Гикас Хардувелис е един от най-влиятелните финансови анализатори в Гърция. Главен икономист на Eurobank и преподавател в университета в Пирея, той бе и икономически съветник на служебния премиер Лукас Пападимос. В разговор с Виктория Миндова той не крие разочарованието си от държавната политика към гръцките банки, но и оптимизма си, че правителството на Андонис Самарас има шанс да поправи грешките от близкото минало.
Гърция прие мерките за фискална консолидация, както и бюджета за следващата година. Помощният транш обаче закъснява. Защо?
Траншът закъснява, защото закъсня и докладът на надзорната тройка за развитието на гръцката икономика. Докладът от своя страна беше забавен, защото има разногласие между Международния валутен фонд и Европа дали трябва да има или не второ окастряне на гръцкия външен дълг. Става въпрос за така наречения OSI (Official Sector Involvement) или дългът, който е притежание на официалния сектор. Гръцкото правителство от времето на Лукас Пападимос настояваше за OSI. Европейците не искаха да се бръкнат в джоба, за да дадат повече средства и затова се намери среден път през изминалия февруари, когато Гърция проведе PSI (Private Sector Involvement).
Сега проблемът се връща, защото гръцката икономика се сви много повече, отколкото предвиждаше планът на кредиторите и това предизвика дискусията между Европа и Международния валутен фонд. Засега не занем как ще се развие и къде ще се направи компромис. Ще изчакаме докато излезе официално доклада на надзорната тройка.
Досега кредиторите не бяха предвидили правилно ефектът на рецесията върху местната икономика. Строгите мерки имаха отрицателно влияние върху икономическото развитие и икономиката не може да устои на този натиск. За кредиторите не е лесно да кажат “Дайте още пари на Гърция”, защото страната в близкото минало не изпълняваше на време своите задължения.
Може сега Гърция да е коректна в задълженията си и да е приела със закон всички мерки според Меморандума за финансова помощ, но другата страна, която се представлява от 16 страни вече не се доверява толкова лесно. Смята се, че в края на краищата Гърция ще получи обещаната помощ, но няма да дойде бързо. Гърция има нужда от ликвидност, за да се измъкне от рецесията. Като икономист смятам, че многото мерки за фискална консолидация трябва да се пренесат по-напред в бъдещето, в 2015-16 г., а парите да дойдат по-бързо. Засега обаче става обратното – първо се взимат мерки, а след това идва финансирането.
Има ли вероятност Гърция да фалира в петък, когато идва падежът на облигационния заем от пет милиарда евро към Европейската централна банка, а страната още не е получила финансовата помощ?
Не, няма така опасност. Дори и да не е дошла помощта, финансовото министерство ще пусне отново краткосрочни облигации, с които ще набере нужните средства, за да се покрие падежа.
Само информационен трик ли беше предупреждението на финансовия министър Янис Стурнарас, че ако Гърция не гласува мерките до началото на ноември, страната няма да може да посрещне нуждите си и има опасност от фалит?
Не беше трик. Това е реалността. Например, падежът на краткосрочните облигации емитирани през август настъпва през ноември. Това налага емитирането на нови краткосрочни облигации, за да бъдат изплатени старите. Но ЕЦБ трябва да даде зелена светлина за емитирането нови облигации. В допълнение, просрочените задължения на държавния сектор към частни доставчици се увеличават, лишавайки пазара от така необходимата ликвидност. Износителите също са изправени пред огромни проблеми с ликвидността. Здрави компании са притиснати. Тази ликвидност няма да дойде, ако новите мерки не бяха гласувани. Не забравяйте също, че гръцката държава все още има първичен дефицит и ликвидните ограничения в частния сектор няма да бъдат решени без рекапитализация на гръцките банки.
Ще има ли ново преструктуриране на външния дълг и каква форма ще има то? Ново орязване на стойността на облигациите държани от частни инвеститори (нов PSI) или друга форма?
През 2013 ще влезем в шестата година на рецесия. Затова дългът като процент от БВП продължава да расте. По-голямата част от гръцкия външен дълг вече е в ръцете на европейските държави и Международния валутен фонд. Това означава, че ако има ново орязване на дълга зависи от европейските лидери и Международния валутен фонд.
Дали дългът е устойчив или не зависи от това дали гръцката икономика може да плаща лихвите по този дълг. Ако Гърция започне да произвежда първичен бюджетен излишък от 2013, тогава ще можеда плаща лихвите. Когато излезем от рецесията, обслужването на дълга вече няма да е толкова голям проблем. Това, което ще остане проблем, разбира се, ще бъде размерът на дълга, който ще продължава да виси като Дамоклев меч и винаги ще напомня на инвеститорите възможността от фалит. Следователно, преструктуриране или някакъв друг вид финансиране може да се случи в крайна сметка.
Предвиждате ли преструктуриране на гръцкия външен дълг през 2013?
Трудно е в политически план Европа да приеме едно подобно преструктуриране толкова скоро. Ние, обаче, може да видим, че дълга малко намалява заради по-ниските лихвени плащания. Аз не очаквам по-голямо преструктуриране само за Гърция. Ако такова бъде предприето, то ще бъде общо преструктуриране на дълга, не само в Гърция, но и в други страни, като например рекапитализация на европейските банки директно чрез Европейския Стабилизационен Механизъм (ESM), а не чрез държавно финансиране.
Това означава ли, че трябва да очакваме Европа ще даде едно общо решение на дълговата криза?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
