Галерия

1

Шест дни след началото си протестите в Истанбул и други турски градове не губят своята динамика. Хиляди турци продължават да демонстрират по улиците, а комисия от „окупаторите” на площад Таксим, откъдето започна всичко днес се срещнаха с вицепремиера Бюлент Аринч и президента Абдулах Гюл.

За бъдещето на протестите и техния отзвук в политиката и управлението на страната GRReporter разговаря с доктора на историческите науки и асистент във факултета по история в Босфорския университет Евангелос Кехриотис.

Г-н Кехриотис, каква е днешната ситуация в Истанбул?Продължават ли протестите? Продължават ли полицаите да са толкова агресивни? Потвърждават ли се информациите за убитите и ранените демонстранти? И от друга страна, как тече всекидневието в града?

Доколкото знам, убитите са двама. Полицията вече е отстъпила напълно. Снощи отидох за няколко часа на мястото на протеста. Регионът около площад Таксим и целият булевард Истиклар в квартал Бейоглу бяха с хора. Там няма никаква полиция. Силите на реда се намират много по-надолу, до крайбрежния булевард. Според това, което прочетох от сутринта снощи не е имало никакви сблъсъци.

Регионът е напълно свободен и е много впечатлителен фактът, че отсъствието на полицията засилва връзките между хората. Между тях няма никакво напрежение. В парка се организират различни малки структури като малка клиника и ресторант. Сега правят и библиотека. Атмосферата е много празнична, вчера един симфоничен оркестър изнесе малък концерт. Хора с различна идеология и политическа ориентация, които до вчера бяха в конфликт сега са заедно. Разбира се не липсват малки спорове, но напрежение няма в никакъв случай.

снимка: REUTERS/Yannis Behrakis 

Животът в града продължава както обикновено. В различни квартали също се провеждат протести и шествия, но нямам информация да е имало сблъсъци нито там.

Кои са причините за този бунт? През последните години Турция постигна много голям икономически ръст и логично хората живеят по-добре, отколкото преди няколко години. В този случай какво е това, което ги кара да излязат на улицата и да протестират?

Най-краткият отговор на този въпрос е, че икономическото развитие невинаги е гаранция за по-добър живот.

По-аналитичният отговор е следният: През последните години Турция постигна невероятно икономическо развитие, разви инфраструктурите и подобри международната си позиция. Показателите тук са много по-различни от тези в Южна Европа. Няма висока безработица, но от друга страна условията на работа за мнозинството от хората не са най-добрите. Заплатите са ниски, а стандартът на живот – висок и много хора се затрудняват с покриването на разходите си, въпреки че имат работа.

Вторият елемент е, че това правителство управлява от много години и този факт предизвиква напрежение сам по себе си, защото в опозицията няма сила, която да е в състояние да заплаши управляващите.

На трето място, бяха приети редици закони и забрани, които засягат пряко свободата на израз. Известно е, че много журналисти се намират в затвора от години, подобна е ситуацията и с много студенти. Съществуват различни забрани, свързани с начина на живот. Напоследък бе приета забрана за консумирането на алкохол. Преди това имаше правила за поведението на жените, които със сигурност ги ограничават в много отношения. Съществува и онази част от обществото, която смята, че старите принципи на кемализма се нарушават, а други не са съгласни с опитите да бъде решен Кюрдският проблем, който би следвало да е основната тема в турското публично пространство. Всички тези хора, всеки от които за своите принципи са много ядосани. Това негодувание бе причината за избухването на този бунт. И бих казал, че те са ядосани по-малко на правителството и повече на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

В тази връзка възниква логичният въпрос защо премиерът е решил да се намеси в индивидуалния живот на хората по такъв начин? Това не е ли автокатастрофално от негова страна?

Успехът на това правителство се основава на факта, че успя да изолира и маргинализира всесилния някога военен режим и стария начин, по който един интелигентен турчин от буржоазията възприемаше света. То успя да освободи психологически голяма част от населението – неговите консервативни и религиозни елементи, които следват определени правила във всекидневието си. С предпоставката обаче, че никой не трябва да се намесва в живота на останалите. Така стояха нещата в началото на управлението на партията.

Сега обаче кабинетът се намира точно на отсрещния бряг. И показва желанието си да удовлетвори  онази част от обществото, която се смяташе за репресирана, като например жените, на които не се позволяваше да посещават университетите или да ходят на работа с кърпи на главите. Кабинетът показа волята си да разшири и наложи този консервативен начин на живот, който доскоро беше полу-законен и сред останалите членове на обществото. Това действително създава огромни проблеми, понеже по този начин правителството се насочва срещу принципите, които само беше прокламирало. Това е краят на легитимността на политическия език на кабинета, който той използваше през всичките тези години. 

Вчера Реджеп Тайип Ердоган нарече протестиращите „терористи”. Съществуват ли данни, че зад тях стоят кюрдски организации?

Не, точно обратното. В момента турското правителство има контакти с ПКК с цел да се постигне диалог, който на свой ред да доведе до умиротворяване.

Големият страх е, че до момента много големи части от участниците в това движение не искат да бъде постигнато съгласие по това въпрос. Те са или националисти, или стари кемалисти, които са против правителството изобщо и се страхуват, че едно такова споразумение ще е равно на национално предателство.

Други пък твърдят обратното: Че тези, които излизат на улицата поставят под опасност процеса на умиротворяване. В началото на събитията кюрдите бяха доста резервирани и някои лидери направиха доста неуспешни изявления. Но доколкото ми е известно те вече подкрепят движението и дори са организирали в Диарбекир голям митинг в подкрепа на движението в Истанбул.

Но въпросът не е там. Много лидери в различни държави, включително и в Гърция приемат подобни динамични реакции като несъгласие в рамките на един демократичен режим. Според тях то би следвало да се изразява чрез изборите и в парламента. Активизмът не се смята за законна дейност на гражданите. Това е много важен елемент, защото всъщност активизмът не се основава на мнозинствата. Тази теза съществува в много държави, просто в Турция тя е по-силна.

Как преценявате призива на лидера на ПКК Абдулах Йоджалан за спиране на въоръжените акции? Как смятате, че ще развие Кюрдският въпрос?

Той беше резултат от преговори, които продължиха за много дълъг период от време. Йоджалан все още е лидер на голямото мнозинство сред кюрдите. Смятам, че това беше много умен ход от страна на Ердоган или на хората около него. В противен случай проблемът нямаше да може да бъде решен.

Но моето лично мнение е, че това беше също политическа маневра. Ердоган възнамерява да се кандидатира за президент на Турция и смята, че ако вземе кюрдите на своя страна и получи овациите за решаването на Кюрдския проблем, това ще му помогне много, за да успее да застане на президентския пост. Затова и е уплашен от събитията, понеже те могат да поставят под опасност целия процес на умиротворяване.

Това, което казах е една оценка, която се подкрепя от всички анализатори в Турция. Единственото, което ме смущава в цялата история е, че тя е дирижирана „от горе”. Тоест вече бяха сформирани комисии на „мъдреците”, които обикалят цяла Турция и разговарят с хората и слушат какви са техните проблеми. Това, разбира се има значение, защото става дума за хора от медиите, изкуствата, изобщо от интелигенцията. Но от друга страна те изглеждат като поставени лица, които са изпратени да изпълнят конкретна мисия. И това изглежда странно и неуместно в очите на много хора тук. Някак си изведнъж хора с различна идеология откриха нуждата за решаване на Кюрдския въпрос по мирен начин и в това има нещо фалшиво.

До избухването на протестите този процес течеше добре. Ще видим как ще продължи, но лично се надявам да завърши успешно. Подкрепям напълно тези действия, просто не мога да не отбележа наличието на политическата маневра.

Как смятате, че ще се развият събитията около протестите и как ще завършат те?

Протестиращите имат четири искания. Първото е да бъдат анулирани плановете за построяване на търговски център. Второто – да бъдат освободени заловените демонстранти. Третото – правителството да се извини и четвъртото е свързано с днешния международен ден на околната среда. Миналата година компетентната парламентарна комисия одобри един закон, който трябваше да бъде разгледан днес в парламента. Той предвижда защитата на околната среда и природното разнообразие.  Според много коментатори този закон на практика позволява масовото застрояване на различни площи и изобщо използването им за търговски цели.

Ако тези искания бъдат удовлетворени и ядрото на блокадата в парка не настоява с напълно безпредметното си искане за оставка на правителството, както най-вече кемалистите и някои леви елементи, като комунистите, чийто призив е правителството да подаде оставка. Нова е просто безпредметно и в никакъв случай не навременно.

Ако другите искания бъдат удовлетворени и мнозинството се убеди, че протестът е бил успешен, той може да завърши след няколко дни. Но не утре или вдругиден, може да продължи дори за още 10 дни, защото движението все още има динамика, хората не са уморени. Хората са много въодушевени, правят различни неща и не биха ги оставили недовършени.

Как коментирате мнението, че в Турция се налага един по-консервативен ислям?

Това не е само турско явление, то съществува в целия свят. През последните години тече този процес, който се изразява по различни начини в различните държави.

Той е свързан с възраждането на някои основни ценности, като семейството и религията. В известен смисъл е като да изживяваме отново 80-те години на 20-ти век, но като фарс.

На практика в Турция се случи това, за което се опасявахме от години. Съществуваха поне два начина, по които да се извърши демократизирането на обществото. Единият беше, че това ще се случи с участието на хората и без процесът да се основава на икономическите показатели. Вторият беше демократизиране чрез силно икономическо развитие, основано на икономически показатели, които игнорират напълно една голяма част от обществото. Случи се второто. Турция е на път да се превърне в азиатско „чудо”, където фокусът се намира върху развитието и за прогрес се смята строенето на огромни търговски центрове и рекордно покачване на финансовата борса, но не се вземат предвид хармонията в обществото. А турското общество е загубило своята и последните събития са резултатът от този процес. Обществата губят своята хармония не само в условия на недоимък, но и в условия на благоденствие.

Същестува ли политическа алтернатива на управляващата партия в Турция?

Не мисля, че кюрдите биха могли да се сработят с Републиканската народна партия, която не им обръщаше никакво внимание в продължение на десетилетия.

В момента управляващата партия няма алтернатива, която може да сформира кабинет. За добро или лошо отговорът за алтернативата се намира в същата партия и това не е странно. Във вътрешността на партията съществуват хора, като например президентът Абдулах Гюл, който по-симпатичен дори на гласоподавателите на други партии, отколкото премиерът. С това искам да кажа, че могъществото на партията може да е загубило легитимността си в лицето на Ердоган, но в нея има други хора, които могат да я изведат напред по нов път.

Освен това съществува една огромна част от населението, която гласува за AKP и в момента мълчи. Когато дойде време за избори тези хора ще отидат пред урните и ще гласуват отново за AKP. Те не се интересуват от събитията, защото живеят добре и единственото, което ги интересуваше е да се превърнат в една консервативна средна класа. Сега те изпълниха тази своя мечта, чувстват се много добре и не се интересуват за нещата, които дискутираме. Не казвам, че са мнозинството, но със сигурност са една много голяма част от турското общество.

Доколко са основани твърденията, че турският премиер се опитва да съживи Османската империя? Виждате ли такива елементи в неговата политика?

Мисля, че това се случва много повече на словесно ниво, отколкото на практика. Съществува като показност и естетика и опитите му да направи така, че турците да се почувстват горди, но това не е по-различно от подобни действия на лидерите на други държави.

Доказателство за това е голямото фиаско със Сирия. Дори и по-рано да е имал аспирации за нещо такова, те са прекъснати след неуспеха със Сирия, праха от който все още не се е уталожил, въпреки усилията на кабинета.

Ако искаше да се направи на султан Ердоган трябваше да нападне Сирия още преди година, да я завладее и да докаже, че това е бил неговият план. Не мисля, че е целял нещо такова и не би могъл. Всичко това остава на естетическо ниво и на величаенето на едно славно минало. И това за него е добре, защото по този начин подкопава реториката на Републиканската народна партия за Ататюрк и демокрацията.