Галерия

1

През следващата седмица и във всички случаи преди Великден премиерът Андонис Самарас ще обяви завръщането на Гърция на пазарите на капитал след 4-годишно отсъствие, пишат днес гръцките медии.

Ден по-рано се появиха първите слухове, че гръцкото правителство се готви да издаде облигации с петгодишен срок на падеж с цел да получи 2 милиарда евро от частните инвеститори. Финансовото министерство все още мълчи по отношение на появилата се информация, но снощната среща между Андонис Самарас и Янис Стурнарас, на която въпросът е бил обсъден показва, че излизането на Гърция на пазарите за капитал е въпрос на дни.

След края на срещата финансовият министър потвърди, че „правителството обмисля излизане на финансовите пазари” и добави: „Датата на издаване на облигациите зависи от условията на пазара, но не мога да дам повече подробности”.

Късно в четвъртък и малко преди края на срещата между Самарас и Стурнарас журналистът Крис Адамс от икономическото издание Financial Times написа в профила си в социалната мрежа Twitter, че Гърция ще излезе на капиталовите пазари на 11 април – деня,  в който германският канцлер ангела Меркел ще посети Атина.

Според източници от гръцкото финансово министерство решаваща роля за определянето на датата на издаване на гръцки държавни облигации ще изиграе докладът за Гърция на агенцията за кредитен рейтинг Moody’s, който се очаква да бъде обявен днес. Смята се, че вероятността агенцията да повиши рейтинга на гръцката икономика е голяма.

Сключеното преди няколко дни споразумение между гръцкото правителство и надзорната тройка и позитивните оценки за хода на гръцката икономика от страна на представители на европейските институции в началото на седмицата подобриха значително отношението към Гърция.

Показателен е фактът, че спредовете за 10-годишните облигации с падеж през 2023 спаднаха до нивото от преди началото на кризата – 6,02 на сто. За сравнение, през юни 2012 те бяха стигнали до 31 на сто. Финансовият министър изрази увереността си, че политическите сътресения, които предизвика разпространеният от Златна зора видеоматериал не заплашват по никакъв начин позитивния ход на икономиката.

Според анализатори от Morgan Stanley цените на вторичния пазар на ценни книжа са доказателство, че лихвите за издаването на държавни облигации с петгодишен срок на падеж ще са около 5,3 на сто, а за ценни книжа с тригодишен падеж – 4,2 на сто.

Но въпреки триумфалната атмосфера около предстоящото излизане на Гърция на пазарите за капитал, съществуват и коментатори, които не приветстват това решение и смятат, че е прекалено рано за подобен ход. Освен международните коментатори във влиятелни медии като Wall Street Journal, подобни гласове има и в самата Гърция. В статия със заглавие „Кой ще плати за излизането на пазарите”, която публикува във вестник Real News и личния си блог, коментаторът Костас Лимбуридис изрази съмненията си доколко това решение е изгодно за Гърция.

„Лихвата на кредитите, които получаваме от тройката са под 2 на сто и не преставаме да наричаме нейните членове „лихвари”. Ако Гърция излезе на финансовите пазари и получим кредити с лихва над 6 на сто, дали ще трябва да наречем това „успех”?

„Излизането на пазарите” е най-краткият виц, който се разпространява от правителството. То е замрази всички реформи, изтощи всички и всичко с непосилни данъци, остави без осигуровки милиони хора, а други вече не издържат да плащат всички данъци, такси и дори сметките си за електричество. На този фон правителството се готви „да излезе на пазарите на капитали” преди евроизборите и да обяви тържествено, че кризата е свършила.

Нека направим една груба сметка: С външен дълг от 300 милиарда евро, по силата на меморандума плащаме за лихви около 5 милиарда евро на година. Ако се финансирахме от пазарите, годишните лихви щяха да бъдат около 20 милиарда евро. Правителството обаче не изглежда, че не се интересува от този непосилен товар, колкото от това да престане натискът за провеждане на реформи.

Това е фикс идеята на гръцките политици: Как да намалят натиска, който ни упражняват да променим всичко, което ни вреди. И го правят с цел да не закрият няколко напълно ненужни държавни институции, да не съкратят някои от хората, които са назначили по партийна линия, да не либерализират затворените професии. За да избегне всичко това правителството е готово да вземе кредити с тройно или четворно по-висока стойност и да ни го представи като успех”, пише той.