Галерия

1

По-голямата част от запитаните признават, че корупцията е разпространена на всички нива на държавните служители и служби, като най-високото ниво са депутатите и местните лидери. За отбелязване е и фактът, че този образ на нивата на корупцията се е влошил през периода 2009-2013.

Огромна част от запитаните- над 80% смятат, че дейността на политическата власт, насочена срещу корупцията  σе безрезултатна и заявяват, че нито арестуваните корумпирани държавни служители са достатъчно, нито наложените им наказания съответстват на тежестта на престъпленията им.

Това е основният извод на проучването на Университета Македония, чрез което учените се опитват да се докоснат до проблема за корупцията- на държавната администрация и на политиците и до начина за борба с нея.

Основните „заподозрени” за корупция са депутатите, данъчните и кметовете, като на тази класация влияят очевидно и процесите срещу политически лица като бившия министър Акис Цохадзопулос или Василис Папагеоргопулос, който беше осъден на доживотен затвор.

Изследователите са изненадани, когато откриват, че отрицателното мнение за ролята на политическата власт  в борбата с корупцията се е разширило през 2013 като резултат вероятно на „риториката за борбата срещу корупцията”.

Като главна причина за процъфтяването на корупцията в Гърция се определя (от около 80-85% от общественото мнение) безрезултатността или нежеланието на политическата власт, като те се изразяват в налагането на леки наказания или в запазване на непрозрачността при обществените разходи. Една част от вината принадлежи и на самите държавни служители  (според 60-65%), чиито неправилен подбор води и до неправилно изпълняване на задълженията им или до експлоатиране на законите за тяхна лична полза по време на сделките им с граждани.

Степен на общественото и политическото доверие

Както твърдят учените, корупцията винаги се свързва с политическото доверие. Една от преките последици на увеличената корупция на политиците и на държавата е загубата на доверие в политическите институции. Изследването показва политическото доверие в Гърция. Графика 1 разкрива голямото увеличение подозрителността на гражданите към парламента, в която са вплетени и мненията за политическите партии, както и увеличаването на недоверието към европейските институции. Това е пример за увеличения през периода на кризата антиевропеизъм на гръцкото обществено мнение. И двата показателя са чувствително влошени в сравнение с изследванията на Института за изследване на общественото мнение и пазара  от 2011 и 2012 (графика 2). Процентът на общественото мнение, отразяващ ниско или нулево доверие към парламента  достига до 90% през 2013 срещу 70%-75% през предишните 2 години. Съответният процент за ЕС достига до 70% през 2013, срещу 58% през 2012 и 53% през 2011.

Политиците, които се борят с икономическата криза, губят борбата за спечелване на политическо доверие през последните 2 години. Тази загуба не е всеобща, нивото на доверие си остава високо сред определени обществени слоеве. Парламентът получава  малко по-висок процент доверие при възрастовите категории над 45 години, а ЕС  получава малко по-високо доверие от възрастовите групи под 45 години, както и от държавните служители. Разликите в нивата на доверие се отразяват и в различните избори за гласуване при изборите през 2012. Нулевото или ниско доверие към парламента и ЕС се свързва с гласовете за СИРИЗА и другите партии, които се обявяват срещу меморандума. По-високото доверие към двете институции, особено към ЕС, се свързва с гласовете за Нова Демокрация и ПАСОК.

Недоверието  към институциите изглежда преминава в и към институции извън централната политическа, като полицията и съдилищата, които в близкото минало са имали висок процент на доверие (графика 2).

Графика 3 показва високите нива на подозрителност към обществената среда на средния гражданин. Процентът на онези, които смятат, че винаги или често трябва да сме подозрителни към повечето хора надминава 76% от извадката, а през 2011 е бил 69%. Общественото доверие изглежда, че не е пряко свързано с  политическото доверие, тъй като недоверието към политическите институции е по равно високо в цялата извадка, независимо от нивата на общественото доверие на запитаните.

Изследването описва впечатленията на гръцкото обществено мнение за категориите  държавни служители, при които корупцията е най-разпространена. Тези отговори не могат да използват като свидетелства за съществуването на корупция в тези сектори, а като доказателства за впечатленията на общественото мнение. Най-високият процент за разпространена корупция събират депутатите (89%), следвани от данъчните служители (82%) и кметовете(81%) (Таблица 1). Процентите са високи за всички категории служители.

Таблица 1