Галерия

1

Строгата фискална консолидация, тежките данъци и хаотично въведени структурни реформи доведоха Гърция до прага на окончателния фалит. В понеделник съветът на финансовите министри от еврозоната трябва да се произнесе дали Европа ще даде втората финансова помощ за страната и при какви условия. Правителството и надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд признаха, че първият оздравителен план е съдържал погрешна комбинация от мерки, които са влошили ситуацията. Сега идва на помощ втора мисия от Групата на социалистите и демократите от Европейския парламент, която иска да даде алтернатива за икономически растеж на страната. В нея участва българският евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин, който бе и кандидат на последните президентски избори.

В разговор с Виктория Миндова, Калфин представи своето виждане за нужните реформи, като подчерта, че новата програма трябва да се основава върху икономическия растеж и заетост, а не единствено върху ограничаването на разходите.

Как дойде идеята за алтернативната тройка?

В момента има една надзорна тройка с представители на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, която работи с Гърция. Вече виждаме, че всичко това, което тя изисква от Гърция има два основни дефекта. Единият е, че оздравителната програма е свързана основно с намаляване на разходите, което е безспорно необходимо за страната.

Проблемът е, че за последните две години разходите са били съкратени с 20%, но икономиката се е свила с 18%. В тази ситуация това, което  е изключително важно е фискалната стабилизация да се съчетае с мерки за стимулиране на икономиката и създаване на работни места. Това е първото нещо, което очевидно липсва в подхода, който е избрал Европейския съюз до момента.

Вторият дефект е липсата на обществена подкрепа, която е следствие от липсата на яснота за процесите. Виждате по какъв мъчителен начин на политическо равнище, държавни правителства и ръководители решават за отпускането на помощта и заемите за Гърция. Освен това тройката изисква ангажименти от Гърция, които надали биха изисквали от която и да е друга страна и винаги се казва това е предпоследното, но след три месеца ви чака нова порция мерки с новия транш. Безспорно Гърция я чакат още много тежки мерки, но те не могат да се приложат без обществената подкрепа.

Как може българският опит от преходния период да е полезен за усвояване на гръцката криза?

Тук не става въпрос за българския опит. Очевидно единственото, което той може да покаже е, че няма как да се избегнат тежките мерки. Въпросът е, че те не трябва да се прилагат единствено с цел да се намалят фискалните параметри. Те трябва да дадат основата за привличане на инвестиции в Гърция, защото както разбирате в момента няма нито един инвеститор, който е готов да вложи дори едно евро в тази обстановка.

Не е необходимо Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата, за да привлече инвестиции. Това ще означава огромна девалвация и съвсем изпадане извън борда. Това, което трябва да се направи е да се търсят малко по малко възможности за привличане на капитали. Европейският съюз може да направи повече, както и да се привлекат частни инвеститори, което ще стане когато оздравителната програма в Гърция намери достатъчно голяма обществена подкрепа. Не знам дали това е българският опит, но това са нужните условия за оздравяване на страната.

Всички са съласни, че Гърция има нужда от инвестиции. Няма как обаче да пренебрегнем факта, че страната навлиза в петата си година на рецесия, а безработицата достига 20%. Какви смятате, че са незабавните мерки, които трябва да се приложат?

Проблемът е точно в това, че Гърция е потреблявала много повече от това, което е произвеждала за дълги години. Привличала е много повече инвестиции, които изведнъж се оттеглиха от страната. Това означава, че те трябва да бъдат заменени със собствен капацитет и производство, какъвто очевидно икономиката й не е изградила. 

Няма как да проработи каквато и да е мярка, без да се изгради собствената икономическа база на Гърция. Колкото и да се ограничават разходите и колкото да се уволняват хора, ако икономиката не заработи и не започне да произвежда няма как Гърция да излезе от тази ситуация. Това е бавен процес. Трябва да се даде по-дълга перспектива за оздравяване, трябва да се намерят всички форми на чуждестранна помощ и трябва да се открие начин да се стимулира икономическия ръст. Не може да се продължава по начина, който бе следван до момента.

Сигналите от Брюксел сочат, че се надига вълна срещу оставането на Гърция в еврозоната. Смятате ли, че има реален шанс Гърция да бъде изключена от валутния съюз?

Ситуацията е изключително тежка и в момента всички варианти са възможни. Веднага искам да подчертая, че излизането от еврото не е добър сценарии за развитието на кризата. Връщането на драхмата означава Гърция да обезцени изключително много валутата си, а с нея и доходите на хората, депозитите, спестяванията, цента на имотите и т.н. Реално Гърция няма да има никаква икономическа изгода от това развитие.

До края на 2010 с влошаването на ситуациата в Гърция преките частни инвестиции в България са спаднали с над 70%. Какви са последствията от гръцката криза върху българската икономика?