Галерия

1

Мери Боси е специалист по политически науки, асистент-професор по специалност „Международна сигурност” в Университета в Пирея и доктор на науките във факултета по международни отношения в Тракийския Университет „Демокрит”. Автор е на много книги и статии за тероризма, международната сигурност и международните отношения. В разговор с Анастасия Балездрова тя чертае профила на членовете на групировките, които се крият зад пакетите-бомби и предупреждава, че следващите им действия ще бъдат още по-опасни.

- Какво означава терминът „ляв тероризъм”? Има ли го в днешна Гърция?

    - Бих искала да уточня, че тероризмът, за който говорим, не може да бъде включен в определението „ляв тероризъм”. В Гърция „левият тероризъм” приключи в началото на 90-те години. Към средата и края на същото десетилетие се появиха нови групировки и едно от първите неща, които направиха беше да заявят, че отричат понятието „ляв тероризъм”. Противопоставиха се на понятия като социализъм, марксизъм, ленинизъм, маоизъм и на всички подобни идеологии. Тази глава приключи. Освен това, тези групировки се възпротивиха и продължават да се противопоставят – през последните години още по-силно - на понятията демокрация, държава, капитал, банки, организации. Не са съгласни с един ред неща, без обаче да пояснят каква е тяхната идеология. Отбелязвам съществуването на много и различни мнения - които те ни предоставят в текстовете, които пишат и в дискусиите, които провеждат – но не и на идеология. Така можем да кажем, че съществува неяснота около новите позиции на тези организации.

Каква е тяхната цел?

    - Те използват много често термини като „революция” и „война с държавата” и поне в началото искаха да мобилизират обществото да събори правителството. След като разбраха обаче, че обществото не възнамерява да ги последва, решиха да станат новатори, които да осъществят сами тази идея. Конкретно в случая с колетите-бомби виждаме, че желанието им е било да представят на световно ниво тези си позиции. Т.е. да се представят на европейските и латиноамериканските столици с мисълта да присъединят към себе си не само лицата, с които контактуват и смятат, че споделят същото мнение, че са съмишленици, но и да интернационализират революцията, така както те я разбират и, разбира се, да преминат в друг стадий – да покажат и на Гърция, че са активни. И това защото от няколко месеца насам полицейските власти успяха да заловят някои от тях, а други се намират в затвора. Това предизвика усещането, че тези групировки бяха пречупени. Акцията с колетите-бомби показа, че не само не са по-слаби, но че са тук, че са много активни и  крайно опасни.

Кой е социалният профил на членовете на тези групировки?

    - Общо, съдейки и от двамата заловени, бихме могли да кажем, че са младежи, но изглежда, че възрастовата гама е много голяма. Не произхождат от бедни семейства, а от средната класа. И тук искам да подчертая една от основните причини за появата на тези групи. Някога младежките организации на политическите партии бяха много силни тук в Гърция, и успяваха да абсорбират такива крайни мнения, не позволяваха да бъдат изразени. В хода на времето обаче, младежките политически организации нямат вече тази възможност, докато крайните мнения стават все по-силни, отзвукът им е по-масивен. И това е така, защото действат с насилие.

Как обяснявате факта, че някои от членовете на тези групировки  произхождат от заможни семейства?

    - Това никак не ме изненадва. Нека да не поставяме етикети на хората, които участват в тези организации. Още повече, че хората, които имат по-добро финансово състояние, могат много по-лесно и да участват в групировките, и да се движат в различни среди. Те са и по-новаторски настроени. Нещата се промениха много от миналото, когато се смяташе, че бедните правят революции. Тъкмо напротив.

- Всички тези групировки като „Конспирацията на огнените ядра” и „ Сектата на революционерите”, се появиха след залавянето на членовете на терористичната организация „17-ти ноември”. Има ли приемственост между старото и новото поколение?

    - Те смятат, че са продължители, но не съвсем. Това личи и от различията в начина на изразяване в манифестите и от позициите, които не са същите. Спектърът на участниците в групировките е огромен. Организациите от онова време, като „17-ти ноември” използваха в много голяма степен теоретичните понятия на марксизма. Новите групировки, както вече казах, са коренно разграничени от тази категории. Не искат да имат нищо общо с тези идеи.

Смятате ли, че имат контакти с подобни групи в други страни?

    - Да, мисля, че имат. Освен, че са го заявявали, ще ви напомня, че младите хора - а и не само те - използват всички възможности, които съвременната технология ни предлага. От друга страна, тероризмът винаги е използвал технологиите. Виждаме как контактуват помежду си, като използват интернет и мобилни телефони. Това показва, че взаимната подкрепа, поне що се касае до групировките в Европа е голяма. И понеже имах превид западна Европа, искам да уточня, че това засяга и дискусиите, които имат със свои връстници и в България.

- А дали тези групирови биха могли да имат връзки с Ал Кайда?