Галерия

1

Фармацевт от Лавро е главният заподозрян в изпълняване на фалшиви рецепти за „безплатни лекарства”, които по първоначална информация струват на държавата 36 хиляди евро. В измамата е взел участие и местен лекар, който предписвал ненужни лекарства на 28 рецепторни книжки. Лекарствените препарати са били от списъка на здравно-осигурителните каси и фармацевтът и лекарят са прибирали сумите от изписаните лекарствени препарати. За да не бъдат уличени в измамата измамниците изхвърляли ненужните лекарства в една пещерна яма в близост до селището с дълбочина около 100 метра.

Престъплението било разкрито по случайност от професионалисти пещерняци, които открили купища черни найлонови чували с лекарства, плуващи на дъното на пещерната яма. Специалистът в областта на изследването на пещерите Танос Ксантопулос и неговата група със съдействие с местните власти и контролна комисия от Националната здравна каса предприеха акция за разчистване на пещерната яма. Според последна информация много от лекарствените препарати в пещерата са били извън с разхерметизирани опаковки и не се знае точното количество на препаратите изхвърлени в нея. Танос Ксантопулос  подчертава, че в цяла Гърция, особено за пещерите в близост до населени места се използват като бунища. Това сериозно застрашава общественото здраве, опазването на околната среда и качеството на питейната вода в районите около тях. Той призовава правителството да предприеме по-сериозни мерки за опазването на природните обекти и да засили наказателните мерки свързани със замърсяването на околната среда.

Фармацевтът-престъпник е бил заподозрян също така и от неговите колеги в обяината, които подали оплакване в местното районно управление за незаконна  търговия с лекарства. Председателят на Асоциацията на фармацевтите в Атина Костас Лурадос коментира пред Атинската новинарска агенция, че аптекарят и лекарят от Лавро са били роднини и са замислили измамата заедно. Той разясни, че за да се извърши подобна измама с лекарства, трябва да в комбината трябва да участват и самите здравно осигурени. Независимо от това в много случай пациентите дори не знаят, че в рецепторните им книжки се записват лекарства, които не получават. Тези жертви най-често са възрастни хора, които имат доверие на местните лекари и аптекари, които не слагат под съмнение преценката на специалистите и не проверяват щателно записаните рецепти. „Такива случаи разбира се са рядкост и подлежат на разследване,” заявя осъдително Костас Лурадос.

Според данни представени от Министерството на заетостта и социалното осигуряване от търговията на черно с лекарства, държавата губи около 800 милиона евро годишно. След засилването на контролните проверки от началото на годината, разходите за изплащане на безплатни лекарства от една от здравно-осигурителна каси са спаднали с 25,8% за юни 2010 в сравнение със същия период миналата година. От министерството съобщават, че в резултат на засиления контрол за около месец държавата си е спестила общо около 78 милиона евро от изплащането на безплатни лекарства. Целта на държавната власт е до края на годината да спести 800 милиона евро само от борбата с черната лекарствена търговия.