Галерия

1

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска заеми на гръцки предприятия, само след като се подпише клаузата “връщане на драхмата”. Това стана ясно след като в началото на месеца гръцката електрическа компания ДЕИ започна преговорите за инвестиционен заем с европейската финансова институция. Тя е настояла в догвора за заем да се включи параграф, който ще описва как ще действа в случай, че Гърция излезе (или бъде отлъчена) от зоната на еврото. В допълнение ЕИБ е настояла договорът за заем да не е под силата на гръцкото право, а британското, което защитава в по-голяма степен интересите на кредитора в случй на неизпълнение на задълженията. Заемът на ДЕИ е в размер на 70 милиона евро и ще послужи за финансиране на изграждането на централата за разпределение на природен газ в Мегалуполис.

Оповестената информация засега сочи, че Европейската банка за инвестиции ще въведе подобна клауза за действие в случай на изход от еврозоната в кредитните договори за всички държави, които прилагат оздравителна програма, подобна на гръцката. Това означава, че институцията няма много вяра във възможностите на Гърция, Португалия и Ирландия да се възстановят от разрастналата се дългова криза. Други анализатори смятат, че като цяло ЕБИ не вярва в оцеляването на еврозоната, защото според неофициална информация клаузата “национална валута” ще се въведе за всички страни от съюза. Третата версия е, че Европейската инвестиционна банка иска да запази високия си кредитен рейтинг и затова взима превантивни мерки, в случай че усвояването на дълговата криза не успее.

До януари следващата година Европейската инвестиционна банка се е ангажирала да даде на гръцки предприятия заеми в размер до 600 милиона евро. През 2013 към Гърция ще бъдат отворени кредитни линии в размерна на 400 милиона евро и още толкова могат да бъдат заети през 2014. Общо до 2015 ЕИБ може да отпусне 1,4 милиарда евро. Всички тези заеми обаче ще включват клаузата “драхма” и ще бъдат подчинени на британското право, за да се гарантира връщането на заетите средства в случай на политически провал, който ще доведе до икономически срив и изход от еврозоната.

В момента гръцките банки разполагат с 440 милиона евро от Европейската банка за инвестиции, които все още не могат да бъдат пуснати в реалната икономика. Една от трите основни причини защо готовите пари за Гърция не могат да се оползотворят е ниският кредитен рейтинг на страната (selective default). Той не може да се повиши докато не приключи процеса по частичното орязване на външния дълг PSI, а без неговото подобрение банката не може да даде официално парите. На второ място остава проблемът с рекапитализацията на местната финансова система. Тя не може да действа според пазарните правила, защото в момента съществува с намалена капитализация в следствие на PSI, а лихвите по местното кредитиране са нереално високи.

Не на последно място остава забавянето на сформирането на Гаранционния фонд, с който милиардите на Европейската инвестиционна банка ще бъдат отпуснати. Банката участва в създаването на механизъм, който ще служи за подкрепа на реалната икономика в Гърция. Гаранционният фонд ще бъде подкрепен от неусвоените средства от европейските фондовете на Националната рамка за стратегическо развитие (ЕСПА). Той няма да отпуска пряко средства, а ще предоставя гаранции на банките, който искат да се кредитират със нисколихвените заеми на Европейската инвестиционна банка. Гаранционният фонд ще има запас от 1,5 милиарда евро на първо време, които могат да активират средства от 2,25 милиарда евро от Европейската банка за инвестиции и местната финансова система. Първоначално фондът ще финансира само големи проекти в областта на управление на отпадъците и инфраструктурни проекти. По-късно може да подкрепи и по-малки бизнес проекти. Докато фондът не се пусне в действие обаче, нито цент от тези пари не може да се пусне за гръцкото спасение.