Галерия

1

Шест дни след началото си протестите в Истанбул и други турски градове не губят своята динамика. Хиляди турци продължават да демонстрират по улиците, а комисия от „окупаторите” на площад Таксим, откъдето започна всичко днес се срещнаха с вицепремиера Бюлент Аринч и президента Абдулах Гюл.

За бъдещето на протестите и техния отзвук в политиката и управлението на страната GRReporter разговаря с доктора на историческите науки и асистент във факултета по история в Босфорския университет Евангелос Кехриотис.

Г-н Кехриотис, каква е днешната ситуация в Истанбул?Продължават ли протестите? Продължават ли полицаите да са толкова агресивни? Потвърждават ли се информациите за убитите и ранените демонстранти? И от друга страна, как тече всекидневието в града?

Доколкото знам, убитите са двама. Полицията вече е отстъпила напълно. Снощи отидох за няколко часа на мястото на протеста. Регионът около площад Таксим и целият булевард Истиклар в квартал Бейоглу бяха с хора. Там няма никаква полиция. Силите на реда се намират много по-надолу, до крайбрежния булевард. Според това, което прочетох от сутринта снощи не е имало никакви сблъсъци.

Регионът е напълно свободен и е много впечатлителен фактът, че отсъствието на полицията засилва връзките между хората. Между тях няма никакво напрежение. В парка се организират различни малки структури като малка клиника и ресторант. Сега правят и библиотека. Атмосферата е много празнична, вчера един симфоничен оркестър изнесе малък концерт. Хора с различна идеология и политическа ориентация, които до вчера бяха в конфликт сега са заедно. Разбира се не липсват малки спорове, но напрежение няма в никакъв случай.

снимка: REUTERS/Yannis Behrakis 

Животът в града продължава както обикновено. В различни квартали също се провеждат протести и шествия, но нямам информация да е имало сблъсъци нито там.

Кои са причините за този бунт? През последните години Турция постигна много голям икономически ръст и логично хората живеят по-добре, отколкото преди няколко години. В този случай какво е това, което ги кара да излязат на улицата и да протестират?

Най-краткият отговор на този въпрос е, че икономическото развитие невинаги е гаранция за по-добър живот.

По-аналитичният отговор е следният: През последните години Турция постигна невероятно икономическо развитие, разви инфраструктурите и подобри международната си позиция. Показателите тук са много по-различни от тези в Южна Европа. Няма висока безработица, но от друга страна условията на работа за мнозинството от хората не са най-добрите. Заплатите са ниски, а стандартът на живот – висок и много хора се затрудняват с покриването на разходите си, въпреки че имат работа.

Вторият елемент е, че това правителство управлява от много години и този факт предизвиква напрежение сам по себе си, защото в опозицията няма сила, която да е в състояние да заплаши управляващите.

На трето място, бяха приети редици закони и забрани, които засягат пряко свободата на израз. Известно е, че много журналисти се намират в затвора от години, подобна е ситуацията и с много студенти. Съществуват различни забрани, свързани с начина на живот. Напоследък бе приета забрана за консумирането на алкохол. Преди това имаше правила за поведението на жените, които със сигурност ги ограничават в много отношения. Съществува и онази част от обществото, която смята, че старите принципи на кемализма се нарушават, а други не са съгласни с опитите да бъде решен Кюрдският проблем, който би следвало да е основната тема в турското публично пространство. Всички тези хора, всеки от които за своите принципи са много ядосани. Това негодувание бе причината за избухването на този бунт. И бих казал, че те са ядосани по-малко на правителството и повече на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

В тази връзка възниква логичният въпрос защо премиерът е решил да се намеси в индивидуалния живот на хората по такъв начин? Това не е ли автокатастрофално от негова страна?

Успехът на това правителство се основава на факта, че успя да изолира и маргинализира всесилния някога военен режим и стария начин, по който един интелигентен турчин от буржоазията възприемаше света. То успя да освободи психологически голяма част от населението – неговите консервативни и религиозни елементи, които следват определени правила във всекидневието си. С предпоставката обаче, че никой не трябва да се намесва в живота на останалите. Така стояха нещата в началото на управлението на партията.

Сега обаче кабинетът се намира точно на отсрещния бряг. И показва желанието си да удовлетвори  онази част от обществото, която се смяташе за репресирана, като например жените, на които не се позволяваше да посещават университетите или да ходят на работа с кърпи на главите. Кабинетът показа волята си да разшири и наложи този консервативен начин на живот, който доскоро беше полу-законен и сред останалите членове на обществото. Това действително създава огромни проблеми, понеже по този начин правителството се насочва срещу принципите, които само беше прокламирало. Това е краят на легитимността на политическия език на кабинета, който той използваше през всичките тези години.