Галерия

1

Антипас Карипоглу е новият председател на партия Драси, след оставката на нейния учредител Стефанос Манос. В интервю за GRReporter той анализира изборните резултати, критикува радикалната левица и твърди, че това, което разделя гръцкото общество е желанието за промяна и упорството на привържениците на стария и порочен модел. 

Г-н Карипоглу, как анализирате изборните резултати?

След първата изборна надпревара опитите за сформиране на правителство не успяха, защото Нова демокрация и ПАСОК имаха голям спад в изборните проценти. Обяснението за това е, че на 6 май хората гласуваха по-скоро ръководени от гнева и недоволството за ситуацията в страната и така наказаха двете управленчески партии.

Не мисля, че резултатът от втората изборна надпревара на 17 юни е представителен за реалната политическа ситуация в страната. Много гласоподаватели, и от двете политически пространства гласуваха, без да са симпатизанти на конкретните партии. Например Нова демокрация постигна повишение с 10 на сто, което дойде от хора, които се уплашиха от възможността управлението на страната да премине в ръцете на СИРИЗА. От друга страна радикалнита левица също бе подкрепена от хора, които искаха да бъде премахнат меморандума и смятаха, че само тази партивя е в състояние да го направи. Така за СИРИЗА гласуваха и традиционни гласоподаватели на Комунистическата партия, ПАСОК и изобщо различни противници на меморандума.

Това, което има значение е, че днес имаме правителство с широка парламентарна подкрепа и то представлява мнозинството от гласоподавателите с европейска насоченост. Поне на думи. Те искат Гърция да остане в еврозоната и Европейския съюз и всички очакваме да видим какво ще направи. На ниво изявления много от нещата са добри и ние сме съгласни с тях. Подкрепяме правителството, защото страната не в състояние да се справи със ситуацията, която ще последва, ако този кабинет се провали. Това ще доведе до изхода на Гърция от зоната на еврото и най-притеснителното за мен е, че това няма как да стане, без страната да напусне европейските структури.

За колко време смятате, че ще просъществува правителствената коалиция?

Теоретично и според конституцията правителството трябва да управлява до 2016. Дали може или не да се справи с основния проблем, който не търпи отлагане ще стане ясно веднага, просто защото проблемите трябва да бъдат решени веднага. Гърция е заплашена от фалит след около месец, опасността е повече от реална. Ако правителството успее да се справи с няколко основни проблеми не е изключено да просъществува за много дълго време.

От друга страна смяната на правителствата не става само чрез избори. Съществува възможността и самият парламент да промени правителството, както стана преди няколко месеца с правителството на ПАСОК и излъчването на кабинета на Лукас Пападимос.

Много е трудно да се предвиди каквото и да е. Най-важното е как ще успеем да решим проблема до края на годината, защото сега той вече е много сериозен. Или ще направи необходимото, за да постави нещата в правилен ход, или ще претърпи такъв неуспех, какъвто не смятам, че може да издържи което и да е правителство. Имам предвид, че ако страната фалира ще бъдат заплашени социалният мир и дори демокрацията. Нямам предвид промени в държавното управление, просто тя не може да функционира, ако улиците всеки ден са пълни от протестиращи, някои от които предизвикват мащабни размирици и насилие. Смятам, че ако страната фалира това няма начин да бъде избегнато.

Според коментатори, независимо кой от двата сценария ще се осъществи, Алексис Ципрас ще бъде следващият гръцки премиер. Какво е вашето мнение?

Както вече казах, много е трудно да предвиждиш каквото и да е, но вероятно това е точно така. Ако това правителство се провали, според нас това няма да бъде провал на политиката, която масово наричат „политика на меморандума”. За нас това е единствената правилна политика: реформи, дълбоки промени, голямо орязване на държавните разходи, драстично намаляване на държавния сектор. Това са все неща, които правителството не прави. Т.е. на теория имаме един меморандум, но не спазваме заложеното в него, хората се затрудняват в ежедневния си живот и понеже не виждат никаква надежа на хоризонта се обявяват срещу меморандума. Например днес бе обявено, че ще има ново орязване на пенсиите, което не беше предвидено нито от първия меморандум, нито от Средносрочния план. Правителството го прави, защото не е направило нито една реформа.

