Галерия

1

Дойде време за преструктурирането на дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия, казват в последното си издание специалистите от Economist. Според тях е очевидно, че план А, който представлява отпускането на спасителни финансови пакети срещу въвеждането на строги икономически реформи в страни с висок външен дълг и бюджетен дефицит се провали. Сега идва време за план Б – преструктуриране на дълговете на проблемните държави, така че кризата да се ограничи само в тях и да не завлече в ямата на фалита цялата еврозона.

В анализа се казва, че първоначалната идея за справяне, която роди Меморандума за финансова помощ за Гърция през пролетта на 2010 е била провалена от противоречията вътре в самата еврозона. Спасителният механизъм приложен първо при Гърция, а после и в ирландския случай гарантира финансиране на закъсалите държави в краткосрочен план, но в средносрочен тези страни трябва да преструктурират външния си дълг, ако не могат да се изправят на крака. Несигурността, за това кой в края на краищата ще обяви несъстоятелност, изнервя инвеститорите. Вместо да възвърне доверието, има обратен ефект и още повече и вдига цената на кредитиране на тези държави на свободните пазари.

Според анализа на изданието опитът да се спасят слабите икономики на еврозоната е бил задължителен, но не е донесъл желания ефект. Вече е настъпил моментът, в който преструктурирането на дълговете на най-слабите стани ще е по-малкото от двете злини, защото ще ограничи сериозните икономически последствия само в няколко държави от периферията на съюза. Първата причина се крие в липсата на готовност на богатите страни да финансират икономиките на проблемните членове в еврозоната в дългосрочен период, така че да крайно да намалят външните си дългове. Евро облигациите от друга страна няма да могат да акумулират нужните средства, за да решат окончателно проблемите с финансирането в тези страни.

Втората причина е, че вече страните от еврозоната и Международния валутен фонд направиха усилие да се избегне фалита на Гърция чрез спасителния пакет от 110 милиарда евро. Пазарите обаче продължават да са неспокойни, което променя картината и налага преструктурирането на външния дълг като необходимост. За осемте месеца, в които действа спасителната програма европейските банки имаха време на прегрупира силите си, да съберат повече капитал и да продадат част от облигациите на проблемните държави на Европейската централна банка. От Economist са категорични, че ако европейските лидери си изиграят картите правилно, преструктурирането на външните дългове на Гърция и Ирландия, няма да предизвика познатия от фалита Lehman Brothers хаос.

„Колкото повече се отлага преструктурирането (на външния дълг за Гърция-б.а.), толкова по-тежко ще е както за собствениците на държавни облигации, така и за данъкоплатците в сърцето на еврозоната” се казва в публикацията. Спасителните програми пуснати в действие за Гърция и Ирландия са повишили размера на публичните им задлъжнялост, но са намалили частният външен дълг, т.е. кредиторите на тези страни са в по-голямата си част европейските правителства. Това означава, че през 2015 година Гърция няма да може да намали външния си дълг дори и да заличи кредитирането от частните инвеститори.

Решението е Гърция да намали външния си дълг на половина, Ирландия с една трета, а Европейската централна банка трябва да има готовност да помогне на страни като Белгия, Италия и Испания при нужда. Преструктурирането на външните дългове би било достатъчно, за да върне евро икономиките по пътя на устойчиво развитие, но план Б изисква пъргавост и политическа смелост е заключението на икономическите анализатори от изданието.