Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Еврото като древногръцка драма в четири акта

29 Септември 2011 / 19:09:10  GRReporter
2450 прочитания

Пивоварната Macedonian Thrace е само един пример за тези феномени, когато нейното управление решило да не се подаде на корупционните практики. Извън спуканите гуми на камионите за транспорт на стоката и саботажа при предоставянето на работните съоръжения камъчето, което преобърнало каруцата на предприемачите било, когато решили да въведат нов продукт в производството, като лимонада от горски чай. Тогава държавните органи се позовали на закон от 1823 година (?!), в който било записано, че пивоварните нямат право да произвеждат нищо друго освен бира и закрили предприятието. Процъфтяващата злоупотреба с публична власт и липсата на ефективна държавна система създават всички условия за развитие на сивата икономика, което води до годишни загуби от данъци над 20 милиарда евро.

Трети акт: Кризата на еврото 2010-2011

Понижаването на гръцките държавни облигации в оценка "боклук" (junk) причинява сериозни сътресения в обществото. Помощният пакет на международната общност в Гърция е свързан със строги мерки за икономии и непопулярни реформи, които за средностатистическия грък са необясними. Десетилетия неговото съзнание е подхранвано от политиците, че страната няма сериозни проблеми и съвсем доскоро всичко е изглеждало възможно в средиземноморската страна. Ако не по първия начин, то по втория, по „Балкански” казано. Поради това заложените в Меморандума реформи, съкращения и структурни промени изглеждат като гръм от ясно небе. Гръцкият публичен сектор трябва да се съкрати с поне една пета, различни сектори в икономиката трябва да се либерализират или с други думи да станат достъпни за всички квалифицирани, а не за определен брой хора и предприятия, трябва да се оздравят или да бъдат продадени. Всичко това не е става ясно на обикновения човек от самото начало, а тези, на които им се изяснява, но не им изнася, започват ожесточен отпор. Такъв бе случаят с либерализацията на професията на шофьорите на камиони и цистерни за обществено ползване. Около 30 хиляди разрешения се търкалят от ръце в ръце в последните 35 години без да има възможност нови и повече играчи да влязат в играта. Започват стачки и протести, а имиджът на Гърция поема първия голям удар. Медиите показват страната на ръба на нервен срив с картина на ядосани туристи, празни рафтове на магазини с храна, блокирани пътища, войници извършват доставката на горива в страната. Показва се страна, която не действа и няма да работи за дълго. Става ясно, че обществото няма доверие на държавата.

Четвърти акт: Бъдещето на еврото (2011-?)

Засега то остава неясно с мрачни перспективи сякаш пред него стоят тъмните векове на европейското валутно средновековие. Борбаъа за оцеляване е основният мотив в този акт. С главен герой Гърция, разкъсвана от греховете си от миналото и неясното желание за промяна и светло бъдеще, страната се оказва в центъра на поредния икономически циклон. Докато все още не е ясно на къде ще наклонят везните, създателят на евроидеята Жак Делор заявява, че вярва в еврозоната. Харвардският професор и бивш главен икономист на Международния валутен фонд Кенет Роглоф не е толкова сигурен в абсолютно щастливия края на тази история. Той смята, че каквито и пари да се наливат в Гърция, външният й дълг трябва да се окастри с 50% до 75% преди страната да си стъпи на краката и зоната да се успокои. От Pimco предупреждават, че поради липсата на смели политически решения от Брюксел кризата ще продължи да се разпространява от периферията към сърцето на еврозоната, а от там ще стане нов световен проблем.

От Шпигел предвиждат два възможни варианта за край на евродрамата с централно лице Гърция. Единият сценарий представя нов вид разпределение, в което богатите страни плащат за дълговете на по-бедните си събратя в контекста на европейското икономическо управление или дори в Съединените щати се нагърбват със задачата за сметка на Европа. Разменна монета в този случай ще е много по-строгата икономическа дисциплина на непослушниците от тук нататък. Вторият вариант предполага нова, по-малка еврозона, създадена само от икономически силните й членове. И двата варианта обаче ще струват скъпо по един или друг начин на всички въвлечени в тази история.

Категории: ИкономикаПазариГърция криза евро Шпигел драма
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus