Галерия

3

2

1

Държавните ръководители на страните от еврозоната одобриха спасителния финансов пакет за гръцката икономика. Според него в следващите три години европейските данъкоплатци ще се бръкнат в джоба с 80 милиарда евро, за да помогнат на правителството в Атина да се справи с непрекъснато растящия си външен дълг. Първата част от 30 милиарда ще се предостави в рамките на 2010 година. Първият транш от тази сума в сътрудничество с Международния валутен фонд трябва да пристигне в гръцката хазна до 19 май, когато изтича падежът на част от гръцките държавни облигации и страната трябва да се разплати с кредиторите си. Решението на държавните ръководители на еврозоната беше очаквано, тъй като миналата неделя финансовите министри се бяха съгласили около параметрите на споразумението.
    Решението, взето в Брюксел обаче имаше отрицателен ефект върху световните борси, които приключиха с падащи индекси. Сред инвеститорите продължават да се ширят опасенията, че Гърция няма да успее да се справи с програмата за финансова стабилизация и виждат в Атина източник на социална, политическа и финансова нестабилност. Страхът, че гръцката криза ще обхване и други страни доведе до големи загуби на Wall Street и на азиатските борси, които бяха последвани и от европейските пазари. Индексът на лондонската борса затвори с 14-месечен рекорд, като отбеляза 2,62 на сто загуби. В париж индексът загуби 4,60 на сто от стойността си, а във Франкфурт - 3,27 на сто от стойността си.  Изключение не направи и Атинската борса, чийто индекс оформи загуби за цялата седмица от 12,81 на сто и в петък следобед затвори на 1.630,47 пункта.
    “Гърция не може да предизвика такива щети за световната икономика като фалита на Lehman Brothers, но проблемите й са много по-големи, отколкото европейските ръководители искат да ги представят”, заявява нобеловият лауреат Пол Крюгман в анализ, публикуван във вестник New York Times. Според световно известния икономист и преподавател в университета в Принстън само разсрочването на външния дълг на Гърция няма да е достатъчно, а ще трябва да е съпътствано и от девалвация на валутата й. “Това обаче е невъзможно, тъй като страната е част от еврозоната. В такъв случай трябва да помислим за това, което до вчера изглеждаше немислимо - излизането на Гърция от еврозоната”, предлага Пол Крюгман.
    Все пак нобеловият лауреат допуска, че има възможност да се избегне това развитие при следните три условия: 1) Гръцките работещи да приемат много по-драматично намаление на доходите им от това, което е залегнало в програмата за стабилност, така че Гърция да стане по-конкурентна и да се създадат нови работни места, 2) Европейската централна банка трябва да купи част от външния дълг на боледуващите икономики в еврозоната и като следствие от това да допусне по-голяма инфлация и 3) Берлин да се съгласи постоянно да помага на слабите си партньори. “От политическа гледна точка и трите условия са невъзможни за изпълнение. В такъв случай остава единственият възможен изход - излизането на Гърция от еврозоната и обезценяването на валутата й”, казва в заключение Пол Крюгер.
    “Разсрочването на гръцкия външен дълг не стои на дневен ред”, се казва в официално изявление на инвестиционната банка Lazard, която от тази седмица официално съветва гръцкото правителство в търсенето на изход от кризата с външния дълг. След съобщаването на новината Lazard бе обявена за инвестиционната банка на седмицата, но анализаторите не пропуснаха да отбележат, че сделката й с гръцкото правителство може да се окаже “тлъста работа, но също и лъжица не за нейната уста”. Финансовата институция има опит в работата с фалирали държави и е изпълнявала успешни проекти в страни като Бряг на слоновата кост и Габон в Африка и Еквадор и Никарагуа в Латинска Америка, а също и в Аржентина, Мароко и Папуа Нова Гвинея. Създадена през 70-те години на миналия век инвестиционната банка има опит в преговарянето с кредитори и агенции за кредитни рейтинги и с оценяването на капиталовите пазари и преструктурирането на държавните финанси.
    Гърция не е непозната страна за Lazard, която бе съветник на правителството при приватизацията на авиокомпания Олимпик и на атинската фондова борса, а също и на продажбата на корабостроителницата Скараманга от немския концерн ThyssenKrupp на инвеститори от Абу Даби. Преди да стане съветник на правителството по уреждането на външния дълг, Lazard се зае и с приватизацията на гръцките държавни железници ОСЕ, чиято годишна загуба възлиза на 900 милиона евро. Екипът на Lazard в Гърция ще се ръководи от Matthieu Pigasse, изпълнителен директор на клона на банката в Париж и в състава му влизат още Michele Lamarche, ръководител на екипа от международни съветници на банката и Eric Lalo.
    “Соколите на Lazard няма да се опитат да прикрият проблема така, както направиха предишните съветници на гръцкото правителство”, пише в статия за вестник Нафтемборики Едуард Хандас. Според него от дългосрочна гледна точка спазването на програмата за финансова стабилизация няма алтернатива. Според него без дисциплината, наложена от общата европейска валута на Гърция ще й бъде трудно да се справи с институционалните слабости на държавата - корупцията, силните и безпочвени синдикати и липсата на държавно ръководство. Авторът обаче предупреждава, че в краткосрочен план гърците ги очакват болезнени години. “Със стачниците да се опитват да завземат сградата на парламента можем със сигурност да кажем, че времето не е съюзник на Гърция”, казва в заключение Едуард Хандас.
     Междувременно най-голямата германска банка Дойче банк в годишната си прогноза за 2010  не изключва възможността за изтегляне на гръцките банки от България, Македония и Сърбия.