Галерия

1

В последните две години много табута, свързани с функционирането на еврозоната бяха опровергани. Между тях бе, че Международният валутен фонд не може да се меси в работите на еврозоната или икономически силните в съюза страни не могат да финансират по-слабите си събратя от юга. В последно време стана ясно, че е на път да падне и табуто „не е възможен изход на страната-членка от еврозоната”. Не само подобен сценарий се разглежда за Гърция, а както изглежда вече чука на портата й. От гръмките изказвания от Брюксел „няма да позволим Гърция да фалира”, „излизане на Гърция от еврозоната е немислимо”, „Гърция ще има положителен икономичекси ръст през 2012” (ха!), тоновете паднаха значително. Преди десет дни дори се чу от устата на австрийския министър на финансите Мария Фектер, че ако спасяването на Гърция ще излезе скъпо, по-добре да я оставим да фалира.

Вече фалитът на средиземноморците се смята за сигурен и в общественото пространство се разглеждат три различни сценария за развитието на дълговата криза в Гърция. И трите варианта ще променят драстично обществено-икономическата структура на Гърция и ще имат пряко отражение върху заплатите, пенсиите, социалната политика, банковата система, заетостта, търговския обмен и предприемачеството в страната.

Първият сценарии предвижда частично преструктуриране на дълга, "частичен фалит" с участието частните притежатели на гръцки държавни облигации. Този механизъм до една степен вече е включен в действие с решенията от срещата на върха от 21 юли тази година и засега има доброволен характер. Вече обаче усърдно се говори, че в Брюксел разглеждат възможността да се прибегне до наложително 50-процентово окастряне на външния дълг, така че да се намали кредитната тежест на страната и да се започне реалното оздравяване на местната икономика.

Ø  В този случай се очаква, че кредиторите ще продължат да изисква намаляване на минималните заплати и пенсии, както чрез директно съкращава, така и косвено, чрез премахване на минималния необлагаем доход. Общото свиване на публичния и частния сектор в този случай се очаква да достигне около 20%. След приемането на Средносрочния оздравителен план минималният годишен необлагаем доход стана осем хиляди евро от 12 хиляди евро от периода преди задълбочаване на кризата. В момента финансовото министерство разглежда вариант да го смъкне на пет хиляди евро, което е по-ниско от статистически изчисления праг на бедността. Според последни данни той се върти около 6200 евро на година.

Ø  При тези условия депозитите в страната няма да бъдат застрашени, а загубите на банките от частичното окастряне на дълга по гръцките държавни облигации ще може да бъде покрит и драматичните развръзки. Докато обаче не се усети сигурност в процесите на оздравяване на гръцката икономика, гражданите ще продължат да се съмняват в бъдещото развитие на кризата и депозитите ще продължат да „изтичат” в чужди банки.

Ø  Кредитите при частичното орязване на гръцкия външен дълг също няма да се в цветущо състояние. Лихвените проценти на банките ще растат, ако се увеличи обема на длъжниците, които не могат да обслужват своите кредити. Заемите ще бъда недосегаеми за повечето хора поради високите цени и ниската ликвидност, за да финансират икономиката ще се срещне с настоящите трудности. Банковата система ще се реформира, като приоритет ще са сливанията и окрупняванията на банките. Затрудненията в ликвидността остават, защото капиталовите пазари ще продължат да бъдат затворени за гръцките финансови институции, а основното занимание на банките ще се превърне управлението на „лошите кредити” или тези, по които има затруднения по обслужването им.

Ø  При предприемачеството се очаква допълнително свиване на търговския оборот, защото потреблението ще продължи да намалява, което неизбежно ще доведе и до спад в приходите от данъци в държавната хазна. Тези тежки икономически условия се очаква много предприятия да прекратят дейност. Реализация ще имат само нови предприятия, които съобразяват дейността си с покупателната способност на потребителите и коректното покриване на задълженията към държавата.

Ø  Социалната политика в Гърция ще се стесни значително, като гражданите ще се наложи сами да покриват по-голямата част от досега безплатните си лекарства и здравните услуги, а списъците с гражданите, на които им се полагат социалните обезщетения ще бъдат преразгледани.

Ø  Гръцкият износ се насочва към нови процъфтяващи пазари, които проявяват интерес към местните стоки, а цените им ще са по-конкурентни, защото в страната спадат разходите за труд.

Ø  Частичният фалит няма да помогне в никакъв случай на заетостта в страната. Неизбежно ще доведе и до повишаване на рецесията, следователно и задълбочаване на безработицата. Единствена алтернатива за създаване на нови работни места се оценява активирането на  европейските средства по Националната рамка за стратегическо развитие (ЕСПА). Те са безлихвен начин да се финансират предприятия, които да осигурят нови позиции на трудовия пазар и да дадат глътка въздух на местната икономика.

Вторият вариант, който се разглежда за развитието на гръцката дългова криза е  контролиран фалит, в който Гърция обявява спиране на плащанията към външни кредитори, но остава в рамките на еврозоната.