Галерия

1

Застрахователните компании в Гърция трябва сами да намерят допълнителни капитали след като опростиха 53,3% от номиналната стойност на гръцките държавни облигации с процедурата PSI. За разлика от банковия сектор, който може да разчита на средства от Финансовия фонд за стабилност гръцките частни застрахователни дружества нямат достъп до държавна подкрепа. Освен проблемите, настъпили вследствие на икономическата криза и PSI застрахователите в Гърция са изправени пред изплащането на сериозни обзщетения след палежите на 12 февруари в центъра на Атина. За тези и други проблеми на застрахователния пазар говори специално за GRReporter генералният мениджър на Гръцката асоциация на застрахователните компании Маргарита Антонаки.

Как PSI засегна частните застрахователни фирми?

Гръцкият застрахователен сектор доказа своята готовност да допринесе активно за спасяването на местната икономика, като взе участие в преструктурирането на външния дълг на страната. Общият размер на гръцките държавни облигации, притежавани от застрахователния сектор се оценява на три милиарда евро, затова участието в процеса нанесе щети. Основните проблеми, които произлизат от PSI и засягат застрахователните гаранции са връзката им със счетоводното, данъчното и надзорното отчитане на гръцките държавни облигации в портфолиото на фирмите. Гръцката асоциация на застрахователните компании уведоми министерството на финансите и Банката на Гърция (надзорният орган) за възникналите от PSI проблеми и проблемите по данъчното отчитане са частично решени. Там, където все още имаме затруднения са темите свързани със счетоводните и надзорните отчитания на резултатите от процеса. Нашата асоциация продължава да полага усилия да се решат тези теми, като за нас от изключителна важност са счетоводните проблеми и изпълнението на надзорните изисквания.

Има ли държавен план, който да подкрепи рекапитализацията на застрахователните компании след намаляването на гръцкия дълг? При какви условия се очаква да се предостави тази помощ?

За разлика от банковия сектор, който ще се опре на помощта на Финансовия фонд за стабилност за сектора на частното застраховане няма изграден подобен механизъм на европейско ниво. Като резултат от това, гръцката държава няма да подпомогне за рекапитализацията на застрахователните компании след PSI.

Гръцката криза оказва отрицателно въздействие върху обществената пенсионна система и здравните каси. Как частният застрахователен сектор може да подкрепи здравеопазването и пенсионната система в период на криза?

Обстоятелствата вече са подходящи за по-дълбокото навлизане на частното осигуряване в здравната и пенсионната осигурителна система. Значителното свиване на социално-осигурителната система, неспособността й да задържи настоящите нива на осигуровките, за да реагира адекватно на нуждите на гръцките гражданите, драматичните демографски промени (увеличаване на продължителността на живота, намалена раждаемост в резултат на застаряването на населението и увеличаване на броя на безработните) и сериозните фискални проблеми на гръцката държава засилват необходимостта от развитието на алтернативни източници на доходи след пенсиониране, базирани на частната инициатива. Независимо, че все повече хора живеят с намалени доходи те осъзнават, че вече не могат да разчитат единствено на държавата по отношение на пенсиите и на здравните си нужди. Трябва да гледат напред и да търсят решения на изникналите от кризата проблеми. Застрахователният сектор разполага с необходимия опит, за да подкрепи промените в пенсионната и здравна система. Асоциацията е представила конкретни предложения за допълващата роля на частното застраховане в професионалното и личното осигуряване. Искаме от самото начало да се създаде конструктивен диалог с правителството, за да намерим заедно решения, които биха били от полза за всички страни и най-вече за гръцкото общество.

Какви са конкретните последици от икономическата криза във вашия сектор?

Застрахователния сектор е тясно свързани с реалната икономика и не може да остане незасегнат от финансовата криза и продължаващата рецесия. Въпреки това, застрахователните компании в Гърция досега се справиха задоволително с кризата. През 2011 имаше спад в премиите с 6,8% общо (7,7% в дейността по животозастраховане и 6,2% при другите застраховки). Като резултат от финансовата криза много хора анулират застрахователните си договори, както и намалява стойността на инвестициите на застрахователните компании.

В последните две години Гърция и най-вече Атина усеща натиска на постоянните обществени размирици. На 12 февруари тази година бяха изгорени над 170 сгради, 40 от които бяха напълно разрушени. Редовната застраховка срещу пожар покрива ли щетите от бунтовете и каква е общата сума, която застрахователите трябва да платят след последните размирици?

Зависи от покритието на застраховката, но щетите от размириците по принцип не се покриват от обикновената застраховка в случаи на пожар. Относно разрушенията през февруари мога да кажа, че според първите резултати от проучването на асоциацията, застраховетелят е регистрирал 252 щети, а общият размер на компенсациите е 25 милиона евро. Следва да се отбележи, че според данните на Атинската търговско-промишлена камара общата сума на щетите от 12 февруари се оценява на 50 милиона евро. Като се вземат предвид двете оценки се стигна до заключението, че секторът на частното застраховане ще покрие половината от общата сума на щетите.

Гръцкият застрахователен пазар не е толкова голям, но въпреки това на него действат около 70 застрахователни компании. Как смятате, че ще се промени той в близките години?

В близко бъдеще влизат в сила европейските правила за капиталова адекватност на застрахователните компании - така наречената директива Solvency II, които ще затегнат капиталовите изисквания и корпоративното управление. Средата, в която действат застрахователните компании ще се измени, условията ще са много по-строги на всички нива, което отваря перспективите за сливания и поглъщания.

Баковото застраховане напоследък печели все по-голям пазарен дял, най-вече заради ниските си оперативни разходи. Смятате ли, че този вид застраховки ще спечелят по-голяма популярност от традиционния модел на застраховане?

Банковото застраховане (Bancassurance) е дистрибуционен канал, който някои компании използват, за да предлагат стандартни застрахователни продукти на по-ниска цена. Същото се отнася и за директни продажби (онлайн), които се използват успешно от страна на застрахователните компании. Алтернативните канали като банковото застраховане и директните продажби се очаква да придобият по-голям пазарен дял в бъдеще. В Гърция перспективата за ръст на частното осигуряване и застраховка остава доста по-голям в сравнение със средните стойности за Европейския съюз. Затова смятам, че има място за развитие за всички канали за дистрибуция, като всеки канал има своите спецификации и своите плюсове и минуси.

Проблемът с Аспис остава нерешен вече почти три години. Какво смятате, че ще се случи с хората, които са инвестирали парите си в провалилото се застрахователно дружество и има ли вече механизъм, който да предпазва потребителите от инциденти като този с Аспис?

Единственият начин да се избегнат неприятни инциденти като този с Аспис е ефективният превантивен надзор. Застрахователният сектор за момента се контролира от Банката на Гърция, която поставя строги правила за дружествата, опериращи в Гърция с цел защита на платежоспособността на частното застраховане.

Въпросът за решаването на проблема с Аспис остава тема на държавата. Според информацията, която имаме процедурите са в ход и скоро се очаква обявяването на фирма-приемник на портфейла на Аспис.