Галерия

1

Застрахователните компании в Гърция трябва сами да намерят допълнителни капитали след като опростиха 53,3% от номиналната стойност на гръцките държавни облигации с процедурата PSI. За разлика от банковия сектор, който може да разчита на средства от Финансовия фонд за стабилност гръцките частни застрахователни дружества нямат достъп до държавна подкрепа. Освен проблемите, настъпили вследствие на икономическата криза и PSI застрахователите в Гърция са изправени пред изплащането на сериозни обзщетения след палежите на 12 февруари в центъра на Атина. За тези и други проблеми на застрахователния пазар говори специално за GRReporter генералният мениджър на Гръцката асоциация на застрахователните компании Маргарита Антонаки.

Как PSI засегна частните застрахователни фирми?

Гръцкият застрахователен сектор доказа своята готовност да допринесе активно за спасяването на местната икономика, като взе участие в преструктурирането на външния дълг на страната. Общият размер на гръцките държавни облигации, притежавани от застрахователния сектор се оценява на три милиарда евро, затова участието в процеса нанесе щети. Основните проблеми, които произлизат от PSI и засягат застрахователните гаранции са връзката им със счетоводното, данъчното и надзорното отчитане на гръцките държавни облигации в портфолиото на фирмите. Гръцката асоциация на застрахователните компании уведоми министерството на финансите и Банката на Гърция (надзорният орган) за възникналите от PSI проблеми и проблемите по данъчното отчитане са частично решени. Там, където все още имаме затруднения са темите свързани със счетоводните и надзорните отчитания на резултатите от процеса. Нашата асоциация продължава да полага усилия да се решат тези теми, като за нас от изключителна важност са счетоводните проблеми и изпълнението на надзорните изисквания.

Има ли държавен план, който да подкрепи рекапитализацията на застрахователните компании след намаляването на гръцкия дълг? При какви условия се очаква да се предостави тази помощ?

За разлика от банковия сектор, който ще се опре на помощта на Финансовия фонд за стабилност за сектора на частното застраховане няма изграден подобен механизъм на европейско ниво. Като резултат от това, гръцката държава няма да подпомогне за рекапитализацията на застрахователните компании след PSI.

Гръцката криза оказва отрицателно въздействие върху обществената пенсионна система и здравните каси. Как частният застрахователен сектор може да подкрепи здравеопазването и пенсионната система в период на криза?

Обстоятелствата вече са подходящи за по-дълбокото навлизане на частното осигуряване в здравната и пенсионната осигурителна система. Значителното свиване на социално-осигурителната система, неспособността й да задържи настоящите нива на осигуровките, за да реагира адекватно на нуждите на гръцките гражданите, драматичните демографски промени (увеличаване на продължителността на живота, намалена раждаемост в резултат на застаряването на населението и увеличаване на броя на безработните) и сериозните фискални проблеми на гръцката държава засилват необходимостта от развитието на алтернативни източници на доходи след пенсиониране, базирани на частната инициатива. Независимо, че все повече хора живеят с намалени доходи те осъзнават, че вече не могат да разчитат единствено на държавата по отношение на пенсиите и на здравните си нужди. Трябва да гледат напред и да търсят решения на изникналите от кризата проблеми. Застрахователният сектор разполага с необходимия опит, за да подкрепи промените в пенсионната и здравна система. Асоциацията е представила конкретни предложения за допълващата роля на частното застраховане в професионалното и личното осигуряване. Искаме от самото начало да се създаде конструктивен диалог с правителството, за да намерим заедно решения, които биха били от полза за всички страни и най-вече за гръцкото общество.

Какви са конкретните последици от икономическата криза във вашия сектор?

Застрахователния сектор е тясно свързани с реалната икономика и не може да остане незасегнат от финансовата криза и продължаващата рецесия. Въпреки това, застрахователните компании в Гърция досега се справиха задоволително с кризата. През 2011 имаше спад в премиите с 6,8% общо (7,7% в дейността по животозастраховане и 6,2% при другите застраховки). Като резултат от финансовата криза много хора анулират застрахователните си договори, както и намалява стойността на инвестициите на застрахователните компании.

В последните две години Гърция и най-вече Атина усеща натиска на постоянните обществени размирици. На 12 февруари тази година бяха изгорени над 170 сгради, 40 от които бяха напълно разрушени. Редовната застраховка срещу пожар покрива ли щетите от бунтовете и каква е общата сума, която застрахователите трябва да платят след последните размирици?