Главният директор на Асоциацията на гръцките туристически фирми, Георгиос Дракопулос
„Мисля, че затварянето на хотела можеше да се избегне. От времето, когато е бил определен конкретният наем условията на пазара се промениха многократно и то негативно. Мисля, че трябваше да се предприемат действия много по-рано, а не сега, в последния момент. Убеден съм, че следващият собственик на хотела ще плаща много по-нисък наем. Не съм наясно какви бюрократични процеси са били нужни и какви ограничения съществуват, но наемът можеше да се промени до едно поносимо ниво за компанията-собственик. Така нямаше да има прекъсване на работата и нямаше да се причинят толкова проблеми на служителите, които ще останат без работа преди празниците и на техните семейства. Аз съм сигурен, че веднага след това ще има нов наемател, който ще се договори за съвсем различен наем. Но в промеждутъка това ще коства много на редица хора, защото е едно да затвориш напълно един хотел и после да го откриеш отново и съвсем друго той да не спре да действа нито ден. Възлагам предизвикването на допълнителните разходи и предизвикването на проблеми за толкова много хора на бюрократични спънки от страна на държавните служби”.
Георгиос Дракопулос призова правителството и всички участници в публичното пространство да подкрепят туризма, който образно е наричан „тежката индустрия на Гърция”.
„За добро или зло туризмът е може би единствената дейност в Гърция, която може да се задържи в този период на криза. Той може да й помогне да направи крачка към развитието. Първичният ни продукт си остава изключителен, добавената стойност може да бъде подобрена още повече. Това, което трябва да се случи е както правителството, така и опозиционните партии в даден момент да разберат, че туризмът не е просто романтична дейност, а едно икономическо и социално явление, което създава работни места и носи приходи на страната. Затова всички трябва да го подкрепят по какъвто начин могат.
С това, което казвам визирам правителството, което трябва да подготви и въведе ред закони. За повечето от тях е постигнато съгласие от всички страни, но въпреки това не е направено нищо досега. Един пример за такъв закон е пълната либерализация на крузните пътувания, а не различни фиктивни действия като премахането на каботажа.
Останалите политически партии пък трябва да осъзнаят, че с окупациите на пристанища, затварянето на летища и други подобни действия единственото, което не постигат е да помогнат на страната в този тежък период”.