Галерия

1

В последните две години много табута, свързани с функционирането на еврозоната бяха опровергани. Между тях бе, че Международният валутен фонд не може да се меси в работите на еврозоната или икономически силните в съюза страни не могат да финансират по-слабите си събратя от юга. В последно време стана ясно, че е на път да падне и табуто „не е възможен изход на страната-членка от еврозоната”. Не само подобен сценарий се разглежда за Гърция, а както изглежда вече чука на портата й. От гръмките изказвания от Брюксел „няма да позволим Гърция да фалира”, „излизане на Гърция от еврозоната е немислимо”, „Гърция ще има положителен икономичекси ръст през 2012” (ха!), тоновете паднаха значително. Преди десет дни дори се чу от устата на австрийския министър на финансите Мария Фектер, че ако спасяването на Гърция ще излезе скъпо, по-добре да я оставим да фалира.

Вече фалитът на средиземноморците се смята за сигурен и в общественото пространство се разглеждат три различни сценария за развитието на дълговата криза в Гърция. И трите варианта ще променят драстично обществено-икономическата структура на Гърция и ще имат пряко отражение върху заплатите, пенсиите, социалната политика, банковата система, заетостта, търговския обмен и предприемачеството в страната.

Първият сценарии предвижда частично преструктуриране на дълга, "частичен фалит" с участието частните притежатели на гръцки държавни облигации. Този механизъм до една степен вече е включен в действие с решенията от срещата на върха от 21 юли тази година и засега има доброволен характер. Вече обаче усърдно се говори, че в Брюксел разглеждат възможността да се прибегне до наложително 50-процентово окастряне на външния дълг, така че да се намали кредитната тежест на страната и да се започне реалното оздравяване на местната икономика.

Ø  В този случай се очаква, че кредиторите ще продължат да изисква намаляване на минималните заплати и пенсии, както чрез директно съкращава, така и косвено, чрез премахване на минималния необлагаем доход. Общото свиване на публичния и частния сектор в този случай се очаква да достигне около 20%. След приемането на Средносрочния оздравителен план минималният годишен необлагаем доход стана осем хиляди евро от 12 хиляди евро от периода преди задълбочаване на кризата. В момента финансовото министерство разглежда вариант да го смъкне на пет хиляди евро, което е по-ниско от статистически изчисления праг на бедността. Според последни данни той се върти около 6200 евро на година.

Ø  При тези условия депозитите в страната няма да бъдат застрашени, а загубите на банките от частичното окастряне на дълга по гръцките държавни облигации ще може да бъде покрит и драматичните развръзки. Докато обаче не се усети сигурност в процесите на оздравяване на гръцката икономика, гражданите ще продължат да се съмняват в бъдещото развитие на кризата и депозитите ще продължат да „изтичат” в чужди банки.

Ø  Кредитите при частичното орязване на гръцкия външен дълг също няма да се в цветущо състояние. Лихвените проценти на банките ще растат, ако се увеличи обема на длъжниците, които не могат да обслужват своите кредити. Заемите ще бъда недосегаеми за повечето хора поради високите цени и ниската ликвидност, за да финансират икономиката ще се срещне с настоящите трудности. Банковата система ще се реформира, като приоритет ще са сливанията и окрупняванията на банките. Затрудненията в ликвидността остават, защото капиталовите пазари ще продължат да бъдат затворени за гръцките финансови институции, а основното занимание на банките ще се превърне управлението на „лошите кредити” или тези, по които има затруднения по обслужването им.

Ø  При предприемачеството се очаква допълнително свиване на търговския оборот, защото потреблението ще продължи да намалява, което неизбежно ще доведе и до спад в приходите от данъци в държавната хазна. Тези тежки икономически условия се очаква много предприятия да прекратят дейност. Реализация ще имат само нови предприятия, които съобразяват дейността си с покупателната способност на потребителите и коректното покриване на задълженията към държавата.

Ø  Социалната политика в Гърция ще се стесни значително, като гражданите ще се наложи сами да покриват по-голямата част от досега безплатните си лекарства и здравните услуги, а списъците с гражданите, на които им се полагат социалните обезщетения ще бъдат преразгледани.

Ø  Гръцкият износ се насочва към нови процъфтяващи пазари, които проявяват интерес към местните стоки, а цените им ще са по-конкурентни, защото в страната спадат разходите за труд.

Ø  Частичният фалит няма да помогне в никакъв случай на заетостта в страната. Неизбежно ще доведе и до повишаване на рецесията, следователно и задълбочаване на безработицата. Единствена алтернатива за създаване на нови работни места се оценява активирането на  европейските средства по Националната рамка за стратегическо развитие (ЕСПА). Те са безлихвен начин да се финансират предприятия, които да осигурят нови позиции на трудовия пазар и да дадат глътка въздух на местната икономика.

Вторият вариант, който се разглежда за развитието на гръцката дългова криза е  контролиран фалит, в който Гърция обявява спиране на плащанията към външни кредитори, но остава в рамките на еврозоната.

Ø  След като Гърция не може да даде нито стотинка на външните си кредитори, вътре в страната идва момент заплати и пенсии да се изравнят с производителността на страната. Орязват се всички добавки и възнагражденията в държавни и частния сектор се изравняват. Заплатите се сриват с поне 40 на сто, а гръцките медии отбелязват, че заплатите на ново постъпващите на трудовия пазар ще се изравнят до нивата в останалите балкански страни, визирайки очевидно България или около 300 евро на месец.

Ø  Ликвидността на банките ще е сериозно застрашена, защото гръцките държавни облигации ще претърпят драматично обезценяване. Депозитите ще бъдат масово изтеглени, а оцеляването на финансовите институции зависи пряко от тяхната изобретателност и гъвкавост.

