Галерия

1

Брюксел планира поетапно разпродажба на четвъртата стратегическа търговска банка в Гърция (Eurobank), за да продължи оздравяването на финансовия сектор в страната. Това стана ясно от високопоставени източници от Европейската комисия. Те са част от надзорната мисия, която следи за изпълнението на задълженията на Гърция по договора за финансова помощ и посещава Атина почти всеки месец от 2010 насам.

Кредиторите говорят за “постепенно приватизиране” на банката, което може да се изтълкува или като продажба на части, или като разделяне на “добра” и “лоша” банка, преди да бъде предложена на пазара. Целта е да се намери дългосрочен стратегически инвеститор, но от съобщението на европейските чиновници изглежда, че Eurobank може да бъде дадена и на по-малки кандидати, ако липсва интерес от големи финансови институции.

“Рекапитализацията на банките в Гърция протече по-добре, отколкото очаквахме”, коментира представител на Европейската комисия пред журналисти, след оповестяването на новия доклад на кредиторите за икономическото състояние на средиземноморската страна.

Досега европейският механизъм е отпуснал за спасението на гръцкия банков сектор 27,5 милиарда евро за рекапитализацията на четирите най-големи търговски банки и 15 милиарда евро за оздравяването на три кооперативни и пет по-малки финансови институции.

Трите най-големи гръцки банки са събрали сами три милиарда евро от частни инвеститори в рамките на програмата за рекапитализация, които надминават 10% от общата сума за тяхното спасение. От Европа подчертават, че тази сума всъщност е значително по-голяма от очакванията и смятат, че ще даде положително отражение върху оценката на надзора. В момента банките следват стратегия за оздравяване, която ще гарантира ефективната им дейност в следващите месеци.

“Рекапитализацията на четирите основни банки беше приключена и ще подпомогне икономическото възстановяване на страната, както и предпазването на депозитите”, заявиха същите източници от Европейската комисия.

Представителите на кредиторската тройка подчертаха, че във всички ключови банки са поставени независими надзорници на дейността, които съблюдават да се отпускст нови заеми по чисто икономически и финансови критерии. По този начин се избягват познати от близкото минало порочни практики да се дават големи кредити на неплатежоспособни кандидати в резултат на политически натиск.

Следващата стъпка за Националната банка на Гърция-NBG, Alpha Bank, Пиреос и Eurobank е да предоставят на кредиторите, финансовото министерство и на централната банка плановете си за преструктуриране до края септември тази година.

Надзорниците от Европа не изключват възможността гръцките банки да имат нужда от нова финансова инжекция след актуализирането на доклада на BlackRock за нивото на лошите кредити в местната банкова система. Междувременно влиза в сила поредния стрес тест от Европейската централна банка в сътрудничество с Европейски банков орган (European Banking Authority-EBA), който трябва да установи устойчивостта на финансовите институции до края на тази година. Дали и в какъв размер ще бъде отпусната следваща помощ към гръцките банки ще стане ясно след началото на 2014.

Икономиката

Кредиторите предвиждат, че финансовата програма за Гърция върви по план, но финансиране по нея няма да стигне. До края на 2014 се очаква дупката във финансирането на гръцката икономика да достигне четири милиарда евро. Представителите на надзорната тройка виждат три възможни начина за измъкване от създалата се ситуация.

Единият е да се отпусне нов заем, което засега не се обсъжда широко. Вторият вариант е неизползваната сума от 50-те милиарда евро отделена за банките, която е приблизително седем-осем милиарда евро да бъде използвана частично за покриването на празнините в бюджета. Третият вариант, на който кредиторите най-много биха се зарадвали е Гърция да излезе на свободните пазари и сама да си финансира бюджетните нужди, без да се налага да се предоговарят нови условия и допълнителни заеми.

До средата на тази година Гърция е взела общо 210 милиарда евро финансова помощ от Европа и Международния валутен фонд. Втората помощна програма за Гърция приключва в средата на 2014. Европейските чиновници, които следят от близо развитието на Гърция подчертават безспорния напредък на страната от пролетта на 2010, когато прие Меморандума за финансова помощ досега. Въпреки това пред гръцкото правителство остават сериозни предизвикателства.

Най-сериозни са проблемите в държавния сектор и здравеопазването. Според кредиторите трудностите по пътя на приватизационната програма са преодолими. Те имат големи надежди, че от септември новото лансиране на националната газова компания ДЕПА ще привлече нов инвеститорски интерес. Няма безпокойство и за състоянието на външния дълг.

“Дългът на Гърция остава непроменен от декември 2012, когато беше подписан втория Меморандум за финансова помощ. Няма причина за притеснение” се опита да успокои гласовете, които говорят за ново окастряне на външните задължения на страната. От Брюксел подчертават, че състоянието на гръцкия външен дълг ще бъде преразгледано най-рано през април 2014. Тогава също няма да се разглежда ново намаляване на задълженията, а може би само преструктуриране на плащанията.