Галерия

1

Нивото на външния дълг и неочакваните обрати в страната са основните проблеми, които карат Европейската комисия да се съмняват в бъдещето на Гърция. Явно средиземноморският темперамент, който проявиха до момента гърците в усвояването на кризата и прилагането на мерките за фискална консолидация и структурна реформа, убедиха европейските партньори, че нищо добро няма да се случи лесно в следващите години.

„Във всички случаи гръцкия публичен дълг ще остане за дълги години висок, от което могат да произтекат неблагоприятни последствия, които не можем да предвидим” се казва в доклада на Европейската комисия  след четвъртата оценка на икономическата програма на проблемната членка на еврозоната. Липсата на политическа воля за промяна и на консенсус както в парламента, така и обществото кара европейците да сложат под въпрос и изпълнението на приватизационната програма, която трябва да акумулира 50 милиарда евро до 2015. Средствата от нея са предвидени, за да бъде покрити част от задълженията на страната, докато държавното управление се опитва да занули бюджетния дефицит.

До края на годината публичният дълг на страната ще скочи с 24 милиарда евро и общата му сума ще достигне 352,6 милиарда евро или 156,7% от БВП. За сравнение в края на 2010 неговото ниво бе 142,% от БВП. През 2012 година дългът ще продължи да расте и се очаква да достигне 376,1 милиарда евро или 161,3% от БВП. Лек спад се очаква през 2013 година, а през 2014 той трябва да отбележи значителен спад и към края на помощната програма да достигне 153% от БВП.

Въпреки усилията и очакваните приходи от приватизация, които не са гарантирани, нивото на гръцкия външен дълг ще остане висок, защото ще се задържи над 150% от БВП. Това тревожи сериозно европейските анализатори, които отбелязват че цената на кредитиране от капиталовите пазари ще остане висока за дълъг период от време. Пример затова е че нивото на кредитиране се увеличи, вместо да се намали от началото на първата спасителна програма, която започна през май месец 2010. „Скептицизмът на пазара се отъждествява със съмненията във възможностите на политическото управление и обществото да продължи по пътя на икономическо оздравяване и възвръщане на конкурентността” се казва в доклада.

Европейската комисия говори за ограничена политическа координация, която е основната причина за забавянията в изпълнението на реформите и оздравителните мерки. Ниската резултатност на гръцкото управление накара европейците да предложат въвеждането на технически надзор във всяка ключова институция на правителството, който не само ще наглежда изпълнението на програмата, но и ще отдава техническа подкрепа за извършването на нужните промени. „Укрепването на техническа помощ е от съществено значение да се гарантира стриктното прилагане на програмата и решаването на въпроси свързани с производителността”.

От комисията оценяват, че една от най-големите заплахи от провал на Средносрочната оздравителна програма се крие във възможностите на нейното приложение. Изпълнението на интегрирания пакет от политики, насочени към премахване на бариерите пред местната икономика и държавните институции включва значителни рискове. С особен скептицизъм се гледа на борбата с данъчната некоректност и на блокирането на злоупотребите със социалните помощи.

Не по-оптимистична е картината при публичните приходи, където разликите между очаквано и реализирано до момента е голяма. Критиката в доклада на Европейската комисия е очевидна: „Събирането на данъците продължава да изостава в сравнение с планираното, дори и след смъкването на критериите след костатациите от предишни проверки”. Слабите места в разходната част на бюджета остават разходите на организациите за местно самоуправление, здравеопазването, министерските бюджети и останалите публични институции.

В същото време рецесията за 2011 година ще се окаже по-висока от предвидената и вместо очакваните 3,5%, тя се очаква да бъде 3,8%. Лек оптимизъм се появява за 2012, когато се очаква да се появи първата лястовичка на оздравителната програма и Гърция отбележи икономически ръст от минималните 0,6% от БВП. През 2013 година положителният ръст трябва да достигне 2,3%, а за 2014 неговата стойност се очаква да бъде 2,7% от БВП. Въпреки това, икономическият растеж ще остане много по-нисък от темпото на нарастване на външния дълг, което е още една причина Европейската комисия да очаква чудеса от гръцката икономика.