Ø  В резултат на окончателния финансов банковата ликвидност е на изчезване, а много голям брой от кредитите не могат да бъдат обслужвани. Банките „увисват” не само от окастрянето на стойността на гръцките държавни книжа, но и от проблемите гражданите и предприятията да покриват  задълженията си към тях.

Ø  Банковата система ще се намери пред разпад, ако европейските институции не хвърлят някакъв тип спасителен пояс. Може да се наложи банките да бъдат национализирани, докато системата се укрепи, но най-важното е, че страната ще остане в зоната на еврото и депозитите няма да се обезценят.

Ø  Бизнесът ще пострада много. Очаква се за изключително кратък период от време да фалират десетки хиляди предприятия, а оцелелите дружества ще залагат на ниската цена на техните продукти, поради общото обезценяване на живота в страната. Задлъжнелите предприятия няма да имат възможност за маневри. Банките ще прибягват до конфискации и изземвания, ако длъжниците не могат да покрият задълженията си. Други компании, които не дължат на финансови институции, но имат нужда от финансиране, също ще са изправени пред задръстена улица, защото банките няма да могат да отдават заеми.

Ø  Социалната политика ще се снижи до минимум. Ще се наложи значително намаление на социалните обезщетения за по-голямата част от осигурените, а помощите за инвалидите и социално слабите вече няма да бъдат орязани до оздравяване на бюджета. Здравните каси няма да покриват изследвания и други услуги, а лекарствата също няма да бъдат покривани от социалните фондове.

Ø  Безизходицата във вътрешната икономическа среда на страната ще накара оцелелите предприятия да потърсят възможности за реализация навън, от което се очаква повишение на износа. Решаващи затова ще са и възможностите за подкрепа, които Европа ще даде на гръцката банкова система.

Ø  В цялата тази драма, безработицата ще отбележи рекордни размери, средното ниво на възнагражденията ще падне значително, а конкуренцията за едно работно място ще се вдигне значително.

Третият вариант за развитието на гръцката криза разглежда най-опасния, но все пак вероятен сценарии, който Гърция не само ще фалира, но ще излезе от зоната на еврото. Епохата на новата драхма плаши както предприемачите, така и обикновените граждани.

Ø  Спиранията на плащанията ще има пряко въздействие върху изплащането на пенсии и заплати в публичната администрация, като се очаква голям брой от държавните дружества и организации да замразят за известно време плащанията си към служители, доставчици и кредитори. Липсата на ликвидност ще доведе до замразяване също така на потреблението на основни стоки и продукти и общо липса на възможност за плащанията на заплати.

Ø  Финансовият сектор в Гърция ще понесе най-тежко удара от излизане от еврозоната и ще последват поредица от фалити. Гражданите ще се опитат масово да изнесат депозитите, което ще доведе до окончателния срив на банковата система. Връщането на драхмата ще намали и значително стойността на депозитите в банките, поради обезценяването на парите, което се очаква да последва.

Ø  Банките и тяхното функциониране, познато до момента ще остане само далечен спомен. Дълго след стабилизирането от фалитния шок, банките ще започнат да дават кредити при много тежки условия, подобни на тези познати преди 30-40 години. За предприятията ще се дават малки кредити само при условия с много нисък риск, а корпорациите ще трябва да са подплатени със сериозен собствен капитал. При ипотечното кредитиране, банките няма да предоставят повече от 20%-30% от общата стойност на имота, а останалите средства трябва да са от лични спестявания на гражданите.

Ø  Съчетанието от държавен фалит и изход от еврозоната безспорно ще се окаже катастрофален за гръцката банкова система. Единственият изход за банките е да бъдат национализирани, реформирани и укрепени с помощта допълнителни средства от алтернативни източници на финансиране. Дори и да се въведат крайни действия, като ограничение в преместването на капитали, което трябва да предотврати масовото изтегляне на депозитите, няма да помогне за самостоятелното решаване на проблема. Най-вероятно държавата ще ги подслони под крилото си, а за който няма място ще фалира моментално.

Ø  Изход от еврото веднага ще доведе до затварянето на хиляди малки и големи  предприятия. Този процес ще бъде проблем за големите компании, главно в търговията, промишлеността и сектора на услугите. Причина е в драматичното обезценяване на покупателната способност на домакинствата, както и рязкото увеличение на цените и лихвените проценти.

Ø  Без евро и остро наранено предприемачество Гърция е заплашена да се напълни с нови легиони от безработни. Силните сътресения, които ще доведе рецесията и фискалната нестабилност е много вероятно да отблъсне всякакви потенциални инвеститори, който могат да създадат нови предприятия и да отворят нови работни места.

Ø  Социалната политика в сценария на фалита с новата драхма ще е нищожна. Пенсиите и социалните осигуровки ще трябва да се намалят до устойчиви нива. Ако се вземе предвид, че днес на Гърция й липсват поне 10 милиарда евро, за да изравни приходите с разходите в бюджета си, то тяхната стойност може да падне до двуцифрени числа. Здравното осигуряване също ще бъде драстично съкратен, така че да може да се вмести във възможностите на свиващия се бюджет.

Ø  Износът ще е единственият облагодетелстван сектор, защото девалвираната драхма ще направи цените на произведените в Гърция продукти по-атрактивни. Въпреки това, икономически анализатори от гръцкия вътрешен пазар оценяват, че местната икономика не може да запази в ползите от девалвацията за повече от две години. Освен това, представители на реалния бизнес споделиха специално за GRReporter, че Гърция няма нито достатъчно голямо производство, нито голяма продукция с висока добавена стойност, така че да извлече значителна полза от девалвацията на валутата.