Галерия

1

            Гикас Хардувелис е един от най-влиятелните финансови анализатори в Гърция. Главен икономист на Eurobank и преподавател в университета в Пирея, той бе и икономически съветник на служебния премиер Лукас Пападимос. В разговор с Виктория Миндова той не крие разочарованието си от държавната политика към гръцките банки, но и оптимизма си, че правителството на Андонис Самарас има шанс да поправи грешките от близкото минало.

Гърция прие мерките за фискална консолидация, както и бюджета за следващата година. Помощният транш обаче закъснява. Защо?

Траншът закъснява, защото закъсня и докладът на надзорната тройка за развитието на гръцката икономика. Докладът от своя страна беше забавен, защото има разногласие между Международния валутен фонд и Европа дали трябва да има или не второ окастряне на гръцкия външен дълг. Става въпрос за така наречения OSI (Official Sector Involvement) или дългът, който е притежание на официалния сектор. Гръцкото правителство от времето на Лукас Пападимос настояваше за OSI. Европейците не искаха да се бръкнат в джоба, за да дадат повече средства и затова се намери среден път през изминалия февруари, когато Гърция проведе PSI (Private Sector Involvement).

Сега проблемът се връща, защото гръцката икономика се сви много повече, отколкото предвиждаше планът на кредиторите и това предизвика дискусията между Европа и Международния валутен фонд. Засега не занем как ще се развие и къде ще се направи компромис. Ще изчакаме докато излезе официално доклада на надзорната тройка.

Досега кредиторите не бяха предвидили правилно ефектът на рецесията върху местната икономика. Строгите мерки имаха отрицателно влияние върху икономическото развитие и икономиката не може да устои на този натиск. За кредиторите не е лесно да кажат “Дайте още пари на Гърция”, защото страната в близкото минало не изпълняваше на време своите задължения.

Може сега Гърция да е коректна в задълженията си и да е приела със закон всички мерки според Меморандума за финансова помощ, но другата страна, която се представлява от 16 страни вече не се доверява толкова лесно. Смята се, че в края на краищата Гърция ще получи обещаната помощ, но няма да дойде бързо. Гърция има нужда от ликвидност, за да се измъкне от рецесията. Като икономист смятам, че многото мерки за фискална консолидация трябва да се пренесат по-напред в бъдещето, в 2015-16 г., а парите да дойдат по-бързо. Засега обаче става обратното – първо се взимат мерки, а след това идва финансирането.

Има ли вероятност Гърция да фалира в петък, когато идва падежът на облигационния заем от пет милиарда евро към Европейската централна банка, а страната още не е получила финансовата помощ?

Не, няма така опасност. Дори и да не е дошла помощта, финансовото министерство ще пусне отново краткосрочни облигации, с които ще набере нужните средства, за да се покрие падежа.

Само информационен трик ли беше предупреждението на финансовия министър Янис Стурнарас, че ако Гърция не гласува мерките до началото на ноември, страната няма да може да посрещне нуждите си и има опасност от фалит?

Не беше трик. Това е реалността. Например, падежът на краткосрочните облигации емитирани през август настъпва през ноември. Това налага емитирането на нови краткосрочни облигации, за да бъдат изплатени старите. Но ЕЦБ трябва да даде зелена светлина за емитирането нови облигации. В допълнение, просрочените задължения на държавния сектор към частни доставчици се увеличават, лишавайки пазара от така необходимата ликвидност. Износителите също са изправени пред огромни проблеми с ликвидността. Здрави компании са притиснати. Тази ликвидност няма да дойде, ако новите мерки не бяха гласувани. Не забравяйте също, че гръцката държава все още има първичен дефицит и ликвидните ограничения в частния сектор няма да бъдат решени без рекапитализация на гръцките банки.

Ще има ли ново преструктуриране на външния дълг и каква форма ще има то? Ново орязване на стойността на облигациите държани от частни инвеститори (нов PSI) или друга форма?

През 2013 ще влезем в шестата година на рецесия. Затова дългът като процент от БВП продължава да расте. По-голямата част от гръцкия външен дълг вече е в ръцете на европейските държави и Международния валутен фонд. Това означава, че ако има ново орязване на дълга зависи от европейските лидери и Международния валутен фонд.

Дали дългът е устойчив или не зависи от това дали гръцката икономика може да плаща лихвите по този дълг. Ако Гърция започне да произвежда първичен бюджетен излишък от 2013, тогава ще можеда плаща лихвите. Когато излезем от рецесията, обслужването на дълга вече няма да е толкова голям проблем. Това, което ще остане проблем, разбира се, ще бъде размерът на дълга, който ще продължава да виси като Дамоклев меч и винаги ще напомня на инвеститорите възможността от фалит. Следователно, преструктуриране или някакъв друг вид финансиране може да се случи в крайна сметка.

Предвиждате ли преструктуриране на гръцкия външен дълг през 2013?

Трудно е в политически план Европа да приеме едно подобно преструктуриране толкова скоро. Ние, обаче, може да видим, че дълга малко намалява заради по-ниските лихвени плащания. Аз не очаквам по-голямо преструктуриране само за Гърция. Ако такова бъде предприето, то ще бъде общо преструктуриране на дълга, не само в Гърция, но и в други страни, като например рекапитализация на европейските банки директно чрез Европейския Стабилизационен Механизъм (ESM), а не чрез държавно финансиране.

Това означава ли, че трябва да очакваме Европа  ще даде едно общо решение на дълговата криза?

Засега може да очакваме някои малки промени, но с течение на времето, ще бъде търсено по-трайно решение. Като цяло, европейският монетарен съюз (EMU) се нуждае от по-тясна интеграция и едно преструктуриране може да бъде част от този процес на интеграция. Въпреки това е трудно да се прогнозира развитието на политическата ситуация.

Вие и други икономисти казвате, че кризата в Гърция не бе предизвикана от банките, както се случи в САЩ през 2008. Тя бе резултат от държавната политика, която засегна финансовия сектор. Въпросът ми е защо банките в продължение на години купуваха гръцки държавни облигации при положение, че външният дълг растеше и приближаваше неустойчиви нива?

Гръцките банки не държаха толкова много държавни облигации, колкото например италианските банки имаха италиански държавни облигации. По-голямата част от гръцките държавни облигации бяха извън Гърция. Банки държат държавни облигации като част от тяхната диверсификационна стратегия. Когато кризата започна, местните банки имаха допълнителното моралното задължение да подпомогнат държавата, която има проблем с ликвидността. Разбира се, тази "помощ" се оказа фатална заради PSI, което принуди банките да отпишат почти целия си капитал.

Десет месеца след преструктурирането на гръцкия външен дълг PSI (Private Sector Involvement) можете ли да дадете някаква оценка за добрите и лошите страни на процеса?

Като икономист и преди да се извърши PSI казвах, че преструктурирането на дълга трябваше да се направи по друг начин. Според нас трябваше да се извърши по начин, който да не засегне до такава степен банките. Дотогава банките все още бяха здравото звено на гръцката икономика. Алтернативният начин, за който говорим беше изпробван и в миналото и бе доказано ефективен в страните в Латинска Америка с така наречените Брейди облигации. Ако има орязване на номиналната стойност на облигациите, може да се направи чрез замяната с нови (swap) сто към сто, но с нулев лихвен процент. Достига се същия резултат. Може на хартия държавата не намалява с толкова много дълга си, но може по-лесно да го финансира, защото печели от зануляването на високия лихвен процент за следващите години. Ако в счетоводните книги на банките новият дълг се запише с номиналната си, а не с текущата пазарна стойност на облигациите (нещо, което лесно може да се реши на европейско ниво), можеше банките да не запишат толкова големи загуби. В момента четирите най-големи банки в Гърция отбелязват загуби от 24 милиарда евро в резултат от проведеното окастряне на дълга. Ако се използваха Брейди облигации можеше дори да се избегне рекапитализацията на големите банки.  Освен това, тъй преструктурирането намали капитала на гръцките банки, гръцката държава трябва да вземе заем от тройката, за да ги рекапитализира, което понижава нетната полза от окастрянето на държавния дълг.

