Галерия

1

Министерството на финансите да наложи запор на 50% от паричните активи в сметката на застрахователната компания Аспис Прония. Дружеството бе закрито през 2009 след като президентът и изпълнителен директор на застрахователната компания Павлос Псомиадис се опита да фалшифцира банкова гаранция от 500 милиона евро, издадена от банка HSBC, за да прикрие от надзорниците липсите във фирмата. Срещу него бе повдигнато обвинение в измама и опит за легализиране на доходи от престъпни действия. От съдебната преписка стана ясно, че компанията с уставен капитал 60 хиляди евро през 2003-2006 година е издала бонове на стойност осем милиона евро, които след това са били продадени на инвеститори за 55 милиона евро.

“Изгорелите” от комбината на Псомиадис, които са инвестирали доживотните си спестявания във фирмата-фантом са около 250 хиляди души. Ако се вземат предвид и техните семейства, които също са разчитали на възвращаемостта на инвестициите, то броят на пострадалите надминават един милион души. GRReporter потърси информация от Съюза на засегнатите от фалита на Аспис какви биха били последствията за застрахованите от решението на финансовото министерство да пренасочи към държавния бюджет половината от всички налични финансови средства на дружеството.

“Причината да се сложи запор на наличните парични средства е резултат от натрупани задължения на Павлос Псомиадис преди дружеството да обяви фалит прeз 2009”, пояснява председателят на съюза Теохарис Петридис. Той каза, че общо паричните средства по сметката на дружеството не надминават един милион евро. Освен тях, то притежава гръцки държавни облигации на стойност 100 хиляди евро, които са включени в процеса PSI (Private Sector Involvement) за намаляване на външния дълг и номиналната им стойност ще бъде окастрена с 53,3%. Това означава, че запорът върху ликвидните средства и включително върху инвеситициите в държавни облигации не засяга сума по-голяма от 500 хиляди евро.

“Както разбирате Псомиадис е под съд за присвояване на 30 милиона евро, така че сумата под запор от половин милион евро не решава проблемите на Аспис за държавата”, пояснява председателят на съюза на потърпевшите. Дружеството има сериозни инвестиции в недвижима собственост, които достигат по оценка от октомври 2011 около 90-100 милиона евро. Те са и основният коз на застрахованите да намерят приемна застрахователна компания, която да включи здравите договори на Аспис в своя портфейл. С изтъняващата парична сметка, която от тук нататък ще се дели наполовина с държавата, бъдещето на застрахованите в Аспис остава още по-неясно.

Основно притеснение на застрахованите в пропадналата компания е, че ликвидните средства на компанията са на привършване и скоро няма да има възможност да се плаща на ликвидаторите, които работят по прехвърлянето на здравата част от застрахователния портфейл към фирма-приемник. “Един от начините да подсигурим дейността на ликвидаторската фирма, която изготвя плана за прехвърляне на застраховките е да започнем да продаваме имотите Аспис. Проблемът е, че 50 на сто от всички средства от тези бъдещи сделки ще отиват в полза на държавата”, казва Петридис. Освен това, ако се предприеме масирана продажба на недвижима собственост, може да се наберат ликвидни средства, но застрахованите ще загубят имотните гаранции зад договорите си. По този начин никоя застрахователна компания няма да се нагърби да поеме портфейла на Аспис без спасителния парашут на недвижимата собственост.

В средата на март се очаква Банката на Гърция да обяви търг за приемник на активите на Аспис. Това е и единственото решение на проблема, който възниква след обявлението на финансовото министерство да удържа 50 на сто от всички средства по банковата сметка на дружеството. Когато новият собственик на портфейла на Аспис влезе в длъжност, решението на икономическите прокурори автоматично ще отпадне.

Засега решението на финансовото министерство прави държавата първи получател на всякакви парични средства в следствие на продажбата на активи на дружеството. “Преди да се вкара запор в полза на държавата на половината от всички ликвидни активи, първо трябваше да се погасят разходите за дейността на фирмата-ликвидатор. След това идваха задълженията на заетите в Аспис, последвани накрая от изплащане на непогасените дългове към държавата. С последната промяна, държавата зае от последно, първо място в схемата кой и по какъв ред трябва да получи пари с реформирането на Аспис”, заключи Теохарис Петридис.

Като цяло общата нестабилност на гръцката икономика в последните две години не благоприятства бързото решение на проблема със застрахованите в Аспис. Неизвестна остава и причината защото точно сега се пристъпи до запора на половината от паричните средства при положение, че в сравнение със задълженията на дружеството, сумата е почти символична. Източници от застрахователните среди казват, че Аспис не е единствената компания, която има непокрити задължения към държавата. Въпреки това е единствената компания, на която е наложен запор върху сметката.