Галерия

2

1

След маратонски разисквания и гигантска битка, в която на страната на Гърция се включиха премиерът й Лукас Пападимос, италианският му колега Марио Монти и изпълнителният директор на Международният валутен фонд Кристин Лангард финансовите министри на страните от еврозоната одобриха втория спасителен пакет от 130 милиарда евро. Парите ще бъдат изплащани по специална сметка, в която винаги ще има средства в наличност за разплащане с кредиторите за три месеца напред.
    Лошата новина дойде за частните кредитори, които ще трябва да приемат не 50-процентно “доброволно” отписване на номиналната стойност на гръцките облигации, които са закупили, а 53,5 на сто. В текуща стойност това означава, че загубите на частните кредитори ще надхвърлят 80 на сто. С това решение финансовите министри от еврозоната са убедени, че през 2020 година гръцкият дълг ще е 120,5 на сто от БВП на страната и тя ще е в състояние сама да си го обслужва.Лихвата по новия заем към еврозоната е 1,8 на сто. Със задна дата се намаляват и лихвите по първия спасителен пакет от 110 милиарда евро. Изплащането на гръцкия дълг към институционалните кредитори ще става според добавка към гръцката конституция, която предстои да бъде одобрена от парламента.

      Гръцкият премиер Лукас Пападимос характеризира решението “с историческо значение”. “Дава ни се възможност да се развиваме стабилно, да се ограничи насигурността и да се върне доверието в гръцката икономика. Новата програма ще ни позволи да подобрим конкурентността и да въведем предпоставки за устойчив икономически ръст”, заяви той на специалната пресконференция след приключването на Eurogroup. Президентът на Eurogroup Жан-Клод Юнкер подчерта, че спасителният пакет за Гърция е безпрецедентен и гарантира оставането на Гърция в еврозоната. Италианският премиер Марио Монти е уверен, че постигнатото решение е добро за Гърция, за еврозоната и за пазарите. От своя страна комисарят по финансовите въпроси Оли Рен съобщи, че в Гърция постоянно ще се установи мисия на Европейската комисия, която ще консултира гръцкото правителство при прилагането на необходимите реформи.

Дотук с положителните новини. Лошите ги формулира австрийският министър на финансите Мария Фектер: “Ако Гърция не приложи необходимите реформи, няма да има икономически ръст. И в миналото сме виждали милиарди да текат към Гърция и да се стопяват в консумация вместо да се инвестират в подобряването на инфраструктурата, на държавния апарат и за регионално развитие”. С други думи новият пакет финансова помощ от 130 милиарда не освобождава Гърция от мерките за строга финансова дисциплина.
    Разбира се, истинската лоша новина дойде за чатните кредитори на Гърция.  Според официалното съобщение на Института за международни финанси предвиденото от Eurogroup опрощаване на гръцкия дълг от 53,5 на сто в номинална стойност означава загуби за частните кредитори от 107 милиарда евро, вместо 100-те милиарда, за които и гръцкото правителство, и частните кредитори се бяха договорили. В 11,00 часа атинско време в Брюксел изпълнителният директор на Института Чарлз Далара ще даде пресконференция, на която ще станат ясни повече подробности за намеренията на частните кредитори на Гърция. Но и сега могат да се констатират някои очевидни неща.

    Първото е, че с още по-голямото опрощаване на дълга се застрашава още повече и без това съмнителният доброволен характер на процедурата PSI. Във финансовите среди са сигурни, че гръцкото правителство ще е принудено да задвижи клаузите за колективно действие CACs, с които ще задължи всички кредитори да отпишат 53,5 от номиналната стойност на облигациите, които притежават. Това на практика ще означава, че Гърция ще попадне в категорията на частичен или временен фалит. Обмяната на старите облигации с нови с намалена номинална стойност, по-ниска лихва и по-дълъг падеш се очаква да започне на 8 март и да приключи за три дни - т.е. на 10 март. Самата процедура ще завърши в средата на април.