Галерия

1

“Не смятам, че на този етап е продуктивно да се говори за намаление на дълга държан от официалния сектор”, заяви в Атина президентът на Института за международни финанси Чарлз Далара. Дебатите за неустойчивостта на гръцкия външен дълг забавиха изплащането на финансовата помощ. Слуховете за второ окастряне на гръцкия дълг, който се държи от страните в Европа и МВФ (OSI – Official Sector Involvment) стават все по-настоятелни, но не се потвърждават от Брюксел.

Според Чарлз Далара проблемът на Гърция в момента не е нивото на външния дълг, а как страната ще възвърне икономическия си ръст, за да възпрепятства продължаващото свиване на БВП. Той поясни, че дългът винаги ще остава непропорционално висок и неустойчив, ако гръцката икономика се свива с 20% всеки три години.

“Очевидно тук в Гърция, Европа трябва да намери своя начин да промени динамиката. Намаляването на лихвените проценти на съществуващите и на идващите заеми от Европейския съюз и Международния валутен фонд е добро начало за това”, заяви Далара. Той обясни, че по-ниските лихви няма да натоварят допълнително европейските данъкоплатци, но ще облекчат значително финансовата тежест над Гърция. 

Чарлз Далара смята, че удължаването на програмата с две години е стъпка в правилна посока, но това не е достатъчно, за да се достигне стабилност.

Друга важна промяна, която европейските лидери трябва да проведат, за да излезе Гърция от омагьосания кръг на постоянни съкращения и рецесия е да се облекчи тясната времева рамка за прилагане на консолидацията. Той предлага целите за намаляване на дефицита да бъдат променени.

Фискалната програма на Гърция предполага съкращения в размер от 4%-5% годишно. “Това, което трябва да се направи, за да се облекчи оставащата фискална корекция е да се доближи до оздравителната програма на Ирландия, която се движи стабилно и с годишни съкращения в размер на 1,5%”.

Президентът на Института за международни финанси наблегна на слабостите на гръцката програма и на вината на международните кредитори в невъзможността им да предвидят отрицателния ефект върху икономиката. Той подчерта, че вместо 6,5% рецесия, както предвиждаше първоначалният план, икономиката се е свила с 12% само за две години. Вътрешното потребление е намаляло с 15% вместо с 12% за същия период, а за безработицата е достигнала 25%, вместо 15%.

Далара оприличи сегашното състояние на Гърция с кризата в Латинска Америка преди плана Брейди. Тогава Международният валутен фонд се наложи да отпусне безлихвен заем на закъсалите страни, за да спре препускащата рецесия. “Не предлагам за момента, че този подход трябва да се приложи от еврозоната”, заяви финансистът, но повтори, че лихвите по помощното кредитиране трябва да бъдат ревизирани и намалени, за да се даде възможност за стабилизация. Той подчерта, че помощните заеми с нулев лихвен процент по принцип са предвидени за спасяване на страни с много нисък приход. “Трябва ли Гърция да стигне до там?” попита риторично.

“По-умерените цели са достижими, ще имат по-малък негативен ефект върху заетостта, както сочи опитът на Ирландия и ще има позитивен ефект върху доверието на пазарите”, каза Далара. Той настоява, че Европейската централна банка трябва да стане по-гъвкава спрямо налаганите политики, за да може в края на 2013 да се въведат нови стимули за увеличаване на заетостта.