Мнозинството от хората обаче не гледат на нещата така. Те ще кажат, че в страната се прилага политиката на меморандума. И ако тя ни докара до фалит, излизане от еврозоната или поне до по-трудни икономически условия и по-нататъшно намаляване на жизнения стандарт, това автоматично ще означава, че Алексис Ципрас и СИРИЗА са били прави.

В момента радикалната левица има огромното предимство от факта, че нейното предложение не е била приложено на практика. Ако хората се отчаят от това, което виждат сега, те ще се настроят срещу всички, които подкрепят „политиката на меморандума” и ще подкрепят едно предложение от типа на: „ще изнудим европейците, ще се върнем към драхмата” и други подобни неща.

Затова за нас е много важно правителството да успее и да се създаде един фронт, който да се противопостави на СИРИЗА. Иначе тази партия ще порасне още повече. Не от хора, които подкрепят тази идеологически, а от всички негодуващи и недоволни граждани.

В коя част на политическия център се намира партия Драси и кое я отличава от останалите партии?

Не бих казал, че Драси трябва да се смята задължително за част от дясноцентристкото пространство. Нашата партия е преди всичко реформаторска. Създадохме я през 2009 именно с това искане: Да се проведат дълбоки реформи и то във време, когато повечето не виждаха проблемите на страната.

Много от нас, включително и Стефанос Манос сме десни центристи. Но от самото учредяване на партията в нея участват и леви центристи. Хора, които се интересуват от околната среда и други, които се интересуват от реализма и същността на нещата. Така че, бих определил Драси като „новия център” или реформаторска партия.

Най-важното за нас е, че изборите ни предоставиха възможността да се разпространим в цялата страна. Досега бяхме една „атинска” партия. Обяснението за това е, че всички познаваха най-вече Стефанос Манос, чиято политическа дейност винаги е била свързана със столицата и централната политическа сцена. Досега бяхме участвали два пъти в избори за европейски парламент, но те са „лесни” избори, за които не се изисква да имаш кандидати на местно ниво. Така беше много логично партията да е силна в Атина. Ако в страната имахме същия успех, щяхме да спечелим 4 на сто от гласовете. Просто нямахме присъствие в провинцията, докато в големите градски центрове получихме най-големия брой гласове. Изборите помогнаха в тази насока. Вече имаме представители в цялата страна, те започват да стават известни в своите региони и се надяваме това да подейства добре в бъдещето.

Казахте, че трябва да се създаде ответна политическа формация. Дясноцентристкото пространство в Гърция се намира в криза. Преди изборите беше направен един опит да се създаде фронт, който обаче беше неуспешен. Смятате ли, че е възможно да бъде постигнат такъв съюз на дясноцентристките сили?

Преди изборите решихме да се коалираме с други подобни на нас политически формации. Това беше Демократичният алианс на Дора Бакояни – една либерална партия, която се обяви открито за реформите. Имахме много възможности, за да постигнем съюз, понеже ни свързваха много неща, но сътрудничеството така и не се осъществи.

Другата възможност за коалиция беше с партията „Пресъздай Гърция”, която беше нова и не знаехме какво точно представлява. Комуникацията не беше лесна, но в крайна сметка успяхме да се коалираме.

Разбира се, друг партньор беше и Либералният алианс, който е една по-малка, но по-политизирана партия. С тях успяхме да се коалираме, участвахме заедно на изборите и продължаваме да имаме тясна връзка.

Не мисля обаче, че изборите бяха проблем на дясноцентристкото пространство. Както вече казах, гласоподавателите не гласуваха с политически критерий. Имаше много традиционни привърженици на Нова демокрация, които гласуваха за СИРИЗА. Както и хора с леви убеждения, които гласуваха за Нова демокрация, за да не позволят на СИРИЗА да спечели, защото се бояха, че безотговорната позиция на радикалната левица ще предизвика излизането на Гърция от еврозоната.

