Галерия

1

Политически консенсус, незабавна приватизация на държавни предприятия и мерки, които ще спестят поне 15 милиарда евро до 2013 иска Брюксел, където се проведе поредното заседание на Съвета на финансовите министри от еврозоната Юрогруп. Гърция отново бе изправена пред черната дъска като ученик, който не си е написал домашното. Гъцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину понесе критиките на неговите колеги, че оздравителната програма според Меморандума за финансова помощ закъснява значително, приходите в държавната хазна са по-малко от предвидените, а по темета за раздържавяването и чудовищният публичен сектор не е направено почти нищо.

С бавния ритъм на реформите европейските лидери вече знаят, че Гърция няма да се размине само с настоящите 110 милиарда евро помощ, а ще има нужда от още поне 60 милиарда евро. Със забавянето на реформите и липсата на какъвто и да е политически консенсус в страната, капиталовите пазара нямат никакво намерение да гласуват доверие на Гърция и да намалят в скоро време цената на държавното кредитиране.  Икономическите анализатори твърдят, че горчивата чаша ще бъде  преглътната още веднъж от европейските данъкоплатци, за да може да спечелят още малко време на средиземноморците. Новата подкрепа за Гърция ще бъде разгледана през юни тази година, след като излезе крайният доклад на надзорната тройка за състоянието на гръцката икономика.

От Брюксел обаче са категорични, че допълнителните средства няма да бъдат отпуснати, докато не се видят реалните резултати от досега поетите задължения. В същото време не се изключва сценария за допълнително увеличение на периода за изплащане на вече натрупания външен дълг, без все още да е взето решение за това. В подкрепа на това предложение са Германия, Финландия, Холандия, Австрия и Словения. Германия прави стъпка напред и подкрепя идеята, че в своеобразното преструктуриране на дълга, чрез удължаване  на периода на изплащане на гръцките задължения, трябва да влязат и частните притежатели на гръцки държавни облигации.

Сериозен отпор на замесването на частните кредитни институции даде президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Юнкер. Той е на мнение, че този тип дългово преструктуриране е опасно, защото никой не може да предвиди каква ще е реакцията на капиталовите пазари и Гърция може да влезе в листите като персона нон грата и да бъде отлъчена от международните пазари за неопределен период от време. Франция, Испания, Белгия и други страни от еврозоната подкрепят трети план, според който ще бъде отпусната допълнителна помощ от 50-60 милиарда евро за следващите две години и няма да има удължаване на срока на изплащане на задълженията. Разликата е че те настояват дълговете към частни инвеститори да понесат окастряне, което ще намали тежестта за Гърция.

В края на краищата единственото около, което европейските лидери са обединени е че Гърция трябва да изпълни коректно и в срок задълженията си по Меморандума за финансова помощ. Освен това незабавно да започне масираната приватизационна програма, обещана още от миналата година. Очевидната липса на доверие във възможностите на местните управници си пролича и в предложението на председателя на Юрогруп Жан–Клод Юнкер, който е на мнение, че трябва да се назначи чуждестранен инвестиционен фонд за управлението на гръцката приватизационна програма.