Галерия

1

Спадът в оборота на гръцките ресторанти стига до 70% в сравнение нивата от 2009, каза специално за GRReporter главния секретар на  Гръцката федерация на рестораньорите Георгиос Каватас. „Средното намаление на оборота в сектора е 40%, но с разликата на географската характеристика променя и намалението варира. В община Гравена, която няма сериозен туристически поток и други подобни райони спадът достига до 70%”, обясни предприемача. Подобно на много други икономически сектори, ресторантския бизнес бе сериозно ударен от повишената данъчна тежест, наред с която идва по-високото ДДС. Той премина през драматични метаморфози и от скромните 9% преди три години, днес почти една четвърт от крайната сметка в гръцките таверни или точно 23% отиват в държавната хазна за под формата на данък добавена стойност, без да се вземат предвид останалите задължения към публичния сектор.

Намаляването на оборотите в заведенията за обществено хранене не идва единствено от средното обедняване на гърците, но и от промяна в нагласите на всички потребители. То пряко засяга работните места в сектор и има изключително отрицателно влияние върху селскостопанските производители, които не могат да реализират стоката си на вътрешния пазар и нямат възможност да изнасят извън граница. Ограниченията, наложени от икономическата криза засягат цялата верига от производител до краен потребите. Собственик на малка верига ресторанти в областта на Атика обясни, че до скоро 80% от оборота на заведенията отива обратно в земеделските производители, които са главните доставчици на сурвини на сектора. Другите 15% са разходи за заплати на персонала, а около 5% остават като печалба, която много често се реинвестира в бизнеса.

Туристическият поток, който тази година отбеляза 10-процентово повишение също не донесе по-голямо повишение, защото поради общото настроение за по-ниски разходи. „Най-голям се оказа проблемът в районите с хотелски услуги тип All Inclusive. Таверните и ресторантите в района на Халкидическия полуостров и островите Крит, Кос, Керкира, Родос се оказаха сериозни жертви на този вид туризъм и въпреки високото качество на услугите и на предлаганата храна в тях, не успяха да се възползват от по-голямата посещаемост на чуждестранните туристи”, обясни Каватас.

Общият ефект на кризата се е оказал „летален” за около шест хиляди предприемачи от ресторантьоркия бизнес, което засега представлява около шест процента от всички бизнесмени в сектора. Главният секретар на федерацията няма напразни очаквания и не предвижда положителна промяна в икономическия условия в страната: „Това, което ще видим в скоро бъдеще и с мерките от Средносрочния оздравителен план и допълнителните мерки ще донесе допълнителни загуби за сектора”. Очевидното обедняване на средностатистическия грък, промяната на профила на туристите в Гърция, както и по-високите преки и косвени данъци не благоприятства възстановяването на загубите в оборотите на заведенията за обществено хранене.

На всичкото отгоре, всички предприятия свързани с туризма трябва да се справят с проблемите, които предизвикват постоянните стачки и протести. В Атина най-голям удар от стачните действия са получили таверните и ресторантите в център и около археологическите забележителности. „Категоричен съм, че правото на протест на всички социални групи не трябва да засяга качеството на туристическите услуги. Това е ключов сектор за страната и приходите от него засягат пряко до голяма степен качеството на живот в Гърция. Всички сектори са засегнати от високите данъци. Всички правим, каквото можем, за да издържим. Само ДДС-то скочи с 76% за последните три години. Тази разлика се пое от ресторантьорите и днес работим с нулева печалба, за да можем да издържим, докато дойдат по-добри времена”.