Галерия

1

В средата на септември сондата на американската компания Noble Energy започна работа в терен 12 в изключителната икономическа зона на Кипър. Два месеца по-късно компанията обяви, че откритите залежи са между 3 – 9 трилиона кубически фута, т.е. по-малко от очакваните 10, но въпреки това достатъчно големи.

Енегийното бъдеще на Кипър и как биха повлияли на решаването на политическия въпрос на острова  бяха в епицентъра на дискусията с участие на политици от островната страна и Гърция, която се проведе в „Дома на Кипър” в Атина.

Министърът на вътрешните работи на Кипър Неоклис Силикиотис подчерта, че правителството си е поставило за стратегическа цел да превърне Кипър в регионален енергетичен център. „Продължаваме със стратегическия план за откриването, сондирането, създаването на нужната инфраструктура, като база за втечняването на природния газ и неговото използване”. Министърът обяви, че през следващите седмици кипърското правителство ще пристъпи към втори етап за издаване на разрешителни за сондажи на останалите 13 терени на кипърската Изключителна икономическа зона, следвайки правната рамка и процедурите от опита с терен 12.

За решителността на Кипър да упражни своите суверенни права за използването на изключителната икономическа зона, спазвайки споразумението на ООН за морското право говори министърът на отбраната на островната страна Димитрис Йоанидис. Той подчерта, че именно поради този факт Кипър среща пълното съгласие и подкрепа от страна на международните и европейски организации. „По всичко личи, че в изключителната иономическа зона на Кипър съществуват значителни запаси от природен газ. Откриването на подобни залежи и в зоната на Израел създава нови перспективи не само за Кипър, но и за Източното Средиземноморие и Европа”.

Министърът се позова на заплахите, които Турция отправи срещу Кипър преди започването на сондажите през август. „На турските предизвикателства отговаряме с едно голямо такова. Каним я да и сътрудничи с нас съществено, за да решим Кипърския въпрос”. И двамата представители на кипърското правителство подчертаха, че откритите в изключителната икономическа зона природни ресурси ще бъдат използвани наравно от кипърските гърци и турци в рамките на една единна държава.

Убеждението си, че „кипърските енергийни ресурси ще се превърнат в един от най-важните фактори, които ще предопределят геополитическата реалност през следващите десетилетия в международен мащаб”, изрази доскорошният гръцки министър на отбраната Панос Беглитис. Той направи анализ на настоящата политическа обстановка в района на Средния Изток и Източното Средиземноморие след „Арабската пролет”.

„Процесите в тези страни все още не са приключени, но по всичко личи, че новите правителства, когато и да бъдат избрани няма да са толкова приятелски настроени към Израел, колкото бяха предишните. Единствените страни, които останаха стабилни и, следователно са пилоните на утвърждаването на стратегията на Запада в района са Гърция и Кипър”. Панос Беглитис подчерта, че тази ситуация „засилва още повече значението от обявяването на гръцката изключителна икономическа зона около остров Кастелоризо, както и в морското пространство между островите Крит, Родос и Карпатос”. Според бившия министър това е от особено значение за стратегията на Израел, понеже общото пространство между страната с Кипър се нуждае, дори и символично от коридор, който ще осигурява  достъпа им до централната част на Средиземно море и от там с останалия свят. Той се позова и на ролята на САЩ. „Днес за пръв път се поставят основите за изграждане на една нова рамка за стратегическите отношения на Гърция и Кипър със САЩ. Те няма да се базират на емоционалност и опортюнистични политически пристрастия, а на една стабилна геополитическа реалност и общи интереси”. В заключение той посочи, че наличието на залежи от природен газ ще засили международния авторитет на Кипър и опитите за справедливо решение на Кипърския проблем.

В представянето си депутатът и бивш министър на развитието в последното правителство на Нова демокрация Костис Хадзикакис посочи, че съюзите между държавите не са вечни и като пример посочи доскорошните доброприятелски отношения между Турция и Израел. „До преди няколко години те провеждаха съвместни военни учения, а днес отношенията им са особено лоши”, подчерта той и предупреди, че „пътят на гръцко-турските отношения е труден, но мирът и сътрудничеството са единствената възможност”.