Галерия

1

След приключването на изборите за кметове и регионални управници в Гърция на първо място се върна проблемът с местната икономика и спазването на целите към Меморандума за финансова помощ с Международния валутен фонд и страните от еврозоната. Още с първия ден от седмицата правителството трябва да се срещне с лидерите на надзорната мисия Пол Томсън (МВФ), Сервас Деруз (ЕК) и Клаус Мазух (ЕЦБ), за да обсъди последното развитие на местните финанси.

От една страна днес най-сетне се оповести официално стойността на бюджетния дефицит за 2009 година, който се закова на 15,4% от БВП. Външният дълг се оказа 126,8% от БВП. От друга трябва да се обяви какви мерки ще се предприемат, за да се компенсира черната дупка, която надвишава четирите милиарда евро. Министерството на финансите не успя да събере около два милиарда евро, според целите за 2010 година за съкращаване на дефицита, а около 2,6 милиарда евро се оказа въздействието на преразгледания дефицит за 2009 година върху финансовия план за тази година. Общата сума от 4,6 милиарда евро виси на шията на правителството на Георгиос Папандреу като воденичен камък. Вместо след всичките строги мерки наложени през годината, правителството да намали бюджетния дефицит до 8,1% от БВП, по всичко личи, че неговата стойност ще се окаже около 9,8% от БВП.

Възможностите пред гръцкото правителство остават две – или да предоговори задълженията си към Меморандума за финансова помощ, или да наложи допълнителни мерки за изпълнение на фискалната консолидация. Проблемът във втория случай е, че допълнително вдигане на данъците, съкращаване на пенсиите и масови уволнения от държавния сектор не могат да бъдат приложени. Икономисти и финансови специалисти оценяват, че възможностите за подобни мерки са изчерпани и държавното управление трябва да се обърне към оползотворяване на държавното недвижимо имущество, приватизациите и общо намаляване на ролята на държавата в икономическия живот на страната. Предоговарянето на задълженията към Меморандума за финансовата помощ от друга страна буди противоречиви чувства в кредиторите.

Според Нафтемборики в последните две седмици правителството е водило преговори с Вашингтон, Брюксел и Франкфурт за по-еластично изплащане на задълженията по финансовата помощ. С други думи разсрочване на дълга от 110 милиарда евро, който Международният валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка се договориха до отпуснат поетапно в началото на пролетта, защото Гърция загуби доверието на международните пазари и не можеше да се кредитира от тях. База за преговор на времето за изплащане на тази помощ е повишението на дефицита за 2009 година – факт, за който днешното правителство не носи отговорност. Също според информацията на гръцкия вестник МВФ подкрепя напълно идеята за удължаване на сроковете, ЕЦБ се колебае, а Европейската комисия е категорично против подобно удължаване.

„Гърция трябва да постигне целите си по Меморандума за финансова помощ, за да възвърне загубеното доверие”, заяви пред вестник Катемерини представителят на ЕК Бини Смаги. Той е категоричен, че всяко обсъждане на промяната на целите ще има отрицателен ефект и ще разклати допълнително доверието в страната и дори в еврозоната като цяло. Смаги подчертава, че ако това се случи, всички жертви направени до момента ще бъдат напразни.