Галерия

1

Предстоящата приватизационна кампания на гръцкото правителство се очаква да обърне нова страница в управлението на ключови компании от енергийния сектор. Първи в редицата са компаниите за търговия и разпространение на природен газ в Атина и Солун. След това идват 65% държавна собственост в „Гръцки Петрол”, а накрая е ред и на гръцката електрическа компания ДЕИ, за която се знае, че е най-костеливия орех, заради бойните й синдикати. Според договореността на управлението на Георгиос Папандреу с надзорната тройка от Европа и Международния валутен фонд до края на следващата година ще останат държавна собственост само разпределителните мрежи на газовите компании и гръцката НЕК. Всички други активи на енергийните дружества ще минат в частни ръце, срещу което Гърция се надява на значителни приходи.

Според публикация в гръцкото издание Имерисия сериозен интерес към либерализирането на гръцкия енергиен пазар проявяват гиганти като руската компания Газпром, азербайджанската Socar, италианските Edison и ENI, германците от RWE, както и Gaz de France и Electricite De France. Управляващите се надяват, че надпреварата за закупуване публичните дружества ще е усилена, така че да може да се постигне максимално висока цена, защото иначе няма как да се покрият амбициите на правителството да събере 50 милиарда евро от раздържавяване до 2015.

Информацията до момента сочи, че има сериозен интерес към 31% от Националната система за управление на природния газ, която контролира цялата газопроводна система на страната, включително гръцко-турската връзка. Въпреки това дружеството, което управлява газовите тръби на Гърция при никакви обстоятелства няма да бъде 100 проценто приватизирано, защото се смята за компания със стратегическо значение и държавното управление иска да си запази поне един коз за по-мрачни времена. Главните заинтересовани в закупуване на част от Националната система за управление на природния газ в Гърция са основно инвестиционни и пенсионни фондове, както и банки.

В същото време друга голяма промяна се очаква да настъпи с либерализирането на пазара и тя е свързана с отмяна на забраната за движение на коли с дизелови двигатели в Гърция. От средата на 80-те години на миналия век в Гърция е забранено личните частни автомобили да имат дизелов двигател. Като основна причина за закона е свързана с по-високата степен на замърсяване, която отделят дизеловите двигатели, от тези, които са на бензин. От тогава обаче е изтекла много вода и последните генерации дизелови возила са доста по-приятелски настроени към отколкото старите им прадеди от преди 30 години. Оценката за тази промяна се споделя и от Европейския съюз, който „натиска” Гърция от няколко години да премахне забраната, защото с нея се нарушава правилата на конкуренция на общността.

В Гърция единствено такситата и някои товарни автомобили имат право на дизелов двигател. За сравнение колите, които се движат на дизелово гориво в страните от западна Европа са около 50% от всички автомобили в движение, а в Гърция този процент не е дори две на сто. Главната причина, която се крие зад решението да бъде позволено свободното движение на колите на дизелово гориво е рязкото повишаване на акцизите на горивата.

Бензинът в страната поскъпна драстично за последната година и половина и хората, започнаха все по-рядко да ползват личните си превозни средства. Съответно, след като правителството повиши акциза, приходите в държавната хазна не се оказаха толкова високи, колкото се очакваха. Въпреки повишенията, дизелът остава по-евтин от бензина. Премахването на забраната може да попълни дупката от този сектор, между предвидени и получени приходи в бюджета. Дизелът в Гърция е около 50% по-евтин от безуловния бензин, а разхода на 100 километра е около пет литра дизел, срещу 6,6 литра бензин, съобщава Имерисия. Решението трябва да влезе в сила до септември и по улиците на Атина и Солун да тръгнат лични коли с дизелов двигател легално.