Галерия

1

„Реформа” е може би най-безсмислено използваната дума в политическия живот на Гърция. И преди кризата, както и днес, след повече от шест години рецесия, гръцкият кабинет само говори, но не провежда никакви реформи. Доказателство за това е поредният трилър около завръщането на членовете на надзорната тройка в Атина. В писмо до министъра на развитието Костис Хадзидакис кредиторите призоваха гръцкия кабинет да приложи предложенията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за либерализирането на пазара в четири основни сектора на икономиката. Сред незабавните промени, които се предлагат, са промяната в срока за продажба на прясното мляко, продажбата и в супер маркетите на лекарства, отпускани без рецепта, възможността да работят в неделя за всички търговски обекти, без значение от големината им, премахването на ограниченията за строителството на хотели. Според изчисленията на организацията тези реформи ще допринесат над 5 милиарда евро на гръцката икономика.

Докладът бе представен в края на ноември миналата година. Тогава министър Хадзидакис бе обещал да започне опити за незабавното решаване на проблемите в посочените сектори. Два месеца по-късно гръцкият кабинет не е изпълнил дори „повечето от предложенията”, както обеща. Реакцията на кредиторите е „защо някои, а не всички” и целият въпрос се оказва основна пречка в процеса на преговорите, както съобщават кореспондентите на вестник Катимерини в Брюксел.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие препоръча също пълното премахване на данъците, които се плащат в полза на трети лица. „Става дума за безобразно забогатяване на малки групи в ущърб на останалото общество. Сключваш договор и си задължен да платиш и такса в полза на осигурителната каса на адвокатите, купуваш си безалкохолно и част от сумата се удържа в подкрепа на фонда на журналистите. Същото важи и за инженерите, и за други професионални групи, които са си издействали тези привилегии и фактически благоденстват на гърба на останалите”. Така описа конкретните данъци някогашният министър на икономиката и бивш председател на либералната партия Драси Стефанос Манос по време на дискусия, организирана от Института за дипломация и международни отношения в Атина.

„За мен реформа е премахването на всички тези тежести, които обременяват гражданите в полза на определени кръгове”, заяви оттеглилият се вече от активна дейност политик и допълни, че другият огромен проблем на гръцката икономика е огромният публичен сектор, който никое правителство не се реши да намали.

„Всички знаем, че в държавната администрация има десетки хиляди души, които са напълно ненужни, но въпреки това продължават да се намират по местата си и да получават заплати”. Стефанос Манос обясни нежеланието на гръцките правителства да реформират държавната администрация с факта, че с годините държавната намеса в икономиката на страната се е превърнала в религия.

Той каза, че за това са допринесли в много голяма степен и медиите, които предоставят поле за изява на популистките партии и лишават от гласност и малкото политически сили, които имат смелостта да говорят открито за нуждата от дълбоки реформи в сектора.

Манос не скри недоволството си от поведението на гръцките избиратели, които продължават да се водят от популистки лозунги и отказват да погледнат трезво на ситуацията в страната. „Дори и сега, по време на кризата, продължават да се роят партии, които не представят никакви предложения за решаването на проблемите и въпреки това хората гласуват за тях. Така че, ние сами сме виновни за продължаването на проблемите”.

„Трябва да разберем, че докато това забогатяване на някои за сметка на мнозинството в условията на една непрекъснато свиваща се икономика продължава няма никакъв шанс да постигнем икономически ръст и ситуацията ще се влошава. Непровеждането на реформи е погрешно и ако не се поправим, ще платим за това”, допълни той.

Според бившия министър на икономиката в едно от правителствата на ПАСОК преди 2000-та година Алекос Пападопулос ширещият се в Гърция популизъм, който не й позволява да се реформира се дължи на културната незрялост на нейните граждани. „През 50-те години на 20-ти век хората напускаха масово селата, за да се преместят в големите градове, където намираха работа в различните индустрии. Те успяха да постигнат финансов възход, но не и културен. От земеделци те се превърнаха в дребна буржоазия, която започна да приема с ентусиазъм всички продукти на субкултурата. Пример за това е бумът на нощните заведения с популярна музика на живо през 70-те години, в която се веселяха един до друг много богати хора и хора от така наречената средна класа”.

Според Алекос Пападопулос опитите за създаване на буржоазна класа в Гърция в периода между войните е пропаднал след тяхното провеждане, защото единственият критерий е бил финансовият и това продължава и до днес.

„Популистки общества като гръцкото не понасят реформите. Дори и откъслечните, които бяха проведени, се случиха по съвсем механичен начин, без убеждението, че те се правят, защото това е правилното”, каза той. Пападопулос посочи, че всички гръцки партии продължават да подхранват популизма. „Имаме тотална липса на рационализъм, никой не казва каква всъщност е ситуацията и какво трябва да се направи, за да бъде подобрена”.