Какво попречи да се проведе по този начин преструктурирането на външния дълг?

Правителството на Лукас Пападимос, в което аз бях икономически съветник се зае с план, който вече беше приет. Предишното правителство се бе договорило за начина, по който ще се проведе PSI. Ние просто изпълнихме договорката. Нашият проблем беше възстановяването на доверието в страната. Не можехме да си позволим да се върнем в началото и да си пропиляваме времето в опити да отменим предишни споразумения. Ако бяхме поели по този коварен път, днес Гърция вероятно щеше да е напуснала монетарния, а може би и европейския съюз. Правителството на Пападимос спаси страната от пълен колапс, от катастрофа, която щеше да ни върне 50 години назад. Лукас Пападимос се опита да договори условията на PSI. Неговото правителство договори и условията на новата икономическа програма. Тази програма стана по-гъвкави и отчете възможността на по-големи отрицателни множители, произтичащи от фискалната консолидация. Тя даде и тласък и активизира усилията за провеждане на реформата, които бяха в застой. Правителството проведе PSI по приятелски начин, което – на международно равнище – беше иновативен процес в реструктурирането на държавния дълг. Това признание сме получили от всички юристи в сектора и се смята за сериозно достижение без значение, че ние като икономисти искахме преструктурирането да се проведе по различен начин.

Смятате ли, че оздравителната програма щеше да даде по-добри резултати, ако правителството на Пападимос бе останало на власт. С други думи, беше ли грешка провеждането на извънредни парламентарни избори през пролетта и лятото на 2012?

Гърция изгуби приблизително шест месеца с провеждането на избори, не само поради забавянето около изборите, но и продължителните преговори с кредиторската мисия от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия за икономическата програма и мерките, които тя ще включва. Тези проточили се преговори дадоха почти нулев резултат. Да, беше постигнато удължаване на срока с две години, но това беше част от програмата, която правителството на Пападемос беше подписало. Проточилите се преговори освободиха вътрешния политически натиск, но забавиха пристигането на парите.През целия този период икономиката вървеше надолу. Ако предишното правителство беше продължило дейността си, спадът в икономиката нямаше да е толкова голям и бъдещото възстановяване щеше да е по-видимо. Но това е политиката. Това бе едно политическо решение и нямаше какво да се направи по въпроса.

Според гръцките медии след консолидацията на банковия сектор в Гърция, 20 хиляди души ще останат без работа. Реална ли е тази цифра?

Никой не може да знае с точност това число. Със сигурност поради спада на икономиката и свиването на банковата дейност може да се наложи свиване на сектора като цяло. Дали ще има уволнения поради сливанията на банките, това зависи от политиката, която ще приложи всяка институция по отделно.

В момеnта тече процеса по сливане на Eurobank с Националната банка на Гърция (NBG). Ще последва ли подобно сливане и за дъщерните им банки в България - Пощенска и Обединена българска банка?

Не съм специалистът, който може да ви отговори на този въпрос. Не забравайте, че първо сливането на банките-майки ще отнеме време

Защо EFG и Eurobank се разделиха тази година?

Eurobank беше до лятото член на EFG Group. В същото време Гърция представляваше сериозен риск за всеки чуждестранен инвеститор. Независимо, че акционерите остават същите (цялото семейство Лацис), акционерният капитал се разпредели между няколко акционери от семейството. По този начин задълженията на групата остават различни към надзорните органи, а което е по-важно – докато акционерите остават същите, развитията в гръцката икономика не могат да засегнат корпоративната група извън Гърция като цяло.

