Галерия

1

    Гърция няма алтернатива на реформите - около това мнение се обединиха участниците в конференцията     “Да запазим еврото живо - Възстановяването на Гърция”, организирана от списание Economist. Финансисти, банкери, бизнесмени, политици и журналисти взеха участие във форума, който се провежда в едни от най-трудните за общата европейска валута времена. 2 въпроса не дават спокойствие на анализаторите: Може ли да оцелее еврото, при положение, че в еврозоната има такъв голям дисбаланс на страните и Може ли да оцелее еврото без политически съюз зад гърба си. Веднага след това логично следва и другият въпрос - ако се разпадне еврозоната, какви ще бъдат последствията за страните членки. Засега кризата се удържа, благодарение на съюза между Берлин и Париж и на МВФ, но докога може да продължи това? Върху тези теми се концентрираха разговорите, в които участие взеха ключови фигури във финансовия живот на света.
    “Европейският валутен съюз се проектираше през 90-те години,през  2000-та година се реализира и сега през 2010 трябва да се реформира. През цялото това време кономическите различия вътре в съюза се увеличиха”, припомни Оли Рен, комисар по финансовите въпроси на Европейския съюз. Той призна, че финансовата стабилност на еврото преживява трудни времена. Гърция не е единствената страна, изправена пред тези предизвикателства. Ирландия също поиска финансова помощ и предприе програма за финансова стабилизация и консолидация. Мерки за реформиране на икономическото управление се налагат в Европейския съюз като цяло, но за да успеят те се иска се строга воля и обща отговорност. “В Гърция вносът постоянно е по-голям от износа, гръцката конкурентност се намали с 20-30 на сто в последните 10 години. Това прави износа на гръцки стоки и услуги постянно да се влошава. Но Гърция не е единствената страна с подобни проблеми. Затова министрите на финансите на страните от еврозоната приеха постоянен механизъм за финансова стабилизация”, подчерта Оли Рен.
    Комисарят по финансовите въпроси се обяви за санкции срещу страните, които не се подчиняват на икономическите и финансовите правила на еврозоната, но те трябва да се налагат преди страните да влязат в криза и да имат един вид превантивен ефект. “Гръцката програма за реформи е без алтернатива. Нашата втроа мисия потвърди впечатляващата фискална консолидация на страната. Финансовата стабилност е възстановена. Сега трябва да се направи по-гъвкъв пазара на труда и да се окуражи предприемачеството. Трябва да се намери решение на проблема с укриването на данъци - не само, за да се напълни държавната хазна, но и за да се възстанови социалната справедливост”, каза още Оли Рен. Той подчерта, че Европейския съюз признава усилията на Гърция и затова ще разсрочи плащанията й по финансовата помощ от 110 милиарда евро.  
    “Още от началото знаехме, че системата, установена в Гърция няма да издържи и че един ден ще се случи това, което се случи. Напълно разбираме реакцията на еврозоната. Действахме далече от правилата на съюза и се озовахме пред затръшнатата врата на международните пазари. Така се изправихме пред безпрецедентната дотогава финансова помощ от 110 милиарда евро от страна на Европейския съюз и МВФ”, призна на свой ред и финансовият министър Георгиос Папаконстантину.
    Той подчерта, че в момента пред еврозоната стоят няколко ключови проблеми, на които тя трябва да намери решение: 1) консолидацията на обществените финанси и дисбаланса вътре в еврозоната. Дълга в еврозоната е около 80 на сто от общия БВП. Увеличил се е с 10 на сто само за една-две години. Т.е. има по-общ проблем с обществените финанси в зоната на еврото. Затова критериите за дефицит и дълг станаха по-строги. Това е стъпка във вярната посока. Не става дума за санкции, а за по-тясно следене и надзор. 2) По какъв механизъм еврозоната може да помогне на страна, която се намира в предверието на кризата. По какъв начин и с какви критерии ще работи този постоянен механизъм за финансова стабилизажия. Всички са съгласни, че той трябва да съществува, но например има големи различия дали и частният сектор трябва да се включи в него. 3) Реформа на банковата система в Европа и оттам в целия свят. В случая на Ирландия проблемите започнаха от банковия сектор. Т.е. бъдещето на еврозоната не зависи само от обществените финанси. Едно предложение е за данък върху банковите транзакции, с който да се направи нещо като взаимоспомагателна каса, която да може да се използва в случай на криза. 4) Икономическия ръст на ниво Европейски съюз, който е доста нисък.

“Гърция няма алтернатива освен еврото. Местната валута би означавала по-нисък жизнен стандарт, по-малко инвестиции, по-нестабилни финанси. Не може да се намали безработицата без да се вдгне икономическият ръст. Икономическият ръст не може да се вдигне без инвестиции, а инвестициите няма да дойдат преди да се отворят пазарите. Пазарите ще се отворят когато се възстанови доверието във финансовата система на Гърция и затова се захващаме първо с нея. Но достатъчно ли е само това? Не е. Трябва да има и конкурентност”, така финансовият министър на Гърция описа проблемите, пред които е изправена страната.