Галерия

1

По-голямата част от запитаните признават, че корупцията е разпространена на всички нива на държавните служители и служби, като най-високото ниво са депутатите и местните лидери. За отбелязване е и фактът, че този образ на нивата на корупцията се е влошил през периода 2009-2013.

Огромна част от запитаните- над 80% смятат, че дейността на политическата власт, насочена срещу корупцията  σе безрезултатна и заявяват, че нито арестуваните корумпирани държавни служители са достатъчно, нито наложените им наказания съответстват на тежестта на престъпленията им.

Това е основният извод на проучването на Университета Македония, чрез което учените се опитват да се докоснат до проблема за корупцията- на държавната администрация и на политиците и до начина за борба с нея.

Основните „заподозрени” за корупция са депутатите, данъчните и кметовете, като на тази класация влияят очевидно и процесите срещу политически лица като бившия министър Акис Цохадзопулос или Василис Папагеоргопулос, който беше осъден на доживотен затвор.

Изследователите са изненадани, когато откриват, че отрицателното мнение за ролята на политическата власт  в борбата с корупцията се е разширило през 2013 като резултат вероятно на „риториката за борбата срещу корупцията”.

Като главна причина за процъфтяването на корупцията в Гърция се определя (от около 80-85% от общественото мнение) безрезултатността или нежеланието на политическата власт, като те се изразяват в налагането на леки наказания или в запазване на непрозрачността при обществените разходи. Една част от вината принадлежи и на самите държавни служители  (според 60-65%), чиито неправилен подбор води и до неправилно изпълняване на задълженията им или до експлоатиране на законите за тяхна лична полза по време на сделките им с граждани.

Степен на общественото и политическото доверие

Както твърдят учените, корупцията винаги се свързва с политическото доверие. Една от преките последици на увеличената корупция на политиците и на държавата е загубата на доверие в политическите институции. Изследването показва политическото доверие в Гърция. Графика 1 разкрива голямото увеличение подозрителността на гражданите към парламента, в която са вплетени и мненията за политическите партии, както и увеличаването на недоверието към европейските институции. Това е пример за увеличения през периода на кризата антиевропеизъм на гръцкото обществено мнение. И двата показателя са чувствително влошени в сравнение с изследванията на Института за изследване на общественото мнение и пазара  от 2011 и 2012 (графика 2). Процентът на общественото мнение, отразяващ ниско или нулево доверие към парламента  достига до 90% през 2013 срещу 70%-75% през предишните 2 години. Съответният процент за ЕС достига до 70% през 2013, срещу 58% през 2012 и 53% през 2011.

Политиците, които се борят с икономическата криза, губят борбата за спечелване на политическо доверие през последните 2 години. Тази загуба не е всеобща, нивото на доверие си остава високо сред определени обществени слоеве. Парламентът получава  малко по-висок процент доверие при възрастовите категории над 45 години, а ЕС  получава малко по-високо доверие от възрастовите групи под 45 години, както и от държавните служители. Разликите в нивата на доверие се отразяват и в различните избори за гласуване при изборите през 2012. Нулевото или ниско доверие към парламента и ЕС се свързва с гласовете за СИРИЗА и другите партии, които се обявяват срещу меморандума. По-високото доверие към двете институции, особено към ЕС, се свързва с гласовете за Нова Демокрация и ПАСОК.

Недоверието  към институциите изглежда преминава в и към институции извън централната политическа, като полицията и съдилищата, които в близкото минало са имали висок процент на доверие (графика 2).

Графика 3 показва високите нива на подозрителност към обществената среда на средния гражданин. Процентът на онези, които смятат, че винаги или често трябва да сме подозрителни към повечето хора надминава 76% от извадката, а през 2011 е бил 69%. Общественото доверие изглежда, че не е пряко свързано с  политическото доверие, тъй като недоверието към политическите институции е по равно високо в цялата извадка, независимо от нивата на общественото доверие на запитаните.

Изследването описва впечатленията на гръцкото обществено мнение за категориите  държавни служители, при които корупцията е най-разпространена. Тези отговори не могат да използват като свидетелства за съществуването на корупция в тези сектори, а като доказателства за впечатленията на общественото мнение. Най-високият процент за разпространена корупция събират депутатите (89%), следвани от данъчните служители (82%) и кметовете(81%) (Таблица 1). Процентите са високи за всички категории служители.

Таблица 1

Много е интересно сравнението между процентите, които показва изследването в сравнение на данните на Евробарометър през 2011 и 2009. Увеличава се процентът на гражданите, които смятат, че  корупцията е разпространена широко сред политическите лица (депутати и местни ръководители), а намалява процентът на онези, които смятат, че има корупция при другите категории държавни служители (лекари, полицаи, университетски преподаватели). Същото е положението и при категории като данъчни служители, служители на градоустройството, и служители, които издават разрешения за инвестиционни проекти – и при тях има намаляване на отрицателното мнение.

„Да, дадох подкуп”

В голяма част от случаите впечатленията за  корупцията в държавни сектор идват от личните впечатления. 42% от запитаните отговарят положително на въпроса дали им е искан подкуп от държавен служител, за да реши някакъв проблем. Процентът е приблизително еднакъв при различните категории. 17% отговарят, че това се случило за последен път през последните 12 месеци, 25% - преди 1 до 3 години, а 58%- преди повече от 3 години (графика 4).

Интересна е вероятната връзка между исканията на подкуп и гласуването на изборите през 2012, когато въпросът за корупцията на държавните служители беше от първостепенна важност. Двете бивши управляващи партии Нова Демокрация и ПАСОК са събрали най-висок процент гласове сред запитаните, които са отговорили, че не им е искан подкуп. Онези, които са отговорили, че им е искан подкуп са гласували за СИРИЗА (която получава по-висок процент от Нова Демокрация сред тази категория), както и за Независимите гърци и други партии. Сред онези, която заявяват, че им е искан подкуп през последната година или през последните 3 години, тоест по време на кризата, СИРИЗА надминава с 5 пункта Нова Демокрация.

Причини за корупцията на държавните служители

В изследването се търси мнението на гражданите за причините за корупцията на държавните служители. В  Таблица 2 са дадени отговорите на запитаните, които покриват голяма част от причините, които започват от политическата култура и стигат до контрола и борбата с корупцията. Всички обяснения  се приемат от множеството граждани, а най-голям процент събират онези, които обясняват корупцията с нежеланието на държавната власт да се бори с нея (82% са абсолютно съгласни), както и непрозрачността е държавните разходи (84% абсолютно съгласни). Обясненията, които засягат качествата на самите държавни служители, или онези, според които прозорчетата в законите дават възможност на служителите да искат пари, са събрали по-ниски проценти, както и онези, които посочват като главна причина културата на гръцкото общество, което възприема подкупите.

Разликите в обясненията между различните демографски групи не са значителни. Причините за корупция, които се базират на лошо качество на служителите и на празнини в законите, намират най0голяма подкрепа сред запитаните над 55 години (около 75% от тях), както и на завършилите задължителната образователна степен, и онези без никакво образование (над 80%мм срещу 66% от цялата извадка). Интересни са и разликите в мненията на държавните и частните служители. Мнението, че държавните служите не се избират правилно и затова не може да се разчита на тях да изпълняват задълженията се подкрепя само то 38% от държавните служители срещу 60% от работещите в частни      сектор.

Таблица 2

Легенда: АС = абсолютно съгласен, ПСС = по-скоро съгласен, ПСН = по-скоро несъгласен, АН = абсолютно несъгласен, НЗ/НО = не знам/не искам да отговоря

Обяснението, което свързва корупцията с политическата култура, се възприема най-много от свободните професии ( над 80% срещу 2/3 от цялата извадка).

На таблица 3 са отбелязани процентите на онези, които са избрали всички обяснения за корупция през  2009 и 2011.  И тук най-висок е процентът на нежеланието на политическата власт да се справи с корупцията (57% през 2011), както и на прозрачността при държавните разходи (43% през 2011).  Обяснението, което свързва корупцията с политическата култура в миналото е приемано от по-малко хора (21%).  Най-много се е увеличил между 2009 и 2011 процентът на обяснението за нежеланието на властта да се бори с корупцията.

Таблица 3

Изследването е проведено по телефонапри използването на анкета в цяла Гърция между 1116 жители. Различните слоеве са представени аналогично. Във въпросника е включен и „експеримент  в анкетата” (survey experiment),  който има за цел да подложи случайно избрани групи от извадката на определени сценарии.  Статистическата грешка е до ±3,0%.