Галерия

1

Консолидирането на гръцкия банков пазар продължава и на масата на преговорите дойде сливането на Eurobank с Националната банка на Гърция. Управленията на двете банки правят план да обединят сили и да създадат най-голямата финансова институция в Гърция. Според финансовите кръгове в страната Eurobank и Националната банка на Гърция са много близко до взимане на крайното решение за създаване на новата схема с благословията на централната Банка на Гърция. Тя се очаква да стане една от най-силните финансови институции в цяла югоизточна Европа.

Флиртът между двете банки съществува от години, но сега затруднената финансовата ситуация в страната действа като катализатор на развитията. Сливането ще намали значително нуждата от държавна помощ на Eurobank и на Националната банка на Гърция, която трябва да получат от Гръцкия финансов фонд.

Самият процес по сливането е труден, подчертават гръцките медии. След като приключат преговорите между двете институции сливането трябва да получи одобрение от Европейската комисия по конкуренцията. Очакванията са, че комисията няма да създаде пречки за сливането.

Социалните медии гръмнаха от новината за “годежа” между Eurobank и Националната банка на Гърция, като не всички са на мнение, че това е положително развитие. “Това ще е черен ден за гръцката икономика”, коментира ползвател в Туитър.

Малко след отварянето на Атинската фондова борса акциите на двете банки бяха изтеглени от търговия. Гръцки финансов анализатор коментира пред GRReporter, че това е стандартна процедура при информация за сливане между толкова големи институции. “Целта е да се избегне излишно спекулиране, което ще повлияе на процесите на пазара”, заяви той.

Преди управлението на борсата да вземе решението, акциите скочиха чувствително, а до 11:05 часа сутринта главният показател отбеляза ръст от 3%, съобщава телевизия Skai.

Това лято Eurobank се раздели с главния си акционер Спирос Лацис, който е един от най-богатите гърци в света и собственик на финансовата група EFG. До юли 2012 той държеше 44,70% от акциите на банката, след което отстъпи 43,55% от тях на деветте по-млади наследници на фамилията. Оттогава Eurobank започна да търси стратегически инвеститори, които да налеят свежи средства в третата по големина банка в страната.

Промените, които дойдоха в управителния съвет на банката малко след раздялата с Лацис сочат, че финансовата институция намери упора в лица, които са активни членове на реалния бизнес. В него влязоха президента и изпълнителен директор на гръцкия клон на Coca-Cola (E3) Джордж Дейвид. Освен него в управлението влязоха през септември Агелики Франгу, която е президент и управителен директор на корабния гигант Navios Maritime Holdings Inc и президентът на холдинга действащ в металургичния сектор VIOHALCO S.A. Николаос Стасинопулос.

Преди да стане ясно, че Националната банка на Гърция е в преговори с Eurobank тръгнаха слухове, че Пиреос и Societe Generale обсъждат продажбата на банка Геники. "Има предварително споразумение", заяви представител на Пиреос пред Ройтерс в началото на тази седмица, според който приключването на преговорите ще отнеме две седмици. Френската финансова институция иска да продаде гръцкия си клон и Пиреос изглежда най-подходящия кандидат приемник. "Когато се финализират числата ще трябва да се даде одобрението на Гръцкия фонд за финансова стабилност", казват източници близки до преговорите.

В петък вечерта сделката между Eurobank и Националната банка на Гърция бе финализирана, предава Имерисия. В понеделник осми октомври се очаква да се сложат последните подписи и сделката да приключи. Новата схема има активи в размер на 180 милиарда евро, кредитният портфейл съдържа запас от 110 милиарда евро, а депозитите достигат 90 милиарда евро. Тя ще играе важна роля в 12 страни. Първата стъпка след сливането се очаква да бъде предложението за закупуване на държавната Пощенска каса, в която всяка от двете банки притежаваше до момента по 6,5%. Поглъщането на държавната финансова институция не се очаква да дойде преди рекапитализирането на банките, което закъснява поради забавянето на помощния транш от 31,5 милиарда евро. Мисията на кредиторите в Атина смята, че Пощенска каса не е устойчива и искат нейното приватизиране час по-скоро.