозитите между 20 хиляди и 100 хиляди евро ще бъдат окастрени с 6,75%, а таксата за вложенията над 100 хиляди евро ще бъде 9,9%. Финансовите наблюдатели в Гърция и в чужбина отбелязват, че този план за налагане на таксата върху депозитите може да се промени, защото ще се съберат 400 милиона евро по-малко, спрямо поставените в Брюксел цели. Това отбелязва и заместник-главния редактор на английския Катемерини Никос Малкуцис.

След дълги преговори финансовите министри от еврозоната се съгласиха депозитите в клонове на кипърските банки в Гърция да не пострадат от идващия поголовен данък върху банковите сметки. Клоновете на три кипърски банки Банката на Кипър, Cyprus Popular Bank (бивша Marfin Popular Bank) и Hellenic Bank държат общо 13 милиарда евро депозити в Гърция. Според информацията на capital.gr гръцката Пощенска каса (ТТ) ще поеме клоновете на две от трите кипърски банки в Гърция. Според Нафтемборики Националната банка на Гърция (NBG) и Alpha Bank също се интересуват да поемат гръцкия клон на Банката на Кипър, а банка Пиреос се интересува от клоновете на трите кипърски финансови институции.

От гръцка страна банките имат готовност да поемат кипърските клонове след одобрение на надзора, но топката бави Кипър. Според финансовия министър Янис Стурнарас процесът няма да натовари програмата за оздравяване на гръцкия финансов сектор. Допълнителните нужди за рекапитализация, които идват с прехвърлянето на пасивите и активите на кипърските клонове в гръцката финансова система се увеличават на 1,5 милиарда евро от първоначално планираните 1,1 милиарда евро. Допълнителните нужди за рекапитализация, които идват с прехвърлянето на пасивите и активите на кипърските клонове в гръцката финансова система се увеличават на 1,5 милиарда евро от първоначално планираните 1,1 милиарда евро. Гръцкият фонд за финансова стабилност ще може да осигури за целите на рекапитализацията на тези клонове разликата от 400 милиона евро.

Тревога буди и какво ще се случи с депозитите на гърците в Кипър, които достигат 2,5 милиарда евро. С влошаването на финансовото състояние на Гърция в последните години много местни капитали намериха убежище в Кипър. Общата стойност на депозитите на гражданите от еврозоната в банките на островната страна достигат 4,7 милиарда евро. Тяхната стойност се увеличи чувствително през юни месец миналата година, когато чувството за несигурност в Гърция бе нараснало значително и достигна рекордните 6,6 милиарда евро. Депозитите в кипърските банки на граждани на трети страни извън Европейския съюз доближават 21 милиарда евро, като основна роля там играят руските капитали.

Депозитите на гръцките банки в Кипър достигат 7,5 милиарда евро. Клоновете на Alpha Bank държат 2,5 милиарда евро вложения на граждани и предприятия, Eurobank има три милиарда евро депозити, Пиреос – един милиард евро, а Националната банка на Гърция (NBG) държи приблизително 890 милиона евро. С най-малка стойност на депозитите се отличава Емборики, която има около 200 милиона евро в депозити. Това сочат данните на Централната банка от януари тази година, цитирани от Нафтемборики, според които общо депозитите съсредоточени в кипърската банкова система достигат 68,4 милиарда евро или осем пъти над стойността на БВП на страната. Това означава, че дялът на гръцките банки на кипърския пазар е значително малък. Alpha Bank държи само 3,7% от депозитите в кипърската банкова система, Eurobank – 4,4%, Пиреос – 1,5% и NBG – 1,3%.

Решението правителство да изземе част от вложенията на гражданите, за да запълни дупки във фискалния баланс или да покрие държавни задължения ще се окаже прецедент с много лоши последици, предупреждават финансистите. Това мнение споделя пред Ройтерс и ръководителят на Института за международни финанси във Франция Тим Адамс. “Следващият път, когато има криза в една от страните (от еврозоната), вложителите ще се “запитат защо да чакам, за да ми орежат влоговете?”. Без никакво съмнение смятам, че наистина става въпрос за един много опасен план”, подчертава специалистът.