От гръцкия банков пазар се оттеглиха и други големи чуждестранни инвеститори - главно френските банки BNP Paribas, Societe Generale и Credit Agricole. Защо напуснаха Гърция и как това ще се отрази на местния финансов пазар?

Смятам, че френските банки напуснаха защото през времето, в което присъстваха на гръцкия банков пазар не успяха да станат печеливши. Не знам дали се дължи на това, че не изпратиха хора тук, които да постигнат поставените им цели или защото не се довериха на местни кадри, които познават гръцкия пазар. Във всеки случай щом в добрите времена на гръцката икономика френските банки не успяха да достигнат печалби, няма начин това да се случи в този период. За гръцкия пазар, оттеглянето на френските банки също няма голямо значение, защото когато бяха тук не допринесоха с нещо за подобряването на конкурентостта. Дойдоха и си тръгнаха. За гръцкия пазар нищо не се променя. Може би само, че местните банки стават по-големи. 

Рекапитализацията на банките се отложи и вместо тази есен се очаква да се проведе през април 2013. Защо? 

Преди банките да могат да бъдат рекапитализирани, европейците трябва да отпуснат средствата, а за да ги отписнат, те изискаха от гръцкия парламент да одобри тригодишната програма 2013-2016. Изборите забавиха този процес.

Правителството забави обявяването на условията по рекапитализацията. След като беше гласуван пакета за фискална консолидация и бюджета за 2013, дойде време и за тях.

Ще има ли държавата глас в управлението на банките след рекапитализирането им?

Гръцкия фонд за финансова стабилност ще притежава обикновени акции и ще има право на глас във вземането на важни решения на банките. От миналата година надзорниците настояват, че държавата трябва да остане встрани от всекидневните решения в управлението на банките (day-to-day manegment). При тези решения публичният сектор се представлява от Гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF). По темите как се управлява личния персонал или какво се решава на едномесечна или тримесечна база, фондът няма глас. Държавата ще даде тази свобода на банките, които могат да наберат от пазара 10% от изискваните средства, за да достигне показателят за капиталовата адекватност 9%. Пълномощници, одобрени от правителството и тройката ще бъдат назначени в Борда на директорите на всяка банка, за да наблюдава изпълнението на плановете за преструктуриране и използването на средствата отпуснати от държавата и Тройката.

Тройката сложи условие, което да разграничава здравите банки от останалите и предполага пазарът да инвестира в тях. Тя наложи правилото за десетте процента. Проблемът с правилото за десетте процента е, че цената на акциите на всяка банка на борсата в момента е половината от така наречената счетоводна стойност.  Това затруднява много решението на новите инвеститори да вземат участие в повишението на капитала на гръцките банки, защото има голяма вероятност веднага да загубят значителна стойност от вложеното. Проблемът беше открит през март тази година. Инвеститорите, обаче, са склонни да поемат непосредствените загуби след увеличението на капитала, само ако са достатъчно стимулирани посредством евтини гаранции, които ще им предоставят възможност да изкупят обратно останалата част от акциите по-късно.

В края на краищата ще може ли в Гърция да останат независими от държавата банки?

Банковият сектор е успешен пример в модерната икономическа история на Гърция и мисля, че ще бъде в състояние да се върне в частни ръце. В крайна сметка, гръцките банкери са сред най-добрите в Европа. Днес, рекапитализацията идва от европейските фондове. Следователно, европейците ще държат под око банките за известно време. Те вече се произнесоха, че банките не могат лесно да финансират политическите партии. Правило за 10% участие би трябвало да попречи на политиците да използват банките за техните тесни политически / партийни интереси.

Кредиторите нямат ли никаква вяра в банковия надзор в страната, който да предпази финансовите институции от намесата на политическите интереси?

След като Гърция ефективно фалира в резултат на политиката водена в продължение на десетилетия, тройката няма причина да има доверие в политическата система в страната. Тази система може да контролира банковите надзорници непосредствено. Банкерите в същото време са любимци на политиците, тъй като обичат да протакат. Ето защо всичко се връща към политиката. Гърция имаше здрав банков сектор, който създаде много дори и отвъд границите на Гърция. Тройката знае това и не иска същата политическа система, която доведе местната икономика до крах, да се занимава с банките, директно или индиректно. Европейските кредитори знаят, че за да се спасят банките, трябва да има временно национализиране, но не такова, което да дава пълна власт в ръцете на политиците. Затова кредиторите създадоха условие, което да държи политиците извън управлението и финансирането на банките.

Какъв е изходът от създавалата се ситуация?

Три четири банки в страната остават здрави. Това са банките, които имат представителства в България, Румъния, Турция, и в други страни от региона. Те са доказали, че могат да се справят правилно (още преди окастрянето на дълга). Окончателният резултат след 3-5 години ще бъде по-големи, по-силни частни банки. 

Съществува мнението, че консолидацията на банките може да заплаши конкуретоспосбността на финансовия пазар в страната. Да се образува банков картел, който няма да позволи прозрачност и да контролира по непазарен принцип лихвените проценти. Какво смятате за това твърдение?

Нещата вървят към банково консолидиране в Европа. Еврозоната не може да остане така, каквато беше досега. Или ще се обедини, или ще се разпадне – вероятност, която никой не иска, защото ще струва твърде скъпо на всички в Европа. Идва едно по-тясно обединение на банковия сектор, на общо банково застраховане и на надзора. Ще дойде и икономическото обединение, което сигурно ще закъснее, но все пак ще се осъществи, чрез издаването на еврооблигации и създаването на различни други системи. Не можем да останем там, където бяхме досега. Този модел вече не работи. В този нов модел не трябва да се гледа на Националната банка на Гърция, на Алфабанк,  на Eurobank, или на Пиреос само като на гръцки банки, а като банки на еврозоната. Размерът на гръцките банки спрямо еврозоната е доста малък. За една икономика, която има отворени граници и потребителите вече могат да вземат жилищен заем дори само през интернет от британска или германска банка, може да се говори за конкуренция. Когато имаме по-голямо обединение, конкуренцията става по-лесна, защото започваш да мериш сили с повече банки и пазарът се разширява. Затова не смятам, че преструктурирането на гръцкия финансов сектор в момента ще направи по-олигархичен банивия пазар в страната.

Либерализацията на пазара и реформирането на държавния сектор са двете неща в Гърция, за които постоянно се гласуват закони, които в последствие не се прилагат напълно на практика. Защо?

По принцип при въвеждането на структурните реформи във всички икономики и страни се плаща краткосрочна политическа цена. Тези реформи засягат (негативно) пряко и непряко конкретни групи от населението и дават резултат в дългосрочен план. Това не важи само за Гърция, но и за други страни. Правителството има определен период от време за действие. В повечето случаи се избягва да се правят промени, които ще засегнат политическата клиантела. В този случай не е лесно да предпочетеш общото благо, което потъпква частния интерес на някой ,който те е подкрепил, за да стигнеш до определена позиция.

Този начин на мислене не е ли лукс в периода на меморандумите за финансова помощ?

Да, лукс е, но политическият елит на Гърция не разбра в началото на 2010, че периодът, в който влизаме ще донесе една огромна промяна в гръцката икономика. Познатото от миналото беше приключило. Въпреки това всички вярваха, че става въпрос за една малка рецесия, каквато преминаха повечето страни през 2008 и 2009. През подобна рецесия премина и България в този период, но после се възстанови. Тук обаче нещата вече бяха различни.

Много малко от участниците в тогавашното правителство разбраха, че вече става въпрос за смяна на рамката, в която ще се развива гръцката икономика. В началото взеха някои фискални мерки, за да посъберат дефицита – намалиха по малко пенсиите, заплатите, реформираха социално-осигурителната система, започнаха да реорганизират централното управление, финансовото министерство започна да има по-тесен контрол върху разходите на останалите министерства. Станаха някои промени в първите четири месеца на първия Меморандум между месеците май и октомври 2010 и оставиха структурните реформи за по-късно. Политиците отлагаха тези реформи, като ги смятаха за лесни. Но те не бяха. Повечето министри не искаха да приложат на практика реформите, които гласуваха. Не издаваха министерските укази, от които зависеше да се отмени стария закон и да се въведе на практика промяната според оздравителния план. Когато влязох в премиерския кабинет през ноември 2011 установих, че само 22% от законите, които гръцкият парламент бе гласувал и приемал в продължение на 11 месеца бяха приложени на практика. С други думи гръцките политици лъжеха надзорната тройка. Гласуваха закони, които не се прилагаха. Това е причината Гърция да загуби всякакво доверие, въпреки взетите в последните три години драстични фискални мерки. На тях никой не обръща внимание независимо, че това е най-тежката програма за фискална консолидация, която развита държава е трябвало да проведе в последните 50 години.

По отношение на структурните реформи, без значение колко гърците са били длъжни да направят в съответствие с договореностите с кредиторите, те трябваше направят най-малко двойно повече, за да започне възстановяване на икономиката. И след това да прибягваме до фискалните мерки. Тук се получи обратното – първо фискални ограничения и след това структурни реформи. В резултат на това, икономиката е в застой.

Сега вече повечето политици виждат проблема, но отказват категорично да разсъждават как Гърция да продължи напред. Това си пролича от диалога, който се води за тригодишната фискална програма. Такъв нямаше. Независимо, че хората са узрели за промените, политиците ни постоянно остават залепени към методите използвани в миналото. Тази връзка с навиците от миналото и отказът да се мисли разчупено, за да се спасят икономиката и обществото се оказва най-консервативната политика, която продължава да се води в Гърция. Без значение дали я следва крайната левица или крайната десница. Бих казал, че в момента гърците се делят на два лагера – тези, които искат да видят страната отново да създава благосъстояние и работни места и тези, които настояват тя да остане в миналото и някой да им плаща затова.

Кои са перспективите за Гърция?

Имаме две задачи: Да въведем структурните реформи и да стабилизираме предлагането в икономиката, и второ – да спрем рецесията, а именно, да избегнем срив на търсенето. Задачата на европейците е да осигурят така необходимата ликвидност. На гърците, да осъществяват дълбоките, но необходими структурни реформи, които политическата система не беше осъзнала колко бяха важни през 2010 г. В същото време не трябва да прилагаме нови политики, които ще продължат да намаляват търсенето на пазара и ще задълбочат рецесията през 2014 и 2015. Отрицателният ръст трябва да спре. Това е труден баланс. Политическата система трябва да впрегне изключително много хора да започнат наистина да работят сериозно, както работи правителството на Лукас Пападимос – седем дни в седмицата, 16 часа на ден.

Как оценявате дейността на трипартийното коалиционно правителство до момента?

Мисля, че правителството е съвършено наясно какво е необходимо от тук нататк, нещо, което не бешеясно през 2010 г.. Работатат на правителството ще си проличи. Направени са важни стъпки. Премиерът показа, че познава много добре проблема на гръцката икономика. Заел се е да следи дейността на министерствата. Разбира ликвидните проблеми на компаниите. Той разбира, че е възстановил доверието в страната. Опитва се да улесни инвестициите от страна на частния сектор. Той насочва вниманието към публичните инвестиции и усвояването на структурните фондове на ЕС. Правителството трябва да се възползва от възможността да представи коя е Гърция и какво е постигнала в последните три години по отношение на фискалната консолидация, конкурентността, структурните реформи. Гърция подготвя сцената за своето здравословно възстановяване.