Така или иначе не мисля, че проблемът в Гърция е идеологически. Съществуват много хора от всички политически пространства, които разбират, че реформи трябва да има. Съществуват и други, които искат да бъде запазена ситуацията отпреди няколко години и може би не разбират, че това не е възможно, понеже не съществуват средства за това. Това е според мен голямото разделение в гръцкото общество.

Въпреки очакванията коалицията ви с партията „Пресъздай Гърция” на вторите избори не успя да влезе в парламента. На какво смятате, че се дължи този неуспех?

Вижте, сборът на резултатите от първите избори беше лесен: Заедно с „Пресъздай Гърция” щяхме да стигнем до 4 на сто. Но поляризацията между Нова демокрация и СИРИЗА беше много силна. От самото начало знаехме, че много от нашите привърженици бяха решени да гласуват за Нова демокрация, без това да означава, че се отдалечават от нас. Техният вот към Нова демокрация беше даден на заем с единствена цел да не спечели СИРИЗА.

Освен това сътрудничеството не беше гладко, но постепенно превъзмогнахме проблемите. Оказа се, че в тази нова партия съществуват много и различни мнения. Някои от участниците в нея подкрепяха напълно нашите позиции, докато други имаха сериозни резерви. Някои бяха просто привлечени от девиза „политика без политици”, който аз не разбирам. Защото от момента, в който Танос Дзимерос участва в изборите и спечели 2,15 на сто от гласовете той се смята за политик.

В никакъв случай не съжаляваме за сътрудничеството, въпреки че установихме различия по много въпроси: за имиграцията, правата на човека и други. Все пак обаче то беше в правилната насока, защото успяхме да запазим живо едно малко, но реформаторско центристко пространство, където е и най-голямата празнина в гръцката политика, която сега се движи в крайностите.

На кой обществен кръг принадлежат поддръжниците на Драси?

Не мога да кажа с точност, понеже броят им не е голям, а самите ние нямахме възможността да финансираме по-подробни изследвания в тази насока. Изборните резултати обаче показват, че подкрепата е по-голяма сред по-образованите и хората с по-добро финансово състояние, както и сред младите хора. Възрастните и пенсионерите са най-малката част от нашите гласоподаватели. Общо бих казал, че поддръжниците ни произхождат най-вече от буржоазната част на обществото.

Това не е много добро за нас. И защото ни отделя от част от гласоподавателите, и защото нашумя легендата, че сме елитарна партия, каквато всъщност не сме. Друг мит е, че партията е неолиберална, което също не е истина. Жертва на това „лепене на етикети” е и самият Стефанос Манос, който се възприема като неолиберал, понеже казва неща като „трябва да орежем разходите” или „трябва да намалим персонала в държавния сектор” по директен начин. Това за мен е „ляво” решение, защото ако се въведе, то ще помoгне на по-бедните. В момента тече унищожение на частния сектор, докато държавният си остава незасегнат. И това в Гърция се нарича „лява и прогресивна политика”.

Ние трябва да променим представата на хората за Драси. Трябва да ги убедим, че нашите предложения са справедливи за всички. Например, сега се готви орязване на пенсиите. Още преди първото ние заявихме, че не би следвало мерките да са еднакви за всички. Че да отрежеш 10 на сто от една пенсия от 5 000 евро не е същото с това да отрежеш 10 на сто от една пенсия от 500 евро. А високите пенсии продължават и днес да не са никак малко. Също така никое правителство не се зае с това да анализира по какъв начин се формират пенсиите. Защото е едно да получаваш пенсия от Националната осигурителна каса, където в продължение на 35-40 години да си плащал особено високи вноски и да си нямал никакви привилегии, като например ранно пенсиониране и друго да вземаш огромна пенсия от касата на Националната електрическа компания например, където държавното финансиране е 28 500 евро годишно на човек. Защото никой в частния сектор не се е пенсионирал на ранна възраст и никоя жена, работеща в частния сектор не е ползвала големи отпуски по майчинство и не е могла да се пенсионира на 42 и 45 години. Това важеше само за държавния сектор и държавните предприятия. Но, когато кажеш, че това не е справедливо се надигат хиляди гласове, за да се възпротивят. Не мога да разбера каква Левица е тази, която продължава да подкрепя подобни несправедливости.

От друга страна не трябва да забравяме и системата, която защитава със зъби и нокти тези браншови интереси. Синдикалният шеф на ГЕНОП-ДЕИ Никос Фотопулос буквално е страхът на всички правителства.

Големият залог за нас е да намерим начина, за да обясним тези неща на хората. Да разберат, че нашите предложения не са страшни, а логични. Не с цел да гласуват за нас, а просто да разберат, че не е възможно да има пенсионери, които да получават пари от държавния бюджет или други – с пари от така наречените данъци в полза на трети лица. Това е друг голям парадокс. Аз съм адвокат и мога да ви кажа, че нашите пенсии в много голяма степен се финансират именно от такива данъци. Т.е. за една сделка, на която дори не е необходимо да присъства адвокат хората плащат данъци в полза на нашата осигурителна каса. В резултат на това адвокатите плащаме много по-ниски осигурителни вноски, отколкото една чистачка в Националната осигурителна каса. Пенсиите ни не са високи, но цялата тази система на финансиране е несправедлива.

Същото важи и за осигурителната каса на журналистите. Тя се финансира от така наречения данък „ангелиосимо”, който е 21,5 на сто. Това означава, че част от сумата, която плащаме, за да си купим една кутийка безалкохолно например се дава за касата на журналистите. Миналата година бях изчислил, че при закупуването на един малък автомобил с цена 10 – 12 000 евро, стойността на данък ангелиосимо е над 100 евро. Всички тези данъци не само не са справедливи, но и създават проблеми в икономиката, понеже увеличават цените.

Просто е необходимо да се оздрави цялата система. Ясно е, че пенсиите трябва да се финансират, понеже осигурителните вноски не са достатъчни, за да ги покрият. Но първо трябва да се финансират хората с по-ниски пенсии или да се орежат първо високите пенсии. А в момента товарът пада върху по-голямата част от населението, тъй като пенсиите под 700 евро са над 70 на сто от общия брой, а така наречените „благородни” пенсионни каси си остават незасегнати. А Левицата дори и дума не отваря за пенсиите в Националната електрическа компания. И кой се оказва по-ляв, ако оставим настрани „етикетите” от миналото. Но, повтарям, че ние също сме отговорни за това, че не можем да дадем на хората да разберат нашите предложения.

Вие сте новият председател на Драси след оставката на Стефанос Манос, който пое отговорността за изборния резултат. Ще има ли промени в партията или ще продължите в този ръководен състав?

Стефанос Манос има зад гърба си една много успешна политическа кариера. С много усилия той успя да създаде едно центристко пространство. След неуспеха да влезем в парламента той подаде оставка, но не се е оттеглил от политиката. Остава активен член на партията.

Принципно ние като ново ръководство бяхме избрани според устава и следва да останем до следващия редовен конгрес през февруари 2014.

Но събитията са толкова интензивни, че Централната комисия реши през октомври или ноември да проведем конгрес, на който по-голям брой хора ще легитимират едно ново ръководство. Освен това Драси иска да се разрасне, въпреки че не е задължително да сме само ние, може да се появят и нови формации. Във всички случаи председателят е от много важно значение за облика на партията. Стефанос Манос придаде много конкретен облик на Драси. След неговата оставка партията вече не е толкова централизирана в една личност. За да избегна евентуални недоразумения искам да подчертая, че той никога не е бил авторитарен, но когато около една маса седят десет души, които не са известни на широката общественост и Стефанос Манос, хората определят партията като „партията на Манос”. Сега никой не нарича Драси „парията на Карипоглу” и това е добре. Имаме един шанс тя да се промени.

Това означава, че трябва да се научим да действаме по-колективно. Надяваме се да дойдат и нови лица и всички заедно да решим как ще стигнем до следващите избори и преди всичко как да помогнем за подобряването на ситуацията в страната.