Галерия

1

От друга страна политологът подкрепя в известна степен аргументите на правозащитни организации като Амнести Интернешънъл. „Днес в цяла Европа се надигат крайнодесните партии и се засилва расистката и ксенофобската реторика явно като резултат на увеличаващата се имиграция. Самата Гърция е тъжен пример със своята Златна зора. Миграцията обаче е естествен и закономерен процес, причинен от икономическото неравенство по света. Докато има неравенство, ще има миграция. Смятам, че Европа просто трябва да се примири с тази идея и да се сдобие със смислена  и единна стратегия. В този смисъл приемам аргументите на онези, които критикуват Европейския съюз за нарушение на човешките права и за правата на имигрантите, както и на ромите и други малцинства.

Като цяло демокрацията търпи сериозна критика в доста европейски страни. Гърция и Италия са примери за това. Корупцията е също сериозен проблем в ред европейски страни и това се отразява на качеството на демокрацията в Европа”.

Наградата е символична. Това е една политическа инициатива, която в никакъв случай не може да осигури на Европа решаването на нейните вътрешни структурни и политически проблеми. Това е едно поощрение, предупреждение и признание, но Европа просто трябва да си свърши работата с или без наградата за мир. Проблемите, причинени от липсата на обща външна политика в Европейския съюз проличаха неведнъж: „ Приемам също аргумента, че войните в бивша Югославия показаха доколко Европа не е готова да се справи с един чисто европейски конфликт. Арабската пролет миналата година е също пример, който трябва да се разгледа. Куриозът е, че тя започна от Тунис, където най-изненаданите европейци бяха французите, за които се предполага, че познават конкретната държава много добре. Оказа се, че Европейският съюз не знае как да реагира на Арабската пролет и на искането за по-развита демокрация в арабския свят.

Друга критика, която приемам е, че настоящата криза изнесе наяве проблеми, които европейската интеграция не успя и вероятно не може да разреши напълно. Липсата на солидарност в центробежните сили на Европейския съюз , които стават все по-изразени в последно време показват, че само по себе си икономическото сътрудничество просто не е достатъчно. Необходима е и по-дълбока политическа интеграция. Например единна външна политика, единна политика по отношение на имиграцията и други. Не зная доколко това е възможно в днешния Европейския съюз”.

Защо сега?

„Наградата е могла да бъде връчена на Европейския съюз по други поводи: Например след създаването на ЕИО през 50-те години, при обединяването на Източна и Западна Германия през 1990. Очевидно е, че тя цели да поощри ЕС в един труден за Европа исторически момент. Икономическата криза причинява сериозни разногласия по ред въпроси и поставя на изпитание целия ЕС като формация. Не са малко тези, които предсказват разпадане на еврозоната и на самия ЕС.

Виждам три възможни интерпретации за решението на норвежкия Нобелов комитет. Първият вариант е, че Нобеловата награда идва като признание за цялостния принос на Европейския съюз. Нещо като наградите Оскар, които се връчват на възрастни актьори в края на тяхната кариера, след като не са печелили наградата по конкретни поводи. Вторият вариант е, че тя идва като поощрение и послание най-вече към евроскептиците, които оспорват много от немаловажните постижения на ЕС. Третият вариант е, че наградата е вид предупреждение към ЕС, бих казал към европейския политически елит, който не проявява далновидност. Той поставя на първо място тесни политически интереси и игнорира дългосрочните перспективи на Европа като цяло”.

В заключение политологът посочи: „Наградата е символична. Това е една политическа инициатива, която в никакъв случай не може да осигури на Европа решаването на нейните вътрешни структурни и политически проблеми. Това е едно поощрение, предупреждение и признание, но Европа просто трябва да си свърши работата с или без наградата